Лесна работа: Преяждане

Напоследък се заговори за преяждането с власт, намесиха се актуални жанрове от типа на политическа гротеска. Искрите, които прескачат, стават все по-ярки и по-видими: вече не си ги прехвърлят кротичко под масата с вечерното питие, а ги размятат по всяко време и на всяко място. Личи си, че е септември и интересното започва. Лошото на интересните сюжети е, че обикновено се отразяват зле върху всички, само че колкото по-далеч си от главните герои, толкова по-болезнен е отзвукът. Но това е друга тема и не сме се събрали, за да откриваме топлата вода, при все че отдавна й се наслаждаваме.

И така: преяждането.

Това е нещо дълбоко неправилно, независимо в коя област го практикуваме: дали се тъпчем с крекери, с луксозни стоки или с повече възможности да тропаме по масата и да внушаваме на хората колко сме по-големи, по-красиви, по-умни, по-богати, по-съвършени и по-влиятелни от тях.

В този план на мислене преяждането с власт е като преяждането с френска селска торта. Защо избрах точно този десерт? Защото от една страна хората го харесват и са склонни да злоупотребяват с хапването му, а от друга страна рецептата е българска. Сериозно. Разровете се в дебелите кулинарни книги и ще установите, че точно във френската селска торта няма нищо френско селско! Звучи малко като в политиката, нали? Заглавието едно, посланието – друго, а съдържанието – прескочило през няколко огради и докато го търсиш, не можеш да се ориентираш и да се начудиш: „А! Всъщност това ли трябваше да получа? Едно очаквах, друго обещаха, трето се случва, а четвърти отделен въпрос е дали изобщо нещо се случва в набелязаната посока“. Такива ми ти работи с преяждането с власт и френски селски торти.

Преяждането води до хронична умора и вечен глад. Искаш още и още от същото, без значение дали е шоколад, недвижими имоти, или контрол над хора и ресурси. Нещо като реактивна хипогликемия в общочовешки и общожитейски план. Чувал си, че трябва често да похапваш, търсиш нещо сладко, това изстрелва глюкозата нагоре. А всъщност при по-малки скокове, следват и по-малки спадове.

Иначе казано: преяждането с власт и други сладки неща, те кара все по-често и все повече да забиваш юмрук в масата, изисквайки подчинение и пълен контрол над ситуацията. И още, и още, и повече, и повече.

Хубавото е, че всяко подобно състояние е обратимо, стига разбира се, да бъде осъзнато и човек да има волята да работи и да го променя.

Как? С изравняване на глюкозната крива. Вместо пастички, хапваш салата, вместо: „Аз съм велик, ще правите каквото кажа, защото така“..., започваш с изречението: „Благодаря ти за вниманието! Ти какво мислиш по този въпрос? Какво предлагаш?“. Това изравнява глюкозната крива и всички покачвания и спадове се усещат по-леко, спокойно и не толкова драматично. Всяка разумна промяна на хранителния режим дава шанс нещата да вървят плавно, балансирано и здравословно.

Ами, хора, започвайте със салата! Добавете към храната протеини, мазнини и фибри и оставете десерта за финал!

Не може непрекъснато да се тъпчем с френска селска торта в трапезно, политическо и във всяко друго отношение. Така вместо понякога да се наслаждаваме на чудесен десерт, го превръщаме в зависимост и правим от ефекта дефект. Обратното звучи по-добре и по-здравословно, нали?

Толкова за преяждането с власт, храна, предмети, имоти и каквото там си пожелаете. Всъщност поддържането на баланс е лесна работа. Освен това много помага и дава прекрасни резултати.