Вървях по алеята. Музикант свиреше втория валс и всичко се подреждаше в такт с музиката. Сякаш хора, природа и мелодия съществуваха във великолепна хармония.
Той свиреше, а мислите на минувачите политаха нагоре, раменете им се изправяха, лицата грейваха в усмивка.
Всеки, когото случайността беше побутнала към това място, продължаваше пътя си, обгърнат в пухкавото обаче на мелодията, изглеждаше по-красив и одухотворен, тръгваше напред към личния си ден, към специалния списък със задачи и към собственото си бъдеще много по-целеустремен, а към преживяванията на другите се отнасяше с повече разбиране и благородство.
Ето че понякога е достатъчно една прелестна мелодия да се завърти край нас в подходящия момент и на правилното място, за да ни върне тихия вътрешен свят. Музиката нежно го поема като късче коприна, изважда го навън от дълбокия стар шкаф, където преди време сме го забравили, за да открием с изненада, че не, ние изобщо не сме го губили. Просто не е имало време и обстоятелства да се върнем, да поспрем, да притихнем, взряни, заслушани, вглъбени в него – в този важен и определящ посоката свяг.
И ето ни нас: истински, спокойни, загърнати в любима мелодия, загледани в стойностните преживявания, хора и чувства - онези които ще бъдат наблизо и няма да ни оставят до самия край.
В мислите ни се завърта детската песничка, която слушахме до премаляване с приятели и отново и отново преживявахме сюжета, сякаш е част от собствения ни живот.
После се виждаме отстрани преди години - ние и първата падаща звезда, чието движение проследихме със затаен дъх, докато мислено повтаряхме изключително важно желание, което с годините ни се струваше все по-детско и глупаво, но тогава не спирахме да го повтаряме и вярвахме, че целият ни живот занапред зависи от сбъдването му. Сега, много години по-късно, се усмихваме на това, че желанието не се сбъдна, животът продължи по най-прекрасния и правилен за нас начин и докато това се случваше, осъзнахме, че падащите звезди са нещо красиво, но желанията ги сбъдваме сами. Каквото си направим – това сме пожелали.
Случайна мелодия, а успя да издърпа наяве цял един свят, който често забравяме, улисани във всекидневни задачи, но без който всъщност не можем, защото на него се крепят стабилните ни основи.
И тогава в мислите ни се завъртат всички важни кадри, всички съдбовни моменти... Танцът на победата, когато научихме, че сме приети в мечтаната специалност. Първият вик, с който детето ни приветства света и радостта, с която светът го посрещна. Първият завършен текст, първата нарисувана картина, първото далечно пътуване и смешното спускане със ски, първият незабравим изгрев край брега на морето.
Силата на една мелодия.
После, покорен от вълшебството, празничният свят ще притихне, защото е декември, а през декември винаги разлистваме албума с ценни преживявания в очакване на полунощния звън, с който ще отворим нов албум и броенето ще започне отначало.
Декември. Време за най-важните хора, мисли и преживявания.
Декемри – шоколадовата торта в календара на дните ни. Най-празничната.
Аз я обичам с ягоди. Така е още по-неустоима. Като самия живот.
Каварна ще отбележи отбелязва 152-рата годишнина от обесването на Апостола на свободата – Васил Левски. Пред бюст-паметника в Градския парк в Каварна, своята почит и признателност към делото на Апостола ще изразят от най-малките до най-големите граждани в морския град. Програма от слова за Апостола и стихове в негова памет ще поднесат ученици от..
В суворовското село Изгрев избраха да отбележат празника на виното със забавни винени конкурси. Производителите на изгревската божествена напитка се състезаваха в няколко категории - бяло вино, червено вино, розе и купажно вино. Жителите на селото присъстваха на водосвет в местния храм "Света Петка " и след това зарязаха лозите на Царя на..
Ритуално честване на деня, посветен на лозарите и винарите Трифон Зарезан, е първата проява от поредицата запланувани по повод 70 години от създаването на Университетска ботаническа градина – Балчик. Днес на територията на петте декара учебен участък – лозов масив с десертни сортове бяха осветени и зарязани лозите, както и дегустирани вина. На..
37-годишната Милена Миткова се нуждае от помощ. 350 хиляди евро са нужни за ефективно лечение в болница в Турция, където лекарите ѝ дават реални надежди за възстановяване, но сумата е непосилна за семейството ѝ. След месеци на търсене на диагноза, на 8 януари 2025 г. в България е потвърдено, че Милена е с рак на гърдата, който вече е метастазирал в..
До 15 февруари във Варна продължава зимната "Алея на книгата". Захари Карабашлиев ще посрещне своите читатели в рамките на изложението. Писателят ще раздава автографи от 15 до 17 часа в търговския център-домакин на Алеята, а от 18 часа ще бъде представена и книгата му "Рана", спечелила Националната награда за български роман на годината "13 века..
На 14 февруари Българската православна църква отбелязва Успението на Св. Кирил Славянобългарски. Свети Кирил заедно с брат си Методий създават славянската азбука и превеждат свещените книги на славянски език. Константин Кирил Философ е роден в Солун в знатно семейство. Завършва обучението си в Магнаурската школа в Цариград. Заедно с брат си Методий..
Денят на лозаря /Трифон Зарезан/ се отбелязва се съгласно Постановление 20 на Министерския съвет от 1962 г. като празник на лозарите в деня на Св. мъченик Трифон, който тогава се отбелязва от Българската православна църква на 14 февруари. С календарната реформа на Българската православна църква през 1968 г. денят на св. мъченик Трифон започва..