Отпадък за един, за друг имане. Има ли нормативна база срещу вехтошарството?

Патологичното събирателство, също силогомания или хординг, срещано разговорно като меси синдром и синдром на Плюшкин, представлява вид натрапливо поведение, пише в Уикипедия. Може да става въпрос за трупане без ред на вестници, книги, храна, инструменти, опаковки, играчки, дрехи, резервни части и мн. др., които или се „набавят“ при всеки удобен случай или се запазват вместо да се изхвърлят. Някои събират само определен вид предмети, докато в екстремни случаи се събират всевъзможни предмети и нищо не се изхвърля, защото „може все някога да потрябва“. Много от засегнатите водят привидно нормален живот, но затрупването на жилището с боклуци ограничава социалните им контакти и води до проблеми с близки и съседи.

Вехтошарството е начин на мислене и става начин на живот малко по малко, докато не остане и ъгълче в домовете за нови вещи.

От няколко години имот на улица в Кранево представлява впечатляваща гледка, открояваща се сред спретнатите дворчета на къщите за гости. Съседите на този чудат имот са потърсили всякакви начини да се скрият от преливащия боклук на комшията. Тонове отпадъци напират да съборят оградата и да задминат първия етаж – тенекии, легени и какво ли още не от бита, трупано с години.

Димитър Димитров – директор на дирекцията с ресор екология в община Балчик, признава, че от 2017 година не може да се справи с тази нарастваща „картина“, която за съжаление не става по-красива. Припомня, че там е възникнал и пожар, но въпреки това няма нормативна база, която да накара собственика на имота да го поддържа в приемлив за околните вид. И това е проблем пред местните администрации в цялата страна.

Бай Петко знае правата си: „Общината няма работа в двора ми. Имате право до оградата, вътре нямате право, това е частна собственост“. Обеща, че ще започне да чисти и няма да трупа повече. Готов е сам да предаде отпадъците на вторични суровини при първа възможност. Зает е с животни, а и лозето го чака. „Те са ваши боклуци, искам да ги рециклирам“ – каза той на поредната забележка за състоянието на имота му.

Как може нормативно да се реши този въпрос да могат общините да действат при подобни ситуации?

„Правили сме протоколи, проверки. Видяхте, че и входът е затрупан с боклуци. Не можем да му съставим акт, съгласно наредбата за управление на отпадъци и закона. Щом за него не е отпадък, ние не можем да направим нищо. Не е нормално 21 век в курортно селище да има такава гледка“ – безсилен е да се справи Димитров седма година. Проведени са консултации с представители на Министерство на околната среда и водите. Оказва се, че проблемът стои на национално ниво. „Няма нормативна база, допитахме се до Пожарната, до РЗИ, но безуспешно“ – обяснява още Димитров, че Общината няма право да навлиза в имота му да го изчисти.

Заместник – кметът по устройство на територията Димитрин Димитров коментира, че при един добър анализ от страна на Министерство на околната среда и водите и Министерство на здравеопазването може да се предложи проект за промяна на закон и да се даде възможност на властите да реагират в такива случаи. А дотогава директорът на ресорната дирекция Димитър Димитров: „За пореден път ще трябва да разчитам на неговата дума, че ще изчисти“.