Един перуанец във Варна

Саул Иван Алмейда Ескобар. Перуанец, който от близо година живее и работи във Варна. Има малко магазинче за стоки от родината си в центъра на града. Приветлив и усмихнат, той още не е научил добре български, но може да се разберете с него и на испански, английски или руски език. Саул е бил студент в Киев. Там завършва за електроинженер, но по-важното - запознава се със съпругата си, украинка.

"Около 15 години живяхме в Крим, където имахме магазинче, като това във Варна. Но заради войната стана невъзможно да останем там и когато дойдохме тук и видяхме морето, си казахме, че това е нашето място, защото много прилича на Крим. Семейството ми е щастливо във Варна. Имаме четири деца, които записахме в училище „Васил Априлов“," разказва Саул.

Първоначално е убеден, че ще му бъде лесно с българския, защото знае руски. Но се оказва, че е подценил ситуацията и граматиката на нашия език му е много трудна. Първата дума, която научава, е „благодаря“. В началото му става любопитно, когато му отговарят с „моля“, но след време разбира смисъла. Магазинът е отворил преди няколко месеца. За стоката Саул пътува до самото Перу.

"Разбира се, че всяко начало е трудно. Бизнесът ми е малък, но да Ви кажа честно, няма по-добра реклама от устната, а хората, като влязат, и направо не могат да повярват, че артикулите ми са от Перу. Виждат нещо ново. Питат ме дали наистина съм перуанец. Между другото много хора във Варна говорят испански, което е страхотно за мен," обяснява Саул.

Родното му място в Перу е Арекипа. Град, който се намира на повече от 2300 метра надморска височина, и там е много студено. За да се топлят, уточнява Саул, местните жители носят дрехи от алпака, чиято вълна е много мека.

Знам, че родината не може да не му липсва. А нещо съвсем конкретно?

"След толкова години в чужбина вече осъзнавам колко ми липсва нашата кухня. За съжаление, не мога да направя ресторант за традиционна перуанска храна във Варна, сложно е, но знам, че три от десетте най-добри ресторанта в света предлагат перуанска кухня. Едно от емблематичните ни ястия, например, е „севиче“ – риба с лайм, черен пипер и магданоз", посочва с плам в очите Саул.

Но и българската кухня също му харесва, най-вече… шопската салата, разбира се… От общуването си с варненци е с добри впечатления. Определя българите като много добри и приятни. Харесва му, че се интересуват от чужда култура като неговата. Разпитват го за Мачу Пикчу, морските лъвове и други забележителности на Перу. Ще остане във Варна поне още една година.

"Ще ми е трудно да се върна в Украйна. Когато последно бях там, преди повече от половин година, един от приятелите ми каза „ако имаш възможност да отидеш в друга държава, направи го“. Там хората в момента са много ядосани и това трудно ще се промени в близките години. Тъжно е, че два славянски народа се избиват на бойното поле", казва с тъга перуанецът.

Колкото и хиляди километри да делят Саул от родното му Перу, в зениците му веднага откриваш древния ониксов блясък от погледа на инките, описан така добре от писателя Деян Енев. Поглед, който не може да сбъркате. А ако сте почитатели на футбола, ще имате поне една обща тема със Саул.