Заради климатичните промени - създават късноцъфтящи овошки

Положителните температури няма да са много добре дошли за нас – всички, които работим под открито небе, както казваме. Ако трайно се задържат високите температури, специално при овощните дръвчета ще тръгне рано сокодвижението и това ще доведе до ранен цъфтеж. Ако даден сорт трябва да цъфне нормално, по книга, последните дни на март – първата седмица на април, ще изпревари с десетина дена, което може би ще бъде фатално, тъй като както казват старите хора до Гергьовден има опасност от слани. А, когато паднат сланите ще има много повреди по цветовете и реколтата ще бъде много малка. Това коментира за Радио Варна инженер-агрономът Боян Богомилов, собственик на овощен разсадник в русенското село Басарбово.

Например м.г. в Русе само един ден през април беше фатален, когато температурата падна до (-6) градуса, на места до (-10) и повреди всичко. Независимо, че ябълките и крушите са късноцъфтящи. Но, всичко е въпрос на микроклимат. В Южна България или във Варна, където зимата е топла, заради морето, нещата ще бъдат по-зле, тъй като овошките ще тръгнат, ще се развият и това неминуемо ще доведе до ранен цъфтеж и след това до осланяване, ако има такива ниски температури. Време е вече да има добра година, за което и аз се надявам, но там е всичко до късмет, подчерта Богомилов.

Тук не става въпрос за затоплянето на въздуха, а на почвата. Когато се затопли почвата от 5 до 8 градуса в продължение на една седмица движението на соковете ще започне и след това трудно може да бъде спряно, подчерта агрономът. Хубаво е да има няколко студени вълни и след това. При есенниците е много важна снежната покривка, оттам идва влагата. Колегите в тази сфера са професионалисти и вероятно ще успеят да постигнат нужните добиви, защото все пак имаме някаква влага. Най-вероятно те са използвали снежната покривка, която беше допреди няколко седмици, тогава вкарват и важните азотни торове. Може би при тях ще бъде добре.

Създават все по-нови, по-устойчиви и по-късно цъфтящи сортове

Селекционерите имат задачата да измислят начини за адаптиране на овощарството към климатичните промени, добави Богомилов. Такава е тенденцията - в много държави има вече селекционни центрове, които създават все по-нови по-устойчиви и по-късно цъфтящи сортове. Има нова неща в производството на овощния посадъчен материал, които правим и са като подготовка за тези промени. Например за кайсията – вместо да се облагородява ниско долу на овошката да се слага пъпката, се слага високо горе, тоест стеблото е дивата част. По този начин реално се забавя сокодвижението. Но, старите хора са казали „срещу Природата  няма как да се получат нещата“.