Лесна работа: Топчица обич

Познавам човек, който държи всичко да му е марково. От пастата за зъби до колата.

И разбира се, искаше да има марково куче, от ценена порода.

Оказа се, че някой продава такова куче. Отидохме цяла група, за да проверим обявата и да видим породистото животинче, с което предстоеше да бъде запълнена голямата колекция от маркови неща, хора и животни на въпросния наш познат.

Обаче... Както във всяка приказка, все някъде по трънливия път към „И заживели щастливо“, се появява едно голямо Но. В случая Но-то беше неприемливо за нашия герой. Кучето се оказа не чак толкова марково, колкото се опитваха да го представят. След кратка словесна схватка между настоящ и потенциален стопанин, се изясни, че сделка няма да има. Разбира се, отсрещната страна настояваше на своето: „Ама, моля Ви се! Как точно това куче ще ви изглежда съмнително? Разбира се, че е чиста порода! Вижте му ушите, вижте муцунката, наблюдавайте поведението“...

Ние, обаче, бяхме непреклонни. Съгласете се, че беше тотално неприемливо един марков човек, облечен в маркови дрехи, обут в маркови обувки, излизащ от марковото си жилище, напръскан с един от най-скъпите маркови парфюми и елегантно настаняващ се в луксозната си маркова кола... да се излага пред марковите си приятели на марковите събирания на по марково питие с едно смотано немарково куче.

Никога няма да забравя радостта, с която животинчето ни посрещна, вероятно в очакване на приятно, спокойно и защитено бъдеще. Как приветливо махаше с опашка за добре дошли: „Ще ме приемете в живота си, нали?“.

И няма да забравя тъжния му поглед, когато цялата внушителна група се отправи към изхода... без него. Един много, много тъжен поглед.

Нямаше марка, но имаше душа – невинна душа, незаслужаваща огорчение, търсеща обич и топлина, като всяка друга душа и станала жертва на нашата голяма търговска игра. Играта да оскъпяваме неща и животи като ги брандираме.

Истината е, че по-късно се върнахме при животинчето в малко по-различен състав. Всъщност предполага се, че доброто и любящо сърце няма как да се влияе от надписа на някакъв етикет.

И да! Породата не може да е от значение, когато имаш за даване обич и грижа. В света на вещите и услугите брандът често означава качество и цена, но дали в света на живите същества изчерпва цялото съдържание?

Какво се случи после? Марковият ни познат се сдоби с куче от добра порода. Не изглежда да са много щастливи заедно, но животът си е техен. Кои сме ние, та да се месим? Можем само да изпадаме в предположения за причините. Според мен, в случая е възможно те да се коренят в съществената разлика между това да си привързан към едно живо същество и да те е грижа за него от една страна или от друга – да го възприемаш като поредната китайска ваза от марковия си интериор. Само че „ваза“ жива, подвижна, дишаща, играеща, изискваща внимание и в този ред на мисли създаваща доста грижи.

А нашето кученце се оказа с късмет. Вече има друг собственик – един много грижовен, добър човек. Всяка вечер, когато той се прибира от работа, у дома го посреща една подскачаща, лаеща, весела, пухкава топчица стопроцентова любов, благодарност и обожание. Чиста, безусловна любов.

Лесна работа е дадаваш и да получаваш обич, а това може да ти достави толкова много радост!

И... да! Марката не винаги определя съществените неща в живота.