"На село" в Черноок

Село Черноок е в община Провадия и е последното село на Варненска област – намиращо се на границата с област Шумен. Разположено е в гънките на Славейковския балкан и може би точно затова местните толкова много го харесват – заради чистия въздух. Тишината е в изобилие, движение по пътищата почти липсва, липсва обаче и онзи селски живот, който се е запазил в други села, които са по-близо до голям град или до морето.

Като накрай света е село Черноок. Годините са отнели много от това, което е имало и за което сегашните му жители разказват с тъга и носталгия. Останало е малко – едно кметство, едно читалище и един магазин. Има и джамия, но вече няма кой да я отвори. Никога не е имало църква. Известно време такава е била приспособена в сградата на бившето училище, сложили дори и камбана, но след като българите драстично намаляват вече никой не влизал в нея. Сградата се срутила, а миналата година откраднали и камбаната.

Днес повечето жители в селото са мюсюлмани. Не че има много жители – останали са около 100-ина постоянно живеещи. На 10 март отново ще избират кметски наместник, защото на балотажа миналата година кандидатите – съответно от БСП и ДПС, получават по 54 гласа.

Доскоро местна забележителност е била вековно дърво – обикновен летен дъб на над 350 години. Бил е вписан в Държавния регистър под номер 78 и обявен за защитено от закона дърво. Преди няколко години обаче дървото се запалва и изгаря. Никой не знае как. Догадки има, но няма доказателства за умишлен палеж, а и никой не е разследвал какво се е случило. Днес от вековното дърво, което се намира на пътя за селото, са останали обгорели останки.

Според предание в миналото селото се казвало Росица. Населението обаче загива от чумна епидемия. Оцелява само един жител – малко дребно черно човече без брада и коса, на което казвали Кара кьосе. На неговия прякор е наречено селото. С това име то се среща в документи от ХVІІ век до 1934 г.

През 1910 г. Комисия по преименуване на населените места във Варненска област предлага за Кара кьосе названието „Чернок”, с пояснение: „Побългарено”. Сегашното име е въведено през 1934 г. и е близък превод на старото. От 1945 г., името на селото леко е изменено и става Чернооко, а 20 години по-късно е осъвременено на Черноок. Празникът на селото е на Гергьовден, когато се празнува и Хъдърлез. Празнуват заедно – християни и мюсюлмани, организират и конни надбягвания.

Народното читалище „Васил Левски – 1927“ е работещо, но се нуждае от сериозен ремонт. Покривът тече, салонът със сцената не работи, а книгите, около 5000 тома, са преместени на първия етаж в една от съблекалните, за да не се мокрят когато вали дъжд. Местните разказват, че сградата на читалището е собственост на община Провадия. Повече от 20 години от там обещават да я ремонтират, но всичко остава само на думи.

Сега местните имат и друг проблем – липсата на межуселищен транспорт в Провадийско. Очаква се към средата на февруари т.г. нова фирма да извършва услугата, но дотогава възрастните хора имат само една възможност да отидат на лекар в Провадия – да се помолят на по-млад съселянин да ги откара с колата си. Ако намерят доброволец си плащат, като за услугата хора са давали и по 20 лв.

Работеща в селото е земеделската кооперация „Извор“. Имат около 5000 декара земя, на която отглеждат пшеница, слънчоглед, ечемик и царевица. Тя е и основният източник на доходи на местното население.

Срещаме се с жители на селото в читалището. Посрещат ни с домашна баница, сладки и топъл билков чай. Гори печката с дърва, а силният вятър се чува през старата дървена дограма. Разговаряме с баба Златка, Карамфила Станева, Вилдан Алиева и Исмаил Шабан.

Сеил Хасанова е временно изпълняваща длъжността кметски наместник на селото. По нейните думи постоянно живеещи сега са около 100-ина души. По списък са около 150. Имоти се търсят, но няма кой да продава. Местните жители вярвали, че не е правилно да продават бащин имот, но пък вече устроили се на друго място не поддържат родните си къщи и те се рушат. Затова и има много изоставени и съборени къщи в селото.

Лъчезар Иванов е на 60 години, работи като библиотекар от 28 години. Той е и основният човек пренесъл всичките близо 5000 книги от втория етаж на читалището в стая на първия, за да не ги намокри влагата от пробития покрив. Във фоайето на читалището са подредени новите книги. Сред тях е и „Времеубежище“ на Георги Господинов. Всички знаят за успеха на писателя, за наградата Букър, но никой в селото още не е прочел книгата му.

Лъчезар Иванов разказа и за единствения паметник в селото, заради който навремето са асфалтирали улиците.

99 процента от младите хора в Черноок са избрали да живеят в града или са устроили живота си  в чужбина. В самотния 1 процент влиза Айше Ахмед, която е останала, защото се чувства добре на село. Днес е омъжена, има две деца момиче на 5 години и момче на 12. Иска да се занимава със земеделие и от скоро отглежда домати в две оранжерии.

Преди години в Черноок са приготвяли ошав. Това е била напитката, с която са се разхлаждали в горещините на нивата. Който има лозе, приготвя домашно вино и ракия.

Повече сплотеност и желание на хората да участват в общоселския живот е едно от желанията на местните жители. А баба Златка иска да има разбирателство между турци и българи.

Да са живи и здрави всички в село Черноок и да се радват на спокойствие, мир и разбирателство. Да не ги забравят деца и внуци, както и управници. И да намират повече поводи да се събират, да си говорят, да се смеят и веселят.