Лесна работа: Принцесите са надценени

Днес в една сладкарница слушах разговора на петгодишни момиченца и много се забавлявах. В началото само да припомня, че в мечтите на най-малките винаги е имало трендове.

На въпрос: „Какъв ще станеш, когато пораснеш?“, отговорът варираше според времената: полицай, пожарникар, чичко доктор, борец /от най-спортния вариант на думата до другия край на скалата от значения, където смисълът се свеждаше предимно до лъскав джип, анцуг, дебел портфейл и безпардонно поведение/.

Едно сладурче искаше, когато порасне, да стане президент. Много се радвам, че някъде по пътя откри как да си президент на собствения си бизнес изглежда по-градивно от други видове лидерски упражнения.

После трендът посочи, че когато пораснеш, най-добре да станеш програмист: от една страна е интересно и увлекателно, а от друга – получаваш висока заплата.

Това с работната заплата едно малко дете, няма как да го знае и разбира, ако някой възрастен, на когото безгранично вярва, не го е съобщил най-авторитетно. В крайна сметка децата са представителна извадка на съдържанието, което съзнателно или несъзнателно влагаме в тях. И не само през първите седем години. Някой кандидат-студентски бисери доказват, че и през следващите седем също можем да постигнем големи резултати.

Както нагоре, така и надолу.

Например: „Българите дошли тук по пътя на копривата“ и „ Хан Аспарух забил копието си с думите: „Моя страна, моя България!“...

Но това е друга история.

Как отговарят малките момиченца на въпрос:

- Каква искаш да станеш, когато пораснеш?

Вярно, през годините имаше модни течения. Балерина, актриса, певица, танцьорка. Сред любимите професии бяха лекар, учител и финансист. макар че преди намираха за по-уместно да използват женски род, щом става дума за мечтана момичешка професия: лекарка, учителка, финансистка.

Забележително е как всичко се променя: ние, светът, животът, езикът, но това също е друга история.

Да си дойдем на думата! Кой е класическият отговор на въпроса:

- Каква ще станеш, когато пораснеш?

- Принцеса! /Разбира се/.

И така стигнахме до днешната история. На съседната маса в една сладкарница се бяха настанили няколко майки с четири-петгодишните си дъщери. Децата разговаряха толкова оживено, че нямаше как да не обърна внимание на беседата. Оказа се на тема „Бъдеще“. Подслушаните планираха да пораснат като принцеси, но една от тях не споделяше това мнение и горещо се опитваше да убеди останалите колко неправилно мислят. Започна с изречението:

- Принцесите са надценени.

Е, нямаше как по-добре да закове вниманието ми.

Последва кратко изложение, според което в световен план принцесите са единици, а малките момиченца, които се конкурират за местата, са милиони. Колко процента е вероятността за сбъдване?

Слушателките й се умълчаха, явно изчислявайки каква успеваемост могат да постигнат. Май резултатът не им хареса, защото продължиха да слушат.

Така научиха, че принцесите може да са богати, но не са свободни, което означава, че няма как да облекат любимата си розова рокля за следобедна разходка, при положение, че правилата изискват роклята да е синя, а по традиция вместо разходка да има пиене на чай в сложна компания.

Няма да ви преразказвам всичко. Познайте какъв беше финалът!

Да, разбира се. Отново: „Принцесите са надценени“.

Но... Аудиторията вече беше сигурна в казаното, утвърдително кимаше и енергично търсеше нови, по-правилни, варианти за бъдеще, а аз се усмихнах на тръгване и си казах:

- Звучи чудесно! Има надежда. Има огромна надежда.