Елка Няголова: Познанството ми с Дора Габе е един огромен подарък от съдбата

С прожекция на документален филм в добруджанското село Дъбовик отбелязаха 135 години от рождението на Дора Габе, които се навършиха на 24 август. Дъбовик се посочва като нейно родно място, въпреки че има хипотези, че е родена в друго близко село, а скоро след това семейството се преселва в Дъбовик. 

Програмата започна с поднасяне на венци и цветя пред паметника на Дора Габе, който се намира в двора на едноименното читалище.

 Жителите и гостите на селото могат да разгледат и музейната експозиция с нейни вещи, която е подредена във фоайето на читалището. 

Тя е дарена от Съюза на българските писатели. Държавен архив – Добрич и Художествена галерия - Добрич се включиха в честванията по повод 135 години от рождението на поетесата Дора Габе с дигитални изложби от фондовете си. Те ги показват на своите фейсбук страници. 

Поетеса, писателка, преводачка от полски, чешки, руски, френски и гръцки, активен общественик и радетел за освобождението на Добруджа – това е съвсем накратко за нейната богата личност. 

До 31 август е срокът за подаване на предложения за носители на Националната литературна награда "Дора Габе" на Община Добрич. Тя е учредена през 2002 година по повод 115-годишнината от рождението на Дора Габе и се присъжда за значителни художествени постижения в духа на посланията на Дора Габе за принос в националната литература. Наградата се връчва на пет години. Нейни носители са: Елка Няголова (2003), Лиляна Стефанова (2008), Рада Москова (2013) и Камелия Кондова (2018).

Поетесата Елка Няголова е благодарна на съдбата, че я среща с Дора Габе още в ранна детска възраст. 

Без да подозира, че един ден животът ще й предопредели да има толкова ценен учител, Няголова още като ученичка успява да привлече вниманието на Габе. При първата им среща в Добрич тя остава за кратко безмълвна от вълнение. 

"Това е един огромен подарък от съдбата. Аз бях детенце, когато я видях за пръв път на живо. Тя беше в Добрич по повод честване на неин юбилей. Бяха избрали няколко деца да й поднесем цветя и да й честитим. Моята учителка ми беше написала думичките, които трябваше да кажа, но изведнъж сякаш ми падна едно бяло платно в съзнанието. Забравих думичките - поглеждам към нея - никога няма да забравя тези очи, обливащи с топлина. Тя обожаваше децата. Погледна ме с очи на сърна и аз започнах да говоря със свои думи. Май това се оказа по-автентично, публиката също ме окуражаваше и ръкопляскаше", спомни си Няголова.

Много години минаха след тази случка преди да се видим отново, преди да се видим завинаги, споделя поетесата. 

В студентските години на Елка Няголова срещите с Дора Габе се превръщат в традиция. Описва я като много родолюбив човек. Тя обичаше много родината си, обичаше Добруджа. За нея Добруджа беше икона, казва Няголова. "Считаше, че нейният живот е синоним на Добруджа." Габе й споделя, че след връщането на Добруджа на България през 1940 година чувства, че започва да живее втори живот - и в литературен план, и в личен.

Чуйте повече от разговора на Светлана Вълкова с Елка Няголова: