Мира Стефанова от Добрич с наградата "Човек на годината" на Българския хелзинкски комитет

Мира Стефанова от Добрич, работеща като училищен медиатор, получи наградата „Човек на годината“ на Българския хелзинкски комитет за 2023 г. Отличието й е в категорията „Вдъхновение“, каквото тя със сигурност е за много жени и деца от ромски произход, с които се занимава ежедневно. Мира е преминала през ранен брак, домашно насилие, тежък развод и раздяла с двете си деца, които не е виждала от повече от пет години. Всички тези препятствия в живота й обаче вместо да я обезверят, я окриляват и днес тя е пример за жени, които се страхуват открито да говорят за проблемите си в семейството и да търсят начин да се справят с тях. 

Мира е едно (не)обикновено ромско момиче. Тя е образователен медиатор в Обединеното училище „Добри Войников“, с. Победа, общ. Добричка. Оженили са я на 14 години – за нея тогава това е било спасението от бедността. Но за кратко. Бързо й се раждат 2 деца, а с образованието е спряла още във втори клас. Започва насилие и пълния спектър от трудности, с които може да се сблъска едно ромско момиче. Накрая събира сили и решава да избяга. За което плаща съответната цена – мъжът й взема децата в Белгия и й забранява достъпа до тях. Не ги е виждала от няколко години. Но решава да се посвети на кауза – да помогне на всяко дете и момиче, което е изпаднало в нейната ситуация и не е събрало силите да каже „Не“.

Това са част от думите на Теодора Крумова, която номинира Мира Стефанова за наградата „Човек на годината“ на БХК.

Майката на Мира умира много млада и оставя шестте си деца полусирачета, които живеят в изключителна бедност. Спомня си, че всяка година покрай коледните празници в селото й идвали мисионери, които носели дрехи, обувки и лакомства за децата. Виждайки усмивките в очите на всяко от тях, Мира още тогава си пожелава един ден тя да може да носи тези усмивки и радост за други бедни деца.

Разбрах, че без образование не става нищо. Бях завършила едва първи клас, припомня си Мира. 

С помощта на Мария Миндева Мира се връща в училище и на 23 години е отново във втори клас. Тази учебна година предстои да се дипломира, а мечтата й е да следва в университет в специалност социални дейности. 

Ако за миналите си грешки Мира говори с неудобство, то за сегашните си занимания като училищен медиатор споделя с гордост, удовлетворение и вълнение. "Аз съм посветила живота си на децата - да ходя по махалите, в калта, и да помагам на тези хора. Говоря им да не се женят много рано, да изкарат 12. клас, за да могат да имат работа. Да не разчитат само на мъжете си!", допълни Мира. 

Късметът ни срещна с Мира, споделя директорът на Обединеното училище „Добри Войников“ в село Победа Галина Тошкова. Разбират за нея и работата й с деца от ромски произход от медиите и решават, че именно такъв човек им е необходим за образователен медиатор. Галина Тошкова допълва, че на много места в страната образователните медиатори не изпълняват дейността, която им е вменена. За сметка на това Мира почти всеки ден е на обход по домовете на децата и ако някое от тях не е на училище, задължително тя посещава семейството, за да разбере причината.

Наградата за Мира е напълно неочаквана, споделя тя, но се радва, че нейните усилия се оценяват. "Изобщо не съм мислила, за мен тази награда показва, че трудът не е напразен", каза тя. 

Мира Стефанова има и свое прозвище, хората обикновено й казват Мира „Подаръка“. 

Подробностите чуйте в звуковия файл: