С разкопките от тази година приключи четиригодишният международен проект на университета „Римуски“ в Квебек за проучване на крепостта Залдапа край село Абрит, община Крушари. Откритията на учените от България, Франция и Канада отново надминават предварителните очаквания. Археологическите проучвания са били съсредоточени върху една от базиликите на тази крепост, построена от Римската империя през 4 век и обхващаща около 25 хектара. Занапред изследванията на Залдапа ще продължат само от български учени, според които археолозите имат работа за още 200 години на този обект.
Крепостта Залдапа е била замислена като голям продоволствен център, който да събира огромни количества земеделска продукция, както и допълнителни войски заради близостта си до границата. През последните 20 дни екипът от учени е работил по една от базиликите в крепостта, която е била регистрирана още през 19 век от Карел Шкорпил с една скица, а днес вече имаме пълна представа за този забележителен храм на раннохристиянската археология, посочи ръководителят на разкопките проф. д.и.н. Георги Атанасов.
Проф. Никола Бодри от университета в Квебек споделя, че Залдапа е една от най-важните крепости в областта с огромен археологически потенциал, който е почти изцяло непроучен и неизползван. С превода помага доц. д-р Албена Миланова от СУ „Св. Климент Охридски“.
Проф. Бодри също е впечатлен от богатата украса на църквата, с която са се занимавали през последните 20 дни на проучвания. Между вътрешния двор и предверието на базиликата е открито и монументално стълбище, оформено с три аркирани колони, вероятно с височина от по над 2 метра, посочи доц. д-р Албена Миланова.
Зооархеологът в международния екип от учени Тарек Уеслати от Френската академия на науките изучава откритите на обекта кости от животни. Той е имал късмета да намери изключителни находки от храната на местните жители на Залдапа. Открити са скелетите на риби с големина от над метър и половина – щука, сом и шарани.
Въпреки че международният проект вече приключи, проучванията на Залдапа ще продължат само от български учени, увери проф. Георги Атанасов.
Електронният алманах на българските илюстратори ще бъде представен на Панаира на книгата във Франкфурт. Негов създател е екипът на сайта "Българска илюстрация". "Общо статиите наброяват близо 3 000. Това са най-активно работещите точки в страната. нашата цел, след като стартирахме тази година, работейки активно с тази идея, е в следващите няколко години..
Станислава Томова-Съни е основател и хореограф на Sunny Dance Studio . Започва да танцува като съвсем малка с народни танци в Детско-юношеския фолклорен ансамбъл "Ручейче" и Фолклорния ансамбъл към Община Варна. През 2002 г. се пренасочва към аеробни занимания и след обучение става инструктор по латино аеробика към клуб "Темпо", а две..
Оцеляването на дивите опрашители в Европа е все по-застрашено, заяви в събота Международният съюз за опазване на природата (IUCN), обявявайки десетки видове пчели и пеперуди за застрашени. Почти всички цъфтящи растения в Европа зависят от дивите опрашители, особено от пчелите, но загубата на местообитания и изменението на климата доведоха..
Днес отбелязваме Международния ден на мигриращите птици с надежда за по-безопасен път по време на миграция. С настъпването на есента и понижаването на температурите започва едно от най-впечатляващите природни явления – есенната миграция на птиците. Милиони птици напускат Европа и поемат по дългия път на юг, демонстрирайки изумителна..
Изборът на най-енергийно ефективни уреди ще ви помогне да спестите енергия и пари. Перални, съдомиялни и сушилни Тези уреди представляват 14% от типичната сметка за ток, тъй като използват енергия за загряване на вода или въздух, поради което консумират много енергия. Следователно, за да намалите сметките си за енергия от използването..
Върховният административен съд даде ход на дело за промяна статута на Камчийски пясъци като защитена зона. Четири фирми, собственици на терени, получени по линия на т.нар. заменки по време на правителствата "Сакскобургготски" и "Станишев", заведоха дело, с което обжалват решението за обявяване на Камчийски пясъци за защитена зона през април..
По произход те са чехи, но голяма част от живота си отдават България. Пристигат у нас през 80-те на XIX век. Започват пътя си на учители по математика и биология в Източна Румелия. Написват и учебници по предметите, които преподават. По-късно стигат до Варна и се установяват тук. Херман и Карел Шкорпил са археолози, учители, изследователи на..