Името на граф Игнатиев е неразривно свързано с историята на България. Личността му е оказала голямо влияние върху историята на България и на Варна и именно заради това паметникът е изграден на едно от най-хубавите места в морския град. Това подчерта в предаването "Паметниците на Варна" краеведът Николай Савов.
Паметникът на граф Игнатиев се намира в Градската градина между театър “Стоян Бъчваров” и филиала на театъра. Негов автор е скулпторът Жеко Спиридонов, който спечелил първа премия в обявения от общината конкурс. Паметникът представлява гранитен постамент с надписи върху четирите му страни и бронзов бюст на граф Игнатиев.
На лицевата страна на постамента в основата на бюста е поставен фамилният герб на Игнатиеви.
През август 1906 г. паметникът бил монтиран в Градската градина на Варна.
Монументът е изграден в чест и в памет на голямата любов на граф Игнатиев към българите, проявена особено категорично на два пъти – веднъж след април 1878 г. и втори път, когато подготвил и подписал Сан Стефанския мирен договор. След Априлското въстание, докато светът потресен мълчал, граф Игнатиев, който по онова време бил извънреден и пълномощен посланик на Русия в Турция, подготвил доклад и го прочел пред посланиците на Великите сили в Цариград, настоявайки за официална среща на високо равнище. Личните му срещи с представители на европейските правителства ограничили в голяма степен пируетната многозначност на западната дипломация и успели да осигурят на 19 март 1877 г. присъствието на Великите сили във Форин офис в Лондон. Това важно постижение на граф Игнатиев било последвано от още по-важния Лондонски протокол, който развързал ръцете на Русия по отношение на Турция, която пък, разчитайки на противоречията между Великите сили, не приела условията на протокола. В резултат на всички тези сложни и заредени с барут събития на 12 април 1877 г. император Александър ІІ подписал в Кишинев манифест и обявил война на Турция.
За тази война има много описания от участници, историци и писатели, в училищата на България тя се изучава повече от останалите руско-турски войни и българите я познават най-добре. Войната започнала три месеца след подписването на Лондонския протокол, продължила близо година и в края на краищата завършила с освобождаването на българските земи, влизайки в историята под името Освободителна. Тогава именно император Александър ІІ изпратил граф Игнатиев да очертае една доста сполучлива нова България в границите от Варна до Охрид и от Дунав до Бяло море и да я отнесе в Сан Стефано – предградие на Цариград. Там граф Игнатиев приложил своя проект към мирния договор и дал съгласие преговорите да започнат. В късния следобед на 3 март 1878 г. те приключили и граф Игнатиев съобщил на главнокомандващия княз Николай: “Имам чест да поздравя Ваше височество с подписването на мира.” Съобщавайки вестта за края на Освободителната война, граф Игнатиев станал част от най-красивата страница на българската история.
Няколко месеца по-късно той чул доста горчиви слова и произнесъл доста такива, но отказал на княз Горчаков да участва в Берлинския конгрес, където земите на любимите му българи били нарязани на части и раздадени на други народи. Отказал се и от дипломатическа кариера. Останал член на Държавния съвет, повъртял се за кратко из Министерството на вътрешните работи и се пенсионирал.
На два пъти след Освобождението граф Игнатиев посещава Варна – веднъж през 1902-ра и година по-късно на път за Шипченските празненства.
На 22 юни 1908 г. сутринта от балконите на всички учреждения в града и на много домове били спуснати черни знамена, черен плат обвил и паметника на граф Игнатиев.
Вестниците съкрушено съобщават: “Почина граф Игнатиев, символа на панбългарския идеал, черна скръб покруси истинските български сърца”.
Цялото предаване "Паметниците на Варна" чуйте в звуковия файл:
Община Варна получи като дарение специализирано високопроходимо превозно средство UTV. Машината ще се използва за нуждите на отдел „Дейности по защита на населението“, както и за Доброволното формирование към Община Варна. Новата придобивка ще се използва при изпълнение на задачи, свързани с необходимост от специализиран автомобил с по-голяма..
От днес до края на месеца Административен съд – Варна ще е домакин на благотворителен базар. Инициативата се провежда съвместно с Център за социална рехабилитация и интеграция на възрастни с говорно-езикови нарушения при мозъчна увреда "Афазия". Средствата от базара ще бъдат предоставени за закупуването на слушалки с костна проводимост за подобряване..
Дирекция „Превенции“ към Община Варна се включва с няколко различни инициативи във втория етап на Националната АНТИСПИН кампания, която ще се проведе от 14 до 21 февруари 2025 г. Участието на морската столица ще протече под мотото „Предай знанието, не вируса“. Основните цели на кампанията са привличане на общественото внимание и постигане на..
В украинския град Болград, в един сутерен в центъра на града, почти всеки ден за по няколко часа се събират българи и украинци, за да плетат маскировъчни мрежи за фронта. Познати са като "Ангелите на Болград" и работят, разделени в три бригади. Плетат от март 2022 г., вече близо три години. Организира ги Оксана Килафли, украинка и съпруга на един..
23-ма историци, археолози, културолози, етнографи, хора на перото, архитекти и изследователи на богатото регионално минало на Варна и областта се включиха в новосформирания клуб "Варненски краевед". Домакин на учредителното събрание беше Държавният архив във Варна. Краеведският клуб ще организира своята дейност на територията на Народното читалище..
Светът отбелязва за 23-и път Международния ден за безопасен интернет. Започнал като инициатива на Европейския съюз, денят отдавна излиза извън рамките му и вече се отбелязва в над 120 държави на всички континенти. Това е ден, в който общественото внимание се фокусира върху онлайн рисковете за деца и млади хора, и върху необходимостта родители,..
10 февруари е Ден на пчеларя. От години се говори, че броят на пчелите в световен мащаб намалява, а изчезването им ще доведе до унищожаване на баланса на екосистемата и ще се засегне добивът на храни в световен мащаб. Все по-трудно става на пчеларите и у нас, но за мнозина от тях това е вече начин на живот. Димитър Димитров има 250 кошера в..