Село Дропла – пазител на българската култура и традиции

Дропла е малко село в Община Балчик, което се намира точно по средата между областния център Балчик и град Добрич. И до двата града разстоянието е около 25 километра. Големите птици дропли са летяли по тези земи преди много, много години, а оттам идва и името на това кокетно село.

Землището на село Дропла е над 40 хиляди декара плодородна земя и благодарение на нея, както и на усилията на местните жители, славещи се със своята трудолюбивост и сърдечност, селото неслучайно носи ореола „гордостта на Добруджа“. Освен с успехите в селското стопанство през годините, подплатени с 4-те първи места в България на местното ТКЗС, село Дропла се гордее и със своята читалищна дейност. Именно местното читалище „Велко Ангелов - 1940“ беше първата ни спирка с колегата Даниел Симеонов при посещението ни в Дропла в навечерието на празниците. 

Коледният дух вече беше обхванал селото. Видяхме много хубави украси, големи фигури на дядо Коледа и Снежанка на входа на читалището и голямата елха в двора, чийто светлини бяха грейнали предния ден. На входа ни посрещна кметът Денчо Попов. Той е роден и израстнал тук и е човек, милеещ за родното си село. Спомихме си за предишната ни среща, която беше преди около 2 години. Някои неща се бяха променили, а една от най-съществените промени беше ремонта на покрива на читалището. ВиК проблемите продължават, но кметът прави всичко възможно да ги разреши. Разбрахме, че точно в този момент се провежда и събрание на читалищното настоятелство, на което се обсъжда календарът за следващата година. Събитията, които залягат в него, са кое от кое по-интересни, увери ме кмета.

Докато чакаме да приключи събранието, с него си поговорихме за живота в село Дропла и какво се е променило за тези две години от последното ни посещение:

Точно срещу кметството видях механата, носеща името на Йовковия Антимовски хан. Главният готвач е Петър Стоянов – млад човек, който всеки ден с двете си ръце доставя удоволствие за небцето, както на местните жители, така и на хора от други населени места и чужденци. Тъй като човекът имаше доста работа, решихме да не го притесняваме, а и по празниците сигурно е много натоварен.

Доста натоварени са и в местното месодобивно предприятие, намиращо се съвсем близо до центъра на селото. Точно на входа на кланицата се намира и фирмения месарски магазин, пред който имаше дълга опашка от чакащи. Аз успях да преброя поне 30 човека и още десетина в магазина. Кметът Денчо Попов ми каза, че е така от началото на декември.

В двора на месодобивното предприятие се срещнахме за кратко с един от собствениците Антония Калчева. Кланицата е семеен бизнес, а тя и съпругът й работят наравно с персонала си за да осигуряват винаги прясно месо за хората. Такова е и месото в магазина, категорична беше г-жа Калчева. Въпреки трудностите в сектора, тя и мъжът й се справят с предизвикателствата и са отдадени на този занаят.

Нямаше как да не попитам как можем да отличим хубавото месо когато пазарим, а с усмивка Антония Калчева каза, че й е трудно да ми отговори, защото тяхното месо е винаги прясно.

След посещението ни в кланицата, с кметът се върнахме до центъра на селото. По пътя отново се заговорихме за механата и главния готвач. Денчо Попов каза, че се надява той да остане дълго в Дропла, защото ако има нещо, което може да накара младия готвач да напусне селото и да остави този бизнес е липсата на училище, в което да учат децата му. Замислих се, че това е и една от причините младите да бягат от село. Училището в Дропла е било затворено през 2008 година, а сградата стои празна и се руши. Кметът Денчо Попов изрази надежда, че един ден това ще се промени и в Дропла отново ще има училище.

Иначе в селото живеят около 170 човека. Има и чужденци. А наскоро е бил регистриран и швейцарски гражданин. Те са привлечени от красивата природа, тишината и спокойствието в селото.

В Дропла има детска градина. Заедно с кмета влязохме в двора на градината, в който има голяма детска площадка. Точно в този голям двор е и сградата на училището. Не влязахме в детската градина, тъй като точно в този момент децата имаха занимания. ДГ „Добруджанче“ е посещавана от над 15 деца.

Децата се включват дейно и в много празници и събития, организирани от местното читалище. Докато си говорим с кмета Денчо Попов, тъкмо приключи и събранието на читалищното настоятелство.

Председател на читалището е Николайчо Маринов, който е и един от големите местни арендатори. Народен човек, обичащ земята, родното си село и българските традиции и култура, които самодейците от НЧ „Велко Ангелов-1940“ възраждат и пресъздават по празници. На драго сърце той се съгласи да сподели какви интересни събития залягат в календара на читалището за следващата година, като сред тях ще са откриването на жътвата и празника на сливата. Отглеждането на сливи е сравнително нов бизнес за Добруджа, но вече се е наложил благодарение на Маринов, който обработва декари със сливови насаждения.

Сетих се, че на предишната ни среща с Николайчо Маринов преди две години, той ми беше споделил, че се изпращат тонове сливи за Троян и спокойно можем да кажем, че троянската сливова ракия всъщност е дропленска. Със сигурност ще пробват от хубавата дропленска ракия и гостите, които ще дойдат в предстоящия фестивал на етносите догодина. Той ще се проведе през май. За него ще ни разкаже след малко секретарят на читалището Стефка Димитрова.

Сериозен интерес към читалищната дейност проявяват и чужденците в селото. Сред тях са и Оля и Ингрид, които идват от Германия. Германски песни ще бъдат представени и на предстоящия фестивал на етносите. Малко са обаче младите хора, които се впускат в дейността на читалището. Това сподели със съжаление Блага Атанасова, която от дълги години е част от състава на читалището, един от най-активните хора в селото и бивш кмет на Дропла. Тя е доказателство, че когато човек има младежки дух, възрастта е само една цифра.

Децата на Блага Атанасова са живели в чужбина, но са се върнали в родината. „Има по-ценни неща от парите“, заключи г-жа Атанасова – думи, които със сигурност биха ни накарали да се замислим. Благодарение на активни хора като нея и на всички самодейци, българските традиции и култура се пазят. А за да бъдат опазени и занапред, трябва в един момент „щафетата“ да бъде поета от по-младите хора.