Лесна работа: Мерната единица за радост

Януари. Тишината на борова гора. Безкрайното бяло на снега. Все неща, на които да се наслаждаваш.

Ние също избрахме да отидем извън града, на място без интернет. Влязохме в асансьора на времето и смело натиснахме бутона за няколко етажа по-надолу, в случай че това отговаря на няколко десетилетия назад.

Няма да разказвам за предизвикателството да размразим тръбите, да се сдобием с течаща вода, да намерим кибрит за огъня, защото сме непушачи и последното нещо, което би ни хрумнало е, вместо салата цезар и бутилка совиньон блан, да помъкнем със себе си някакви кибритчета.

Няма да разказвам за страховете, съжалението и безброй пъти повтореното на ум, а от време не време и на глас, възкликацание: „ На кого изобщо му хрумна тази откачена идея? Защо? Защо съм тук, а не у дома на топло във ваната, докато във фурната се пекат любимите ми мъфини, а аз слушам песните, без които не мога и пея с цяло гърло, за да заглуша изпълнителите и да излея в децибели радостта от живота? Защо?“.

Впрочем, знаем за индекса на щастието, но коя е най-правилната мерна единица за радостта от живота? Децибели? Калории, градуси, километри? Карати? Грамове, килограми?

Или може би радостта от живота се описва в цветове? Бялото на януари, който те прегръща отвсякъде, слиза от планината, замразява тръбите в извънградската къща, в кристалната тишина на деня отронва от боровете туфичка сняг и това звучи като лека въздушна целувка между гората и земята...

Или може би радостта от живота е в жълто-червените пламъчета на огъня, които първоначално тихичко се разиграват в камината, след като отнякъде по чудо е изскочил кибрит... Ура! Кибрит! Ще запалим огън, ще оцелеем.

И после светлината на тези жълто-червени пламъчета скицира лицата ни, палаво пробягва по очертанията на стаята и постепенно създава уют и спокойствие. Спокойствието, че си на сигурно място, ще бъде хубаво и предстоят неща, на които да се наслаждаваш.

Или може би радостта от живота се измерва в аромати... На кротката борова гора отвън. На разпалените дървени въглища. На нещо вкусно, което след малко ще сложим на трапезата.

Или може би в силата на смеха, който в началото прозвучава плахо с първите капки вода, потекли от размразените тръби и с първия утешителен звук, който се чува от клечката кибрит като сигнал, че сме преодолели предизвикателствата и оттук нататък всичко ще продължи по план и компанията ще се радва на приятна почивка.

Вероятно мерната единица за радост е нещо много лично. А още по-вероятно щастливите хора изобщо не се занимават с това да измерват нивото на щастие и да го вкарват в таблици, схеми и статистики. Защото навсякъде по света умни хора седят в кабинети и пишат дисертации, събират данни и обявяват, че екстравертите са по-щастливи от интровертите, оптимистите са по-радостни от песимистите, хората с бакалавърска степен са по-доволни от хората с научни степени, богатите са по-щастливи от бедните, макар и не винаги, а хората, които се връщат от работа са по-щастливи от онези, които са тръгнали натам.

Всъщност, в началото - в онази извънградска къща, извадена от строй през януари, мислехме, че попадаме в беда. Няколко часа по-късно изпитвахме безкрайна радост от живота във всичките й възможни измерения. Така че, да, всички търсим щастието, а то понякога изскача от най-неочаквани места, неща и ситуации и когато това се случи лесна работа е да го задържим и да го преживеем пълноценно. От нас зависи.