Паметник на поета Йордан Кръчмаров откриват днес в родното му село Гурково

С тържествена програма на 23 юли читалище “Свобода - 1897” в село Гурково ще отбележи 75 години от рождението на Йордан Кръчмаров. Проявите започват от 17,00 ч. с музикално-поетичен рецитал под името “Кентавърът с къси панталон”, откриване паметник на поета, издигащ се в читалищния двор, награждаване на лауреатите на Националния поетичен конкурс “Сол за живите”.  Честването ще завърши с концертна програма на естрадния бенд на местното читалище.

"По-бедният от вятъра Йордан Кръчмаров съблече последната си риза и гол, и бос отлетя толкова високо, колкото само един гениален поет може. През страшната рана от гвоздея на протегнатата към него десница, той видя звездите и пое към вечния си трон. Ние тук долу, в родното му село, което поетът никога не е напускал, пазим солта му и събираме прашинките. Гурково даде на българската литература художник-поет, който чуваше и виждаше неща, които и ние, но ги нарисува така, както само той е надарен. Честваме кентавъра с къси панталони в навечерието на неговото рождение, защото той смърт няма" - споделят организаторите.

Припомняме, че над 350 поетични творби на автори от цялата страна са заявили своето участие в първото издание на Националния поетичен конкурс "Сол за живите", иницииран в памет на поета Йордан Кръчмаров от читалището в родното му село. В състава на журито са Недялко Йорданов (председател), Сашо Серафимов и Георги Джилянов.

+++++++ Йордан Добрев Кръчмаров е роден на 24 юли 1948 год. в Гурково, община Балчик, в семейството на Керанка Желязкова и Добри Кръчмаров. Получава образование в родното село и в градовете Добрич и Балчик. Още преди 20-а си година прави първите си поетични опити. През 1968 година Кръчмаров става матрос във Варна. На 12 април същата година излиза и първата му публикация: поетичният цикъл „Реквием“ във вестник „Димитровска вахта“. През 1969 година част от поемата му „Море“ е включена в сборника „Вечери в кубрика“. Пише поезия, проза и публицистика за различни военни издания, но въпреки поканата да остане на работа като военен журналист, Кръчмаров се връща при семейството си. През 1970-те години Йордан Кръчмаров сменя различни професии: миньор, спасител на плажа, рибар, бригадир, но продължава да пише поезия, разкази и новели, публицистика и пътеписи, фейлетони и епиграми. Пише също сценарии за кино- и телевизионни постановки, рисува графики и цветни пейзажи. През 1979 година поставя на сцена спектакъла си „Зора след зора“. През същата година започва доживотното му сътрудничество с литературния клуб при младежкия дом в Балчик. През 1982 година става член на Клуба на младите творци и на Дружеството на писателите в Добрич. Избран е и за завеждащ културната дейност и радиовъзела в предприятието „Битова техника“ – Добрич. Публикува свои творби в местния печат и в централни литературни списания. В началото на 1986 г. поетичният му цикъл „Цялото ми богатство“ е включен в антологията „Общежитие“ на издателство „Народна младеж“. На 16 май 1986 г. след литературно четене пред ученици от добричката Хуманитарна гимназия умира внезапно от инфаркт. Погребан е в Гурково. След смъртта му, с помощта на негови приятели, са публикувани стихосбирките: „Нощен залив“ (1987 г.), „Сол за живите“ (1992 г.), „Риза за Христос“ (1993 г.), „След XX века“ (1998 г.), „Полюшвана от вятъра мишена“ (2006; 2008 г.). За творчеството на Кръчмаров отзиви пишат поетите Стефан Цанев, Георги Константинов и литературните критици Светлозар Игов, Стефан Влахов-Мицов и Иван Карадочев. През 2003 година излиза телевизионният документален филм „Йордан Кръчмаров – един забравен поет“ с автор поета Владо Любенов.