За света на костенурките с любов -

В Европа съществуват едва три центъра за костенурки. Единият е във Франция. Вторият – в Испания. Третият е в България. Разположен е в бургаското село Баня. А село Баня се намира на равното по пътя между Варна и Бургас. Центърът за костенурки е официално известен като Спасителен център за костенурки. Ще ви пренесем там, за да ви разкажем за едни от най-уязвимите животни – костенурките. Наш гост ще бъде Ива Лаловска, която ръководи центъра в село Баня.

Неколкократно сме ви представяли различни аспекти от дейността на Спасителния център за костенурки в село Баня. И всеки път това е било посредством модерните технологии. Този път обаче се качихме в един от служебните автомобили и след около час път бяхме на мястото. Заварихме домакинята ни Ива Лаловска да осигурява редовната баня на животните.

"Костенурката се накисва в съд, защото е трудно в малки терариумни пространства да се сложи съд с вода. Доста се разкалва. Костенурките се киснат два пъти седмично във водичка, така че те я пият и това помага за метаболизма им."

Ще продължим обаче представянето на Спасителния център за костенурки, като се върнем в самото му начало. Преди 17 години.

"Всичко това се е случило в главата на Иво Иванчев. Тази негова любов към костенурките дава отражение и вече в зряла възраст той създава центъра. Аз се присъединих по-късно, когато той тъкмо беше създал фондацията "Гея Челония". Беше направил първия си проект. По него трябваше да спасяваме костенурки по черноморското крайбрежие. Районът Топола - Божурец се застрояваше и се правеха големи голф игрища. Там имаше страшно много костенурки, които буквално багерите минаваха през тях, защото те не бягат при опасност. Тя, костенурката, се заравя или просто се скрива. Тогава се запознах с Иво и започнахме работа заедно.

Избират село Баня, за да изградят центъра по стечение на обстоятелствата. С годините двамата изграждат подходящи условия за пребиваване на костенурките по време на тяхното лечение и възстановяване. Като например оградени пространства, които осигуряват разделянето по вид, възраст и пол, с естествени и изкуствени места за укритие.

"Родителите на Иво имаха къща тук и той прекарваше много време в търсенето на костенурки. Знаеше всяка една костенурка къде живее, какъв пол е, колко е годишна. И като се запознахме, започнахме да градим това място. Спечелихме проект за финансиране на изграждането на такъв център."

За съжаление основателят на центъра Иво Иванчев напусна без време живота. Ръководството остана в ръцете на Ива Лаловска. Или без малко да не остане по различни законови причини. След хиляди перипетии изходът в крайна сметка е положителен.

"С този въпрос, слава богу, се приключи успешно през октомври. Успях да стана управител на центъра, което ми развърза ръцете и ми даде възможност да го управлявам отново."

Така през центъра за тези години, откакто съществува - 17, са преминали над 6000 костенурки.

Разбира се, ако намерите ударена костенурка или блъсната, ако попаднете на животно, което видимо не е в добро здравословно състояние, можете да го донесете в центъра.

"Това е мястото, в което те трябва да се лекуват, след което да се възстановят и да се освободят, стига това да е възможно. Имаме инвалиди, които не могат да бъдат освободени заради характера на тяхната травма. Те остават завинаги при нас, но пък се размножават успешно и тяхното поколение се връща в природата."

Най-големият враг на костенурките е човекът. Една от причините е, че за тях съществуват много митове, като един от тях е свързан със здравето.

"Едно то най-разпространените легенди е, че пиенето на кръв от костенурка, помага при лечението на левкемия. Естествено това е само мит. За съжаление много хора в отчаянието си взимат костенурка, пият кръвта й, което води до страшни заболяванния, най-вече - салмонелоза."

Костенурките изглеждат много атрактивни домашни любимци. Само че тяхното отглеждане извън естествената им среда, може да им донесе повече вреда.

"Когато човек вземе костенурка, на първо място е хубаво да се поинтересува за нея. От какви условия има нужда, след което да си зададе въпроса - мога ли или не мога да се погрижа. Едва тогава да отиде в зоомагазина и да си я купи. Животното трябва да има пространство, да има субстрат, да има адекватни средства за отопление и осветление, това са UV лампите. И не на последно място - подходяща храна. Много добре трябва да са запознати хората какво ядат и какво не ядат костенурките. Храненето им с плодове и зеленчуци води до доста сериозни изменения в техния метаболизъм и в крайна сметка до заболяването им. Докато храненето с естествена растителност, каквито са глухарчетата, мъртва коприва, живовлек - богати на калций растения, те пък им помагат."

Така че може да е интересно да си имате костенурка за домашен любимец, но преди това помислете дали всъщност вашата радост, не е страдание за нея.

С Ива Лалевска, която е ръководител на Спасителния център за костенурки в бургаското село Баня продължаваме темата за отглеждането на костенурки в домашна среда. Или за атракция в различни заведения. При посещението ни на място, тя ни представя последните спасени влечуги. 55 костенурки от Враца, които са отглеждани в домашни условия за собствено удоволствие. И без за тях да са полагани съответните грижи.

В България има два вида костенурки – щипобедрена и шипоопашата. И двата вида спят зимен сън. Ако са здрави. Болните не могат да спят зимен сън и се нуждаят от специални грижи.

Когато болните костенурки оздравеят, се връщат обратно в природата.

"Приоритетно в нашия район, но когато се ходи в различни резервати, могат да се освобождават костенурки и там. Като цяло се опитваме да пускаме костенурките от там, откъдето са дошли."

Децата на Ива Лаловска активно участват в грижата и отглеждането на костенурките.

"Те са отраснали с костенурките. За тях това е част от околната среда. Нямат усещането, че са нещо различно от този център. Те са свикнали да пускаме костенурки всяка година, да ги храним, да им събираме храна. Изобщо част от ежедневието ни."

На месец издръжката на Спасителния център не само за храна е около 1500 лева. В него освен типичните за нашата природа влечуги има и много екзотични видове.

"Индийска звездна, бирманска звездна, лъчисти костенурки, палачинкови, сейшелски, червенокраки."

Всички те се отглеждат при условия, които да наподобяват естествената им среда.

Разделяме се с Ива Лаловска, която ръководи Спасителния център за костенурки в село Баня. На животни им предстоеше обяд. С растения, богати на калций, които Ива Лалвоска е събрала сутринта. И всъщност костенурките не са никак бавни. Щом вратата на помещенията, в които са настанени, се отвори, те веднага спринтират към изхода. Ако искате да ги видите, просто посетете Спасителния център за костенурки в село Баня. Пък ако ви хареса, можете да станете доброволец, да осиновите костенурка или да пуснете детето си на еко лагер.