Този разговор събира в няколко минути 30 години от живота на една майка на дете с увреждане. Галя Койчева е от Варна, има почти 30-годишен син с множествени затруднения. Ражда го в зората на демокрацията и първата подкрепа, за да отгледа детето си вкъщи, а не да го остави в социален дом, получава от варненската Фондация Карин дом. Ивайло израства с помощта на работещите в Карин дом, а с него „расте“ и майка му – Галя Койчева. Всеки ден се бори с предразсъдъци, неразбиране, дори суеверия, и така става част от изграждането на услуги за деца с увреждания както във Варна, така и в цялата страна.
Галя Койчева е носител на първата награда на Карин дом - за личен принос в политиките за деца и приобщаващо образование. Участва в кампании за развитието на политики за хората с увреждане. Тя е един от основателите на Дневен център за пълнолетни лица с увреждания "Слънчевата къща" във Варна. Завършва социален мениджмънт и психология, като сега е психолог в Центъра за защитена заетост за младежи с увреждания към Висшия институт по мениджмънт във Варна.
Днес борбата й продължава, защото малкото дете вече е пораснало и трябва да се бърза да се създадат устойчиви услуги за възрастни хора с увреждания. За силата на майката, за превъзмогването на тежки думи, за промяната на общественото мнение и безрезервната майчина любов – Галя Койчева разказа.
Когато се основа Карин дом моят син беше бебе и ние посещавахме първите терапевтични сеанси. Карин дом ни подадоха ръка и създадоха родителска общност във Варна.
Трудностите по пътя
Минахме през най-различни етапи, които са част и от цялата историческа епоха на нашата държава. От един медицински модел на подкрепа, който съпътстваше ранното детство на моя син, през Фондация Карин дом и методите за подкрепа, към които те ни насочиха, се получи т.нар. в последствие социален модел.
От това да вижаме децата си като диагнози, ние започнахме да ги виждаме като личности, като деца, които имат свои мечти, нужди, които трябва да играят и да се забавляват. Един от най-ярките ми спомени от онова време, а аз имам ярки спомени, защото Карин дом беше като някакво чудо и като светлина в тунела, е как вървим заедно по центъра, по площада на Варна - ние няколко родители с деца с инвалидни колички. И това ми е толкова силно, толкова вълнуващо, защото усещах силата от това да сме заедно и да бъдем навън – ние майките и децата им с инвалидни колички. Това за онзи момент в България беше почти немислимо. Сега от гледна точка на времето, на почти 30 години, сме преминали много и много различни неща, но не сме се отказали да се борим за това нашите деца да имат едно нормално съществуване.
Колко бавно се случват промените в държавата
Много бавно и много трудно. Някак си обществото ни все не достигаше тази зрялост да приеме различието. Трудно се случваше и продължава да е така в известна степен. Но през тези години ние преодоляхме много стигми, предразсъдъци, инакомислещи хора и малко по малко с мишите стъпки можем да се похвалим с добри резултати.
Постигнатото
Достъпният транспорт, услугите „Дневна грижа“, личното асистентство – това са част от нещата, но аз ще кажа за невидимите промени. Много хора вече ни се усмихват по улицата, а преди години си чукаха и плюеха в пазвите. Сега се усмихват и подават ръка, питат имам ли нужда от някаква помощ, готови са да съдействат. Това е истинската промяна – да видим човека зад увреждането.
Как продължава борбата за промяна
Докато работехме за проблемите на децата си те пораснаха. Всеки етап от развитието на всеки човек има различни нужди, така и децата с увреждания в един момент стават млади хора с увреждания. Докато правихме услуги за деца, после правихме услуги за младежи, сега вече се замисляме за услугите за възрастни и нашия най-голям и страшен въпрос е :“Какво се случва когато един ден нас ни няма?“.
Трябва да бързаме сега да развиваме, да подкрепяме нашата държава и да я притискаме да развива услугите за възрастни хора, за стари хора и за това какво ще се случи с хората с увреждания, когато техните семейства ги няма.
За съжаление политиката в нашата държава е нестабилна и сега сме в едно такова особено време отново. Бих призовала всички политици да мислят повече за децата – за тяхното щастие и за тяхното бъдеще.
Димитър Маринов, първият български актьор, качил се на сцената на Оскар-ите, се срещна с варненска публика, за да представи двете си книги – „Към сцената“ и „Към екрана“, издадени от „Аз-буки“ в края на 2024 г. Пред своите почитатели и любителите на литературата и киното, актьорът разказа за своя необикновен житейски и професионален път и какво се крие..
Голямото предизвикателство в ерата на AI (изкуствения интелект) е как да развиваме естествения интелект. Toва коментира за Радио Варна ректорът на Икономическия университет (ИУ) във Варна проф. Евгени Станимиров. Няма да се изморя да повтарям, което правя вече 3-4 години, може би и малко повече, че когато висок естествен интелект ползва висок..
Интервю с Chris Caffery (SAVATAGE, TRANS-SIBERIAN ORCHESTRA) SAVATAGE са от онези групи, които през 80-те и 90-те години на миналия век дефинираха звука на американския прогресив метъл. 24 години след последния си албум „Poets and Madmen“ SAVATAGE се завръщат към активна дейност. Групата тръгва на турне, за съжаление без Jon Oliva, който има..
Индия не е туристическа дестинация и никой не си тръгва от там завинаги. Това е трансформиращо място. Всеки път се завръщаш променен и научил нещо различно. Човек се влюбва в Индия, ако я усети. Това сподели в предаването за туризъм и приключения "Хоризонти" варненката Диляна Димитрова, която доста пъти е пътувала до тази огромна страна. Диляна..
От гледна точка на доверието, в последните години има промяна в отношението на хората, които даряват в положителна посока. Това коментира за Радио Варна Теодора Бакърджиева, изпълнителен директор на Български дарителски форум, които оперират системата DMS. Дарителите - предимно индивидуалните, отделните хора, които избират да дaряват в..
Когато има развит масов спорт, тогава има и олимпийски медали, това каза за Радио Варна бивша професионална тенисистка, участвала на три олимпиади (в Барселона , Атланта и Атина ). Маратоните са страхотни събития. Аз съвсем случайно попадам днес на този във Варна. Била съм на маратони в европейски столици, където това събитие е..
Ивайло Христов от 12 клас на Математическата гимназия „Д-р Петър Берон“ е един от тримата национални лауреати на олимпиадата по Български език и литература (БЕЛ) за тази учебна година с максималния бал от 100 точки. Всъщност, един от тримата ученици с подобен бал. Но, освен това е национален лауреат от олимпиадата по Философия. Също за тази..