Деца помагат на деца

Социализацията на децата с увреждания е един от най-важните фактори за тяхното личностно и социално развитие. Проблемът, пред който се изправя този процес, е ограничената възможност за общуване. Все още е рядко срещано деца със специални нужди да посещават учебни и културни организации наравно с останалите. Оказва се, обаче, че общуването е полезно и двете посоки. За децата с увреждания от емоционална гледна точка, за децата в норма, както ги определят, за изграждане и засилване на емпатията.

Георги Дюлгеров е психолог. Доброволец е в сдружение „Фенкис“ във Варна. Когато се среща с децата, които участват в театралната трупа, води и сина си Дариан. 

Не забелязвам да има по-специално поведение. Той има по-малък брат, който му влизаше в личното пространство, но сега е много по-толерантен, каза психологът. Сега проявява повече разбиране и това го прави доста по-широко скроен, доколкото може да бъде едно 8-годишно дете, каза той.

Ясно е, че контактът с тези деца, би променил светогледа не само на по-малките, но и на възрастните, убеден е Дюлгеров.

Децата не се чувстват по-различни в своята компания, споделя наблюденията си психологът Георги Дюлгеров. Дариан, както стана ясно, е на 8 години. Или, както самият той мъдро казва, ще ги навърши на 18 октомври, но не се интересува от дните, а повече от това да прекарва времето си в игри.

Общуването с децата със специални потребности го кара да достига до изводи, нетипични за 8 годишните. Мисля че им е необходима помощ, за да овладеят света и да могат да се справят, казва той.

Дариан не прави разлика, споделя баща му Георги Дюлгеров.

Децата със специални образователни потребности се нуждаят от много малко. Една усмивка им е достатъчна, за да се почувстват по-добре, казва Георги Дюлгеров. Общуването с тях учи на емпатия, разширява светоусещанията и примерът е 8 годишния Дариан.