Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Във Варна представят новия роман "Рана" на Захари Карабашлиев

| обновено на 01.12.23 в 15:26

Новият роман на Захари Карабашлиев - "Рана", ще бъде представен на 1 декември, петък, от 18 часа в Градската художествена галерия "Борис Георгиев" във Варна. 

Модератор на срещата ще е разказвачът на добруджанската душа Диана Стефанова. 

Актьорът Ненчо Костов и цигуларят Божидар Бенев ще ни пренесат в света на този достоен в своята смиреност и дълбоко хуманен в своята категоричност роман за паметта и забравената история на България от началото на XX век, посочват организаторите на събитието от АртПойнт.

Интервю със Захари Карабашлиев можете да чуете в звуковия файл.


Из "Рана":

И ето най-сетне вятърните мелници. Много вятърни мелници. Красиви картини на невидим художник – тежките им гребла са замрели сега в жегата, неподвижни, спрели, като да изчакат да стане ясно кой ще е победителят днес, та тогава да започнат да мелят.

Приближава група немски войници, свели глави, носят на раменете си труп на офицер в удивителна униформа. Сава спира един от крачещите зад групата подофицер и пита кой е загиналият. Това било тялото на принц Фрид- рих, правнук на кралица Виктория, отговаря немецът равно, като току-що да го е прочел в някоя енциклопедия. После пояснява, че принцът и десетина бойци останали изолирани от своите в една низина под мелниците и врагът ги обградил, избили ги до крак. На Сава му дожалява за този принц, намерил смъртта в един добруджански бостан, и решава да каже на германския подофицер: Животът не се мери по дължина, а по съдържание, хем цитира Дрангов един вид, хем и упражнява немския си всеки път, когато може, дори тук, дори преди атака. Немецът го гледа безизразно. А всъщност сигурно въобще и не го чува, защото точно тогава румънската артилерия започва яростна стрелба.

И все пак колко жалко за принца. Не че за загиналите с него войничета не е жалко, мисли Сава, докато крачи пред взвода си. После командва „по-бързо“ и излизат от царевичака, пресичат тесен път между синорите и вече са в поле, засипано с дини и пъпеши – докъдето стигне поглед.

Внезапно затракват картечници. Пада войник. После втори, трети… по дяволите. Какво става?

„Напред“, командва Сотиров и собственият му глас – прегракнал и непознат – му дава кураж.

И вдига револвера, не че има нужда, но го вдига и се затичва.

„Урррррра“ се надига зад него, като че се откъртва от земята – ниско и гърлено, тъмно и страшно, мътна вълна, която сякаш го тласва в безразсъдна атака – срещу тракането на картечниците, срещу тътена на оръдията.

Боят – най великата драма на света, пак от записките му на Дрангов, с които е запълнил цял бележник. Заедно с много сентенции от Ницше, от когото пък учи усърдно и немски език. Установил е, че Дрангов и Ницше едновременно си приличат и си противоречат. Те дори си противоречат сами на себе си. Дрангов например казва на едно мяс34

то: Личното „аз“ е най-омразно. Аз е нищожно; ние – всемощно. А по-нататък в същата книга пише: Личността е светиня. Чувството за лично достойнство е сила. Как да го разбираш това?

Ницше пък си противоречи на всяка втора страница, но по необясним начин с това изгражда някакъв нов, различен смисъл. … трябва да съм борба и сбъдване, и цел, и противоречие.

То и Христос си противоречи. Да не мислите – казва, – че съм дошъл мир да поставя на земята. Не мир дойдох да донеса, а нож.

Христос? Нож?

И командата е сега „На нож“. Всички викат ужасно силно, трябва да се крещи, да крещиш, да се дереш – първо, за да изплашиш врага, а по-важното – да заглушиш гласа на страха в собственото си сърце. Трябва да се крещи неистово. На нож. На нож. На нож.

А ето ги гърбовете на врага – изскачат от плитките си окопи, изоставят минохвъргачки, картечници, ранени и тичат стремглаво към вятърните мелници.

Бойците му стигат задъхани до позициите им, някои прескачат окопите и продължават, други се забавят, не прощават на никого, когото настигнат в траншеите или навън. Без пощада мушкат щиковете, не признават нито преклонена глава, нито вдигнати ръце, ни бели парцали. Доубиване с приклади и лопатки… на групи, поединично – и то с такова усърдие, като че всичко това е някакво обучение, някаква игра, в която никой не страда наистина.

За царя, за отечеството хрущят ножове, докато се забиват в чуждия гръб, ръмжат гърла, докато разбиват нечия глава с приклад.

Убивай колкото можеш повече. Убивай, не щади. Умри, но победи – сякаш не Дрангов е писал тези думи за войната, а самата война е писала в тетрадките му.

Тръбите свирят „отбой“.

*

В разговорите си, а и в разменените писма, Сава и Елиза имаха някои сходни, но други категорично противоположни схващания.

Например за националния идеал, за който той понякога говореше тъй пламенно.

Но що е това национален идеал, ще го репликира тя? Не е ли той справедливост и човещина? И не е ли това идеал не само национален, а всечовешки? Не съвпада ли той с идеалите и на други народи?

Навярно, отговаряше той. Но ние можем да говорим само от наше име, от народа, от който излизаме, тоест за нашата си справедливост и нашата си човещина.

– В името на тази справедливост и човещина понякога се извършват несправедливости и нечовещини от самите нас, които идваме да сложим край на чужда несправедливост и нечовещина? Видяхме ужасните Балкански войни…

– Гърци, сърби и турци извършиха големите престъп-

ления в последната война срещу нас.

– О, мили Сава. Аз бях в Германия тогава и четях у дома и немска, и френска преса. И в самото начало всички толкова ни симпатизираха, уверявам те, всички бяха на наша страна. Биехме се срещу вековния си поробител, побеждавахме бързо, триумфирахме – а там обичат да съчувстват на малкия герой, който излиза срещу великана Голиат и го побеждава. И ние бяхме този Давид – само трийсетина години след своята свобода и обединение отидохме да освобождаваме своите братя и сестри.

– Точно така. Воювахме, за да поправим една несправедливост.

– Но симпатиите секнаха отведнъж, щом се обърнахме срещу съюзниците си и се превърнахме от освободители в завоеватели. Вестниците започнаха да бълват едно от друго по-сензационни разкрития за „българските зверства“, за нашите „варварства“, все повече ни изобразяваха като чудовища и людоеди.

– Съюзниците ни изкараха такива пред Европа. Оказаха се гении на пропагандата, шапки долу за което. Оказа се, са били добре подготвени за това, а ние сме били наивници.

– За европейската преса нямаше нищо друго освен сръбска, гръцка и румънска версия на нашето „престъпно безумие“. Беше ужасно.

– Но колко далеч бе това от истината! Такива ли бяхме? Такива ли сме ние? Ние първо изгубихме информационната война, а после и другата.

– Аз добре зная, че не сме такива. Но как можех да обясня това на съученичките си в Германия, на учителите си? Европа се обърна срещу нас. Общественото мнение в Гер-мания, Австрия, Франция бе вече формирано.

– От лъжи, една от друга по-зли лъжи, които после бяха опровергавани една по една.

– Точно така – после. Но тогава бяха „изнесени от пресата“ факти. – Тя замълчава, загледана надолу, после казва: – Понякога си мисля, че се упражнявах в пианото много по-усърдно от всички останали, само и само за да покажа, че не съм дивачка, да се докажа, че съм по-добра от всички. Исках да ги победя на тяхна територия – музиката.


ВИЖТЕ ОЩЕ

Конкурс за художествено слово "Моята България" на 24 и 25 февруари във Варна (ПРОГРАМА)

XXIII Регионален конкурс за художествено слово "Моята България" ще се проведе на 24 и 25 февруари в Концертната зала на Младежкия дом във Варна.  Председател на журито ще бъде актьорът Красимир Ранков.  Повече от 100 деца и младежи са се записали за участие.  ПРОГРАМА: 24.02.2024 г. , събота 9:30 ч. - Техническа конференция с..

публикувано на 22.02.24 в 16:25

В очакване на 20-ото издание на Европейския музикален фестивал във Варна

Предстои 20-ото издание на Европейския музикален фестивал във Варна, утвърдил се като устойчиво културно събитие в града.  За изминалите две десетилетия на сцената на фестивала са представени над 120 концертни проекта в богат стилов и жанров диапазон. Изявявали са се индивидуални изпълнители и формации от над 20 страни от Европа и света. През..

публикувано на 22.02.24 в 15:30

Балетна гала във Варна за Деня на българския балет

В Деня на българския балет мултинационалната балетна трупа на Държавна опера Варна ще зарадва своите почитатели с голяма балетна гала, с хореограф Светлана Тоншева и репетитор Меган Рейд. В програмата са включени откъси от световната балетна класика, преплетени със съвременна хореография, сред които "Спящата красавица" и "Лебедово езеро" по музика на..

публикувано на 22.02.24 в 13:14

Артисти казват "не" на войната чрез изкуство

С антивоенна изложба под надслов "Икони върху сандъци за боеприпаси" ще бъде отбелязана 2-годишнината от войната в Украйна.  Домакин на събитието ще бъде пространството  "ReBonkers". То се провежда в партньорство с Посолството на Украйна в България и ще бъде открита от 18 часа на 28 февруари, сряда.  "Това е една изключително емоционална..

публикувано на 22.02.24 в 12:05

Гала концерт на Националното училище по изкуствата "Добри Христов" във Варна

Гала-концерт на Националното училище по изкуствата "Добри Христов" ще се проведе от 18 часа на 25 февруари в зала 1 на Фестивалния и конгресен център.  Мотото на концерта е " 79 години от началото".  Млади таланти и техните преподаватели ще представят  програма, в която ще блестят възпитаниците на музикалните и сценични  специалности, подчертават..

публикувано на 21.02.24 в 18:05

Градската художествена галерия във Варна с нова тема на образователната си програма

Градската художествена галерия "Борис Георгиев" - Варна и Галерията за графично изкуство във Варна започват да работят по нова тема от съвместната си образователна програма "Въведение в графичното изкуство". Модулът е посветен на занятия за  графичната техника монотипия. Участниците овладяват техниката под ръководството на художничката..

публикувано на 21.02.24 в 13:48

Най-любопитните експонати на Военноморския музей показват във Варна

Традиционната изложба „Многото пътеки към морската история” днес беше официално открита във Военноморският музей. Тя представя част от експонатите, постъпили във фонда на Музея през предходната година. През нея са направени повече от 500 дарения от хора, обществени организации и военни формирования. На откриването присъстваха голяма част от..

публикувано на 16.02.24 в 15:51