И ето! Измина юнашкият период от Никулден до Ивановден. Когато сме много по-разтоварени в работно отношение и много по-натоварени в трапезно и финансово.
Сега хайде обратно в дълбокото на всекидневието! Казвам това не, за да ви напрягам излишно в началото на деловата седмица, а напротив – да ви потупам окуражително по рамото и да ви отправя разбираща усмивка в стил: „Да не ви пука. Всичко минава: празниците, понеделниците, месеците, годините, работата. Абсолютно всичко“. Така че не се напрягайте!
В случай, че бюрото ви прелива от неподредени документи и недовършени задачи. Усмихнете се и се зарадвайте, че ви е предоставена тази възможност: да работите, да сте полезни. Документ по документ ще ги довършите, ще ги подредите, ще продължите и ще питате за още. Нима не е така? Просто е необходимо малко време, за да влезем в добра форма.
В случай, че отворите портфейла си и той студено се пули насреща ви с празен поглед /празен в буквалния смисъл на думата/ не се сърдете! Спомнете си, че през януари винаги е така. Спомнете си и защо. Защото през декември е доста различно. Нима не изкупихте всички възможни подаръци по моловете? А синьото сирене, хайвера, салатите, пържолите и литрите вино, юнашки разставени по новогодишната трапеза? А всички празнични обяди, кафета, тарталети, питиета на сладка приказка с приятели? Подир всяка сладка приказка идваше и сметката. Е, да обясним празния поглед на портфейла с нещо съвсем естествено - с баланса между декември и януари. Баланс между Никулденско-Ивановденското разпускане и необходимото затягане преди да дойде ред на следващото разпускане.
Така че дръжте се естествено, чувствайте се спокойни и в хармония със себе си и света. Всичко минава. Нормално е скоро да отминат и празнотата в порфейла ви, и безредието на работното място, и главоболието след усърдно празнично препиване, и стомашното неразположение след стабилно празнично преяждане. Вероятно януарският свят изглежда по-пуст и притихнал, защото заедно с пържолите, сме натъпкали в себе си и голяма част от него. Сега навън царят лекота и хюга, а вътре – тежест и... не чак толкова хюга. Последното /хюга/ е откритие на датчаните за щастлив живот. По моя интерпретация терминът означава търсене на щастие в малките всекидневни неща.
Оставям датчаните и се насочвам към нашата собствена хюга. Каква е тя! Много приятна и апетитна. Хюга по нашенски.
Всички я преживявахме между Никулден и Ивановден. Любима компания, с която да създаваме домашен уют, обсъждайки нередностите в държавата и всички обществени проблеми, които, ако зависеше от нас, щяхме да разрешим само с един замах на вълшебната пръчица. Обаче, ето на, вместо от нас, зависи от някакви други – тотално неадекватни хора.
„Наздраве! Чакай да добавя още туршийка! Тази година се получи много добра. И ракията я бива. Домашна е. А пък тази политическа сила... А другата?
Уф... Разсипаха я тая държава! Наздраве! О! Зелевите сарми са готови. Да хапнем“
Хюга по нашенски. Приятна, апетитна, аналитична, осъдителна към всички дразнители, които правят живота ни непоносим и много приветлива към „нашите“ хора, от които нищо не зависи, обаче, ако зависеше... Ехей! Щяхме да се изстреляме ту дъ топ. Хюга. Хапване, пийване, правилна компания, тема на разговор – държавните дела, които, ох, само да ни паднат, на секундата ще ги поправим.
И ето ни днес – обратно в дълбокото на всекидневието!
Обобщавам: да преминем от празнична хюга към делнична!
С две думи: да поработим, за да ни е сладко на следващите празници.
Октомври и морето. За повечето хора тази комбинация звучи немислимо — вятърът хапе, вълните са сурови, а плажът пуст. Но има и други — хора, за които есента не слага точка на морските приключения, а просто отваря нова глава. Те чакат октомврийските ветрове с нетърпение, защото тогава морето им принадлежи — без тълпи, без шум, само те, вълните и..
Студенти от специалност "Съдебна администрация" в Икономическия университет във Варна присъстваха на симулативен конкурс за длъжността "съдебен деловодител" в Административния съд, организиран в рамките на Деня на отворените врати. Съдебният администратор Деница Станкова ги информира за спецификата на тази отговорна професия. Студентите..
Под целият център на Варна лежи Древният Одесос. Т.е. където копнеш, вадиш артефакти. Археологията е навсякъде и ние буквално ходим върху нея. Всяко едно строително намерение в центъра на града, е почти винаги свързано с разкопки. Както стана на улица "Козлодуй". Където при изкопни работи за строеж на нова сграда, строителите попадат на част древен..
Регионалната библиотека „Пенчо Славейков“ във Варна открива тази вечер изложбата „Галактики: от Земята до Космоса“, посветена на творчеството на Текла Алексиева – една от най-ярките фигури в българската илюстрация и художничка, оформила визуалния свят на научната фантастика у нас. Експозицията показва оригинални илюстрации, рисунки и редки..
Чрез сканиране на QR кодове с личното си електронно устройство посетителите на Градската художествена галерия "Борис Георгиев" получават достъп до синтезирани изкуствоведски текстове за автора на произведението и неговия принос в българското изкуство, както и кратки биографични данни и стилови характеристики в контекста на съответните исторически..
На 26 октомври - неделя - преминаваме към зимното часово време. В 4 часа сутринта стрелките се преместват с час назад. През март 2019 Европейският парламент гласува за отпадането на сезонната смяна на часа. Държавите членки решават дали преминат изцяло на лятно или зимно часово време.
Мозайката "Хората и морето", която красеше чакалнята в сградата на старата автогара, вече има нов дом. Официалното откриване на паното, като част от фасадата на СУХНИ “Константин Преславски, ще се състои на 29 октомври. Мозайката „Хората и морето“ е създадена през 1971 г. от пловдивския художник Чавдар Пашев, в сътрудничество с архитектите Матей Матеев..