На 20 декември честваме паметта на светия свещеномъченик Игнатий Богоносец. Според преданието, Игнатий е детето, за което се разказва в Евангелието на Матей. Евангелистът описва спора между Христовите апостоли за това кой сред тях има първенство. За да им даде урок, Исус прегърнал едно дете и казал: ˮАко се не обърнете (промените) и не станете чисти като деца, няма да влезете в Царството небесно. Който се смири като това дете, той е по-голям в Царството небесно. И който приема едно такова дете в Мое име, Мене приема“. По-късно Игнатий става епископ на Антиохийската църква. Ученик е на Светия апостол и евангелист Йоан Богослов.
Много от условностите, свързани с религиозния смисъл на Игнажден, са проникнали във фолклорните практики. Но със сигурност народният обичай предшества установяването на църковния празник. Езическите корени на празника са останали непоклатими – в деня на зимното слънцестоене (22 декември) се ражда новото слънце, Млада бога. Затова и смисълът на целия ритуален цикъл е да подготви и да посрещне появяването му.
На Игнажден започват коледните празници в традиционния български календар. Започва и преходът към новата година. От незапомнени времена за българите това време на годината е свързано с важни практики, извършвани с вярата, че така ще бъдат привлечени добрите сили. Магията на действието и бездействието, на докосването, наричането и благославянето – всичко това е вплетено в игнажденските ритуали.
Най-важното на този ден е кой пръв ще влезе в къщата. Т.нар. обичай полазване е характерен за всички области на страната ни. Оттук идва и още едно наименование на празника – Полаз или Полазовден. Ако първият човек, който влезе в дома, е с добро здраве, има задружно семейство и е имотен и грижлив стопанин, това е благословия. Всички негови качества и придобивки се превръщат в благословия за домакините. Затова по-предвидливите не се оставяли на случайността. Още преди празника се уговаряли с някой специален човек, когото да посрещнат пръв на Игнажден. При влизането си той трябвало първо да отиде до огнището – там, където според народната вяра живее духът-покровител на семейната задруга. В някои райони на Северна България се считало за голям късмет, ако първият посетител е здрава бременна жена. Независимо от пола и възрастта, полазникът трябвало да бъде буквално обсипан с пшеница, ечемик и сушени плодове. В някои селища на страната ни дори го дарявали с нова риза и чорапи. Домакините нагостявали полазника богато, а той на свой ред ги благославял.
На Игнажден е в сила и друго важно поверие – да не се дават пари назаем. Свързано е с другите обичаи за запазване на благополучието и берекета. Някога било забранено да се изнася от къщи каквото и да било – предмет, храна, сечиво. А всеки, който излизал, на връщане трябвало да бъде с пълни ръце. Обикновено хората внасяли по малко слама и я трупали зад вратата – вярвали, че така кокошките ще носят цяла година и ще се множат.
„Замъчи се Божа майка, от Игнажден до Коледа” – неизброими са народните песни, в които се срещат тези думи. Според народната вяра, от Игнажден започват родилните мъки на Богородица. Затова жените не работели на този ден – ястията приготвяли в навечерието на празника.
На Игнажден е и първата кадена вечеря, която е постна. Нека припомним, че прикадяването се извършва само на най-големите празници, когато трапезата е едновременно празнична и поменална. Когато сложеното върху нея е дар за предците, благодарност към висшите сили и се споделя само с най-близките.
Това правят и съвременните българи – някои внимават кой ще влезе в дома им на Игнажден. Други се стараят да не дават пари назаем. Но всички с нетърпение очакват празниците, за да ги споделят с любимите хора.
Отдаването на учебни ветроходни кораби за разходки и частни събития е практика на много места в Европа. Това каза кап. Денчо Добрев, изпълнителен директор на Българския морски квалификационен център, в отговор на обществената реакция срещу това на ветрохода "Калиакра" да се предлагат услуги, като в ресторант. Добрев даде за пример и сестрата на..
Община Варна обяви процедура за пазарни консултации за събиране на предложения за индикативна цена за изграждането на новата сграда на Математическата гимназия във Варна. Към момента има разработен инвестиционен проект в идейна фаза, включващ всички елементи на сградата на училището, вкл. Комуникациите и дори обзавеждането, пише в поканата към..
Балчишкото село Гурково остана 5 дена без вода заради авария в помпената станция. Това каза кметът на селото Тодор, Георгиев, който подчерта, че отдавна са нямали такъв проблем, с изключение на случаите, когато има ремонти по уличната мрежа. Георгиев посочи, че забавянето с възстановяването на водоподаването е заради търсене на резервна помпа от страна на..
10-годишната Рая Мичева от Варна стана най-младият турист, преминал успешно цялото трасе Ком – Емине за рекордните 16 дни. Впечатляващото постижение тя реализира заедно с баща си, преодолявайки над 600 километра пеша, с дни от по над 60 километра и сериозна денивелация. Рая е ученичка в НУИ "Добри Христов" във Варна, свири на цигулка и..
На 6 август Българската православна църква отбелязва един от най-светлите си празници - Преображение Господне. Началото на празника идва от първите векове на християнството и е свързано с явяването на Иисус Христос в небесна слава пред трима от най-близките му ученици Петър, Иаков и Йоан. За всички вярващи християни и до днес Преображение..
Летище Варна официално посрещна своя едномилионен пътник за годината . Юбилейният пътник е Герхард Пешке. Той пристигна със семейството си на борда на полет от Франкфурт. Пешке получи специален подарък – брандиран куфар, с пожелание за още много бъдещи ваканции по красивото Българско Черноморие. Всички пътници от полета получиха традиционни..
Варненският свободен университет „Черноризец Храбър“ получи пета поредна институционална акредитация за максималния 6-годишен период с оценка 9,01 (от 10) по новата критериална система на Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА). Решението обхваща както присъствената, така и дистанционната форма на обучение. Оценката от 9,01 е сред..