Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Теодора Димова: Когато си пред лицето на Бога, всичко става по-релефно, по-видимо, по-крайно

Писателката Теодора Димова представи във Варна най-новите си книги ,,Не ви познавам“ и ,,Молитва за Украйна“. Срещата с читатели се проведе по време на традиционната "Алея на книгата", която продължава до 6 август в морския град.

Своеобразно продължение на многократно награждавания роман „Поразените“, „Не ви познавам“ стана едно от най-чаканите заглавия на годината – майсторска история за паметта и съпротивата на духа срещу терора на времето.
А сборникът с публицистични текстове „Молитва за Украйна“ се превърна в истинска хроника на болката, проследявайки най-опасния конфликт в съвременния свят – войната между Русия и Украйна.

Светлана Вълкова разговаря с Теодора Димова в предаването на Радио Варна за култура "Гравитация нула":

Във Варна представяте две от най-новите си книги. Какво представляват те?

,,Не ви познавам“ е продължение на ,,Поразените“, но в съвременен контекст. Той всъщност трасира това, с което не сме могли да се справим в миналото си, как то продължава да яде от сегашното и да ни злепоставя и премазва... Изобщо нещо, което не е разчистено и премахнато в миналото, то не се забравя, то става като един цирей, който гори и отравя целия организъм. Така се случва и с главната героиня на ,,Не ви познавам“. 

,,Молитва за Украйна“ обединява есетата ми, които започнах да пиша първите няколко дни от войната в Украйна, защото наистина тази война ни засегна по много дълбок начин, не само защото в Украйна живеят над 250 000 наши сънародници, хора с българско потекло, но и за които България е тяхна родина, но и защото ние сме свързани с тази страна. Освен това ние знаем какво е руската армия да окупира една страна, ние помним какво се случи преди 78 години с България. Помним Народния съд, арестите, безследното изчезване, изкривяването на десетки хиляди души от тази власт и сега затова сме толкова съпричастни с украинците, защото знаем какво ги очаква, ако те не окажат такава стойностна, достойна съпротива.

Върху какви теми по-конкретно се фокусирате, свързани с войната в Украйна?

Много са, първо - руската пропаганда, която намира такава благодатна, безпрепятствена почва в нас, която че ли се разраства все повече и повече, намира все повече последователи за съжаление. Мъча се да си обясня този процес, защо не оказваме никаква съпротива на тази пропаганда, след като покрай "Поразените" аз зная колко семейства са пострадали от тази власт. Почти във всяко семейство се оказва че има такава травма, която е държана до 1990 година в тайна от потомците. Едва след това хората са се осмелявали и са добивали кураж да разкажат на децата си това, че техните дядовци и баби са били изселвани, били са смятани за врагове на народа. Това е нещо изумително, с което се сблъсках в нашата народопсихология. Но почти няма семейство незасегнато. И защо именно този народ, който е засегнат от тази власт, сега така лесно се поддава без никаква съпротива? Този е въпросът, който безкрайно много ме тревожи и въпросът, на който аз не мога да намеря отговор.

Понеже споменахте думата "кураж", трябваше ли Ви кураж, за да напишете тези есета, някакъв вид кураж за нещо?

Знаете ли, когато на 24 февруари се случи нападението, аз и буквално много мои колеги - писатели, журналисти, актьори, споделяхме помежду си, че сме престанали да можем да работим. Аз за няколко месеца не можех да пиша. ,,Не ви познавам“ беше предвидено да излезе една година преди това, но просто нямах сили да го редактирам. Трябваше ни време, за да се окопитим, да го възприемем.

Спомням си, че преди да излезе ,,Поразените“ имахме един разговор с Вас, доста отдавна. Тогава бяхте в процес на проучване, имахте много предварителна работа с документи, архиви, лични истории и Ви беше доста тежко. Сега, за продължението ,,Не ви познавам“ беше ли Ви необходима такава работа или е вече по-художествена историята?

Да, наистина около година и половина-две само изучавах документалните материали, мемоари, среща с хора, когато писах ,,Поразените“. В ,,Не ви познавам“, тъй като действието се развива в наши дни - от 2020 година насетне, така че протестите, пандемията, войната в Украйна, те бяха много близо до нас и всъщност всеки от нас е преминал и през тези три неща. За мен голямото предизвикателство беше не да откривам документи и материали, а напротив, те бяха толкова близо до мен – нещата, които трябваше да претворя в нещо художествено. И това предизвикателство - дали злободневието може да се превърне в художествен факт - беше голямото изпитание на тази книга, защото всеки читател знае и за пандемията, и за войната, и за протестите, така че всеки има свой собствен поглед. Но както ви казах, това е опит да се обясни това, през което живеем, защото нашите поколения започнаха да минават от криза в криза и като че ли това стана новата нормалност - да бъдем постоянно в някакво екзистенциално състояние, което е винаги на ръба, на ръба на една криза...

Коя дума свързва двете Ви нови книги - ,,Не ви познавам“ и ,,Молитва за Украйна“?

Мисля, че чувството за Бог. Когато си пред лицето на Бога, всичко става по-релефно, по-видимо, по-крайно. И смъртта, и войната, която сее толкова много смърт, имаме тази утеха, че Бог наблюдава.

За какво се борите Вие като писател, каква е Вашата борба в момента и може би винаги?

Моята борба е ние, писателите, за започнем така да пишем своите книги, че да не се допусне никъде повече война...  

Целия разговор с Теодора Димова чуйте в прикачения звуков файл:


По публикацията работи: стажант-редактор Виктория Керемедчиева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Pi Stoffers (LORD OF THE LOST): Артистите трябва да създават, каквото искат да създават

Интервю с Pi Stoffers (LORD OF THE LOST) В екстремните жанрове на музиката е рядкост някой артист да се изправи пред предизвикателството на тройния албум. Примери има, но издаването на трилогия е много рисково начинание. И в същото време се изисква доза смелост и дързост да го направиш в времена, в които албумите все повече губят значението си...

публикувано на 21.07.25 в 09:45
Богдан Богданов

Богдан Богданов, ПП: Репресиите срещу нас няма да спрат, очакваме сценарият с Благомир Коцев да се повтори и в Благоевград

Според бившия министър на икономиката и настоящ депутат от ПП/ДБ, в момента управлява коалицията Борисов - Пеевски. В обзорното предаване на Радио Варна "Позиция", той заяви, че тази коалиция ще работи докато бъде постигната абсолютна диктатура, за да наложат стария модел. „Разбраха, че с нас не могат да го наложат“- каза народният представител...

публикувано на 19.07.25 в 15:45

Адв. Бранимир Балачев, ГЕРБ/СДС: Разследването срещу кмета на Варна тепърва започва

Разследването срещу кмета на Варна тепърва започва. Това обяви в ефира на обзорното предаване „Позиция“ депутатът от ГЕРБ/СДС Бранимир Балачев. Той заяви, че според информацията, с която разполага, има достатъчно материал за повдигане на обвинение в организирана престъпна група. Народният представител припомни странното напускане на Диан Иванов..

публикувано на 19.07.25 в 14:39

Andreas Kisser (SEPULTURA): 40 години са красива история

Интервю с Andreas Kisser (SEPULTURA) 40 години отминаха от момента, в който няколко невръстни младежи от Бразилия направиха немислимото - събраха група и я кръстиха SEPULTURA. 40 години по-късно споровете коя е истинската SEPULTURA продължават. Дали тази SEPULTURA, която съвсем скоро ще достигне края на пътя, е автентичната? Какво значение има,..

публикувано на 18.07.25 в 08:00

Росица Димитрова - една мечтателка с фотоапарат

Мечтателка с фотоапарат, която преследва залези, изгреви и луната. Това е Росица Димитрова от Варна, травъл блогър, пътешественик, фотограф и ловец на кадри, които често обикалят света преди нея в медии като "National Geographic" и "Forbes". За втора поредна година нейна снимка влиза в престижна селекция на "Capture the Atlas", озаглавена "Нощните..

публикувано на 17.07.25 в 08:00

Първият треньор на Иван Иванов: Тренировките бяха забавление с впечатляващи резултати

Когато Иван дойде да тренира на 5 години и половина, бяхме като деца на лунапарк - забавление безкрай, а резултатите са впечатляващи - създадохме плашещо добър на корта човек. Така описа работата си с шампиона на "Уимбълдън" първият треньор на Иван Иванов - Пламен Радев.   Всичко, което съм постигнал, е благодарение на усилията, вложили в мен..

публикувано на 16.07.25 в 09:00

Шампионът на "Уимбълдън" Иван Иванов: Да играя и да постигна успех на този корт е нещо уникално

Варненският състезател по тенис Иван Иванов, който спечели "Уимбълдън", се завърна в родния си град от Лондон.  Tой беше посрещнат като национален герой на Летище Варна снощи.  Звездно посрещане във Варна на Иван Иванов - носителят на титлата от Уимбълдън (ВИДЕО) "Очаквах такова посрещане, бяха ми казали по телефона, но все пак такава..

публикувано на 16.07.25 в 08:16