Меглена Караламбова: Варна в края на 60-те може да се опише с една дума и тя е "светлина"

41-вото издание на фестивала за българско кино "Златна роза" приключи, но образът от плаката на събитието остава в съзнанието ни заедно с всички филми от конкурсната програма. 

Тази година визията на фестивала "Златна роза" бе вдъхновена от 80-годишния юбилей на актрисата Меглена Караламбова. Нейният талант и чар видяхме в плаката на събитието, който е дело на Николай Тонков. Снимката е кадър от филма „Татул“ (1972 г. реж. Атанас Трайков) - първата главна роля на актрисата.

Меглена Караламбова е родена на 20 юни 1943 г. в Пловдив. Артистичният й път е определен още в детството. Баща й Стефан Караламбов (1902–1968) - един от пионерите на българския театър, водещ актьор в много трупи из страната, пенсионирал се като народен артист от Народния театър „Иван Вазов“. Преди това е бил директор на Младежкия театър. Майка й Вяра също е актриса.

След дипломирането си през 1967 г. Меглена Караламбова работи две години във Варненския театър. Първата й роля е на Елисън от „Обърни се с гняв назад” от Джон Озбърн. От 1969 г. Меглена Караламбова е неизменно в трупата на театър „Българска армия“, където изиграва десетки роли в български и чужди съвременни и класически пиеси.

Наричана от театралите „актрисата на Леон Даниел“ за когото тя споделя: „Леон Даниел ме открехна да работя по начин, който ми дава усещането, че съм сто процента вътре в играта. Пристъпвам към всяка нова роля с любопитство, независимо дали е централна или по-малка, и гледам да доставя удоволствие и на себе си, и на публиката“.

Меглена Караламбова е гостувала на сцената на Народния театър „Иван Вазов”, Драматичен театър – Пловдив и на сцената на „Театър 199“.

Освен в български продукции, Меглена Караламбова се е снимала и в американски, френски и италиански филми. Сред най-запомнящите й роли в киното са Вена от филма „Осмият” (1969) на режисьора Зако Хеския, Тошка от „Татул” (1972) на режисьора Атанас Трайков, Вера от „Глутницата” (1972) на Иванка Гръбчева, Атанасова от „10 неплатени дни” (1972) на режисьора Януш Вазов, Пепа от „Онова нещо” (1991) на режисьора Георги Стоянов, рускинята от „Чудо” (1996) на Георги Дюлгеров и Леон Даниел, баба Величка от „Лист обрулен” (2002) на Светослав Овчаров.

През 1999 г. играе във френския филм „Изток - запад” на Режи Варние с участието на Катрин Деньов, номиниран за награда „Оскар”. През 2019 г. участва в „Обичам те, Бойдин“ на режисьора Борислав Михайловски. През 2023 кинопубликата я видя отново на големия екран във филма „Шекспир като улично куче“ на Валери Йорданов.

С Меглена Караламбова разговаря Даниела Стойнова:

Понеже сме във Варна, нека да започнем с варненския период. Какви бяха онези години - 1967-1969-а?

Златни години. Като ме питата какво е за мен Варна за този период, казвам: "светлина" с една дума. Първо бяхме много хубава група, работихме много, много разнообразни неща. Но и много живеехме. Бяхме много сплотени и много се смеехме, събирахме. (...)

Кое Ви е любимото място във Варна от онова време.

Аз много обичам старите къщи и сега като се разхождам и гледам каква красота е. За съжаление някои ги поддържат, други  - не. Би трябвало това да се запази, защото това създава аромата на града. Този район около театъра, самата сграда на театъра...

Морето?

Морето е страхотно. Ние изкарахме една зима, понеже нямаше квартири, бяха ни настанили в една вила, която после събориха за съжаление, около Траката. Трима-четирима души бяхме в две помещения. Прекрасна вила над една бадемова градина и морето пред нас... Една идилия. Ние август месец започнахме, но октомври, като започнаха ветровете. ..Тя си е лятна вила, едни ветрове под врата духаха, и ние се поразболяхме всички. И поставихме условия, че ако не ни намерят нормални квартири, се връщаме в София. И те къде, къде - около кино "Тракия". Оборотни жилища и всеки по една стаичка. Много интересно разположена беше тази сграда, понеже е висока - ние бяхме на 7-мия етаж, нищо не спираше ветровете, които идваха от морето. Имах чувството, че вятърът ще счупи прозорците.

Няма спасение от варненския вятър.

Да, но така изкарахме двете години.

И после дойде Зако Хеския, нали така?

И Зако Хеския дойде да си избира артисти за "Осмия" и гледа и каза: "Ела в София на пробни снимки". Аз се бях зарекла, че на пробни снимки няма да ходя, че през цялото ми следване ме пробваха и все не ме харесваха. Просто бях добила комплекс вече. Казах си: "Не, явно не става, явно няма за какво да се тормозя". И казвам, с цялото си нахалство, аз не ходя на проби. И той каза: "Ами добре, хайде" . И ме взе така.

И една хубава роля.

Да, аз много си обичам този филм. И разбира се партньорството си с Гец. (...)

Сегашното поколение, как го оценявате. Има много талантливи млади артисти, но сякаш бързо прегарят и имената им се чуват и после заглъхват. Идва нови и нови. Няма едно такова поколение, в което всички, са звездни.

Не, аз не обичам това  -"Ей, какво беше едно време". Всяко време си има своите особености. Има много талантливи млади хора. Сега тези, които са се заели сериозно с тази професия, защото тя не е никак лесна, както изглежда отстрани, оставят една сериозна диря. Ето един Захари Бахаров, Ивайло Христов, няма да ги изреждам. Те не се губят, не изчезват.  Малко са по-разглезени, славата ги замайва. Има един такъв момент,  който при нас не е съществувал  -"Аз това няма да го играя".  При нас това не съществуваше. Дават ти работа и ти се захващаш с нея и я работиш.

Не сте ли отказвали роли?

В театъра особено - не. Като си в един състав, ти си длъжен да правиш това, което са ти дали. Просто си длъжен. Изиграла съм страшно тъпи роли, в които съм се чувствала безумно на сцената  и съм си казвала "Отвори се, Земьо, погълни ме".

Чак до такава степен?

О, да. Тогава имаше нещо като военен театър. Всяка година трябваше да поставим по една пиеса на военна тематика.

Цялото интервю с Меглена Караламбова чуйте в прикачения звуков файл: