Международна конференция на сляпо-глухите хора се провежда край Варна

40 години движение на сляпо-глухите в България и 20 години от създаването на Европейския съюз на сляпо-глухите се отбелязват с Международна конференция край Варна, която се провежда днес и утре под мотото „Ние сме тук, ние искаме нашето място под слънцето“. Организатор на проявата, в която участват представители от цял свят, е Националната асоциация на сляпо-глухите в България, каза за Радио Варна нейната председателка Величка Драганова.

503 са хората със сляпо-глухота у нас, но реално са повече, в света са около 700 000 души. Сляпо-глухотата се разпознава на световно ниво като двойно сензорно увреждане и е различно от глухотата и слепотата, обясни Драганова. Основните проблеми на хората с тези увреждания са свързани с мобилност, образование, комуникация. Развитието и интеграцията им зависят от социалната и образователна политика на съответната държава и желанието на управляващите да извършват правилните законодателни промени, подчерта Драганова.

В държави като Норвегия, Хърватия, Унгария и Испания политиките в тази посока са малко по-напреднали по отношение на образованието и интегрирането на сляпо-глухите хора. В България също има напредък и той най-ясно се вижда в училищата за деца с нарушено зрение във Варна и София, където работят много добри специалисти.

У нас напредва и развитието на хаптичната комуникация, в основата на която е владеенето на жестовия език. Тя е съставена от различни адаптирани знаци, които се научават постепенно и се предават на сляпо-глухия човек. Хаптичната комуникация може да бъде описана на ръката от външна страна - от рамото до лакът или на гърба, като се описват знаци и дори може да бъде описана обстановка, обясни Величка Драганова. Швеция и Норвегия са водещи в развитието на хаптичната комуникация, която вече се развива добре и в Белгия.

Има готов втори глобален доклад по сляпо-глухота, който трябва да бъде приет от всички държави и след това да се приеме регламент, в който да се отдели и определи сляпо-глухотата като отделно сензорно увреждане, подчерта още Величка Драганова.

В България остава и големият проблем с доставката на качествени слухови апарати за хора с пълна слепота, каза още Величка Драганова.Тези хора се нуждаят от такива апарати с цел ефективност на слухопротезирането, осигуряване на възможност за комуникация посредством остатъчния слух и излизане от изолацията за тази група от сляпо-глухи. Проблемът е, че не могат да си купят такова устройство, защото им се отпуска по 170 лева за подпомагане, което е крайно недостатъчно.