До последната, 31-ва експедиция, антарктическите експедиции се провеждаха на стоп. Днес вече имаме наш научноизследователски кораб (НИК "Св. св. Кирил и Методий"). Това подчерта в интервю за Радио Варна проф. Христо Пимпирев. В Арт салона на Радио Варна той участва в представянето на книгата "Антарктическият стопаджия", написана в съавторство с Иглика Трифонова.
Книгата разказва за 30-те години проучвания на Ледения континент. По време на представянето Пимпирев подчерта, че чувства Варна като роден град.
Преподавателят по геология в Софийския университет "Св. Климент Охридски", председател на Българския антарктически институт и директор на Националния център за полярни изследвания е ръководител на 30 български антарктически експедиции. "За да стигнеш до целта, до която си тръгнал - българската база на остров Ливингстън, трябваше да се минат океани, континенти, без да имаш превозно средство, с което да стигнеш дотам. И какво правиш - както беше много модерно преди 30-ина години, заставаш до шосето, вдигаш палец и бавно или бързо стигаш, където си решил да отидеш", спомня си проф. Пимпирев.
Той допълни, че тогава българските учени са се обръщали към приятелски антарктически програми от други държави, които са им помагали в транспорта с кораби или самолети. "Беше си стопаджийство - всеки гледа да закара своите хора. Но това беше едно много сложно стопаджийство - все пак стигаш до най-далечния континент на земята", каза още Пимпирев.
Като чисто геройство определя това, поглеждайки назад в годините, полярният изследовател. "Но това беше и вид просия. Ставаше ми неудобно. Трябваше да прося транспорт за експедицията - транспорт за всички 25-30 души", посочи той.
Днес вече всичко е в миналото, а сега вече имаме наш научноизследователски кораб, подчерта Пимпирев. "Доказвахме, че сме една морска нация. И го доказахме от Варна! Надявам се, че след пет-шест години ще имаме още по-модерен кораб. Иначе ще си стоим забутани в югоизточния ъгъл на Европа", добави той.
Подробностите чуйте в прикачения звуков файл:
"България е оазис за пчелите и това трябва да остане така“, казва с усмивка Елен Сабатини – французойка, която преди 18 години избира да се установи в България и да посвети живота си на пчеларството и опазването на природата. Завършила екология, Елен намира своята мисия в това да учи хората – особено децата – да обичат пчелите. Тя често..
Специализираната АГ болница във Варна отбелязва световния ден на недоносените деца - 17 ноември, със семинар на тема "Всичко за недоносеното бебе - от болницата до необходимата грижа у дома след изписването" . Лекторите - д-р Симеона Живкова и акушерката Фаня Кючюн, от неонатологичното отделение в СБАГАЛ "Проф. д-р Димитър Стаматов", ще говорят..
Гергана Драгнева (Geri the Geri) е едно от лицата на Варна, които често можем да видим на различни културни събития в града. Самата тя е артист, но нейните произведения са предназначени да галят небцата и да стоплят душите на хората. Неависимо дали е зад щанда на фууд кемпера Capibara , или е в импровизирана полева кухня, тя винаги е в центъра на..
Според председателя на ДСБ Варна д-р Ивайло Митковски няма причина от тук нататък кметът на морската столица Благомир Коцев да продължава да е в ареста. В обзорното предаване на РВ „Позиция“ той заяви, че след като следствието е приключило, оправданието за задържането му, че може да повлияе на свидетели, е отпаднало. „Докато се гледа..
Макрорамката на бюджета 2026-та показва, че разходите като процент от БВП ще достигнат нечувани за съвременната история на България нива. „Това не е държавата, която познавам, каза бившият министър на икономиката Николай Василев, като допълни, че България до сега е харчила около трийсет и няколко процента от БВП“. По думите му очертаващите се..
Интервю с Paolo Bruno (THY LIGHT) Първият концерт на бразилската фюнеръл блек метъл група THY LIGHT в България е на 16 ноември. Актуалната екстремна формация ще свири в софийския клуб „Mixtape5“, а подгряващи банди са родната DIMHOLT и гръцката блек метъл група INFERNAL STORM. По повод първия концерт на THY LIGHT в България със съдействието на..
Липсата на важни инфраструктурни връзки, като магистрала "Хемус" , продължава да забавя развитието на областите от Северна и Централна България. Варна, Русе, Велико Търново и Габрово не си взаимодействат достатъчно. Те не успяват да изградят устойчива икономическа ос, за разлика от Южна България, където се оформя силна линия..
Дъжд
Облачно
Превалявания
