Лесна работа: Весела Коледа!

Вчера Дядо Коледа ми мина път. Беше прекрасно, вълнуващо събитие. Вървяхме си – всеки в своята посока. Наоколо нямаше никакви хора. Стори ми се странно да го видя изведнъж пред себе си, на един подарък разстояние. Още по-странно ми се строи, че галантно ми даде път.

Но как да се възползвам от тази любезност? Как да пресека пътя на Дядо Коледа?

Разбира се, че не посмях. Отнесох се с уважение към него, към цялата идея и философия за Коледа и на свой ред се спрях, за да покажа, че той е с предимство. Неговата празнична мисия е далеч по-отговорна от моята, нали? Аз просто се наслаждавам, а той е в непрекъснато движение, разпределя подаръци, грижливо ги подрежда до украсените елхи.

Когато вярваш в идеята за Коледа, това пресичане на пътя те кара да се чувстваш като погален от Вселената. Едно мило погалване; знак, че си на правилния път и предстоят хубави неща.

Така че, да, отнесох се с уважение. Дадох път на празничното чувство, на идеята за Коледа, за топлина, светлина, обич и радост.

Първо си казах:"О! На колко години си, а още вярваш!". Но Дядо Коледа сладко ми се усмихна, благодари и ми пожела весели празници. Пожела ми да се случат всички прекрасни, жадувани от мен места, неща, хора, отношения и събития. Не в този ред, но какво значение има редът, след като онова, което ти е на сърце, се превръща в реалност?

Беше странно пресичане на пътища и житейски траектории и ме накара да се усмихвам. Сякаш отново бях онова малко момиченце, прегърнало желания подарък и безкрайно щастливо пред елхата, за снимка с Дядо Коледа... После?

Празник. Наслаждавам се.

Седя и се наслаждавам на усмихнатите лица на любимите хора, на сладките разговори около трапезата. Разговори за дребни неща, за големи каузи, за забавни преживявания и незабравими спомени. Разговори, в които най-най-важното е, че сме заедно на този светъл празник, че има път зад гърба ни и много предстоящи хора, места, неща, събития занапред. В камината гори огън. Танцуват веселите празнични пламъчета. Взираме се в тях и топлината на атмосферата и на общуването е в хармония с топлината на препълнените ни с обич сърца. Отново сме заедно в една красива равносметка на отминаващото и в очарователно очакване на предстоящото. Както винаги по това време. Фантастично чувство. Наслаждавам се.

Старателно подредихме масата. Украсихме я, така че да доставя наслада на всичките ни сетива. Празничните свещи горят, изглеждат толкова привлечени от настроението, че сякаш пламъчета им се движат в такт с музиката.

Направих торта. С ягоди и боровинки. Така обичам по Коледа. Това си е лично моя традиция. Сигурна съм, че вълшебните моменти са още по сладки, когато надградиш старите традиции с любими свои неща.

Наслаждавам се, потънала във въображаемата снимка на тези моменти. Пожелавам си да продължава така Коледа след Коледа, все по-топло, по-хубаво и незабравимо с любимите хора. Прегръщам ги с благодарност, че сме заедно, че са толкова чудесни, че отново знаят кой подарък най-много ще ме зарадва. И за кой ли път си мисля, че те са ми истинският подарък. Най-ценният, най-важният, най-необходимият, за да ме има и за да го има празникът.

В живота на всеки от нас е така, нали?

Вдигам наздравица за хората, които озаряват живота ни и за любовта, която дава смисъл!

Весела Коледа! Да е светло, топло и щастливо занапред.