140 години от рождението на Габриел „Коко“ Шанел

Връзката на Шанел с кавалерийски офицер й дава идея за освобождаване на женското облекло от корсетите и кринолина, откривайки лекотата и удобството на елементи от мъжките дрехи. През 1910 г. Габриел основава модната си къща „Шанел мод“ в Париж. 

Списъкът с моделите, които популяризира Коко Шанел, изглежда безкраен. Благодарение на нея между двете световни войни започват да се носят спортни костюми, пуловери, сака, дрехи от туид – еластични и следващи движенията на тялото, официални черни рокли, бели ризи, райета, т.нар. средно токче на обувките, изкуствените перли, подстриганата „на черта“ коса. Модното предприятие постепенно се разширява и марката „Шанел“ се превръща в империя. През 1921 г. дизайнерката пуска на пазара легендарния си парфюм „Chanel N°5“ и така става първият моделиер, затворил кръга на луксозната индустрия с дрехи, аромат и бижута. В същото време Коко Шанел получава признание за артистичния си гений – серия картини на художника Пабло Пикасо са вдъхновени от нейната визия за облеклото и тялото. Преди Втората световна война дизайнерката успява да наложи стила си и в Холивуд. 

След края на войната Габриел Шанел се оттегля в Швейцария заради обвинения в колаборационизъм. През това време модата тръгва по нов път – следвоенна Европа иска да преоткрие лукса и женствеността и семплите модели на Шанел изглеждат скучни и старомодни.

Новият законодател в модата е Кристиан Диор, а звезда на „унисекс“ стила става Ив Сен Лоран. Шанел дръзва да покаже своя колекция едва през 1954 г. Успехът във Франция и Европа е по-скоро умерен. Големите продажби вече са в САЩ. Бизнес средите оценяват динамиката и свободата в моделите. Една от големите почитателки на френската дизайнерка е съпругата на Джон Кенеди - Жаклин. 

Костюмът „Шанел“, който носи тя в деня на убийството на президента Кенеди, за съжаление става най-известният розов костюм в историята, пише „Венити феър“ през 2020 г. 

Втората половина на 20-и век остава трудна и противоречива за Коко Шанел – стилът на хипитата през 60-те години е в конфликт със сдържаността, която тя се опитва да налага повече от шест десетилетия. Освен това французойката отказва категорично до края на живота си да лансира къси поли, твърдейки, че те са в разрез с елегантността.
Коко Шанел умира в Париж през 1971 г. В обявлението за смъртта й в. „Ню Йорк таймс“ я нарича „един от най-великите дизайнери на 20-и век“.