Лесна работа: Три забележителни неща

Днес решихме да репетираме за предстоящите празници на виното и любовта и се озовахме в непознато заведение. Заложихме на пиле с къри. То доста се забави и, когато пристигна, имаше вид сякаш е родено в другия край на планетата и е извървяло пеша цялото разстояние до нашето местоположение. О! И най-вероятно е починало от старост преди да падне в чинията с къри. Всъщност кулинарният свят напоследък е толкова иновативен, че нищо чудно това да е нов творчески подход, свързан с имплементирането на световно неизвестни гениални идеи в приготвянето на пилешко месо.

Но... Това едва ли ще охлади ентусиазма ни да празнуваме. Просто ще си поръчаме друго нещо на друго място.

За да има празник и той да е прекрасен.

Така е с нещата от живота. Не винаги са приятни, но отминеш ли с усмивка напрягащата част, облаците бързо се разсейват и отново изгрява слънце.

Мой познат има много тежка работа и приемни часове. На вратата на кабинета си е закачил табелка с надпис: „Приемам от 10 до 15“. Долу вдясно с дребен шрифт е добавил „хиляди евро“. В смисъл: защо да работи в часове, след като може в парични единици? При това доста сериозни.

Същият човек беше направил класификация на шофьорите. Според него те биват само два вида: идиотите, които карат твърде бавно и идиотите, които карат много бързо.

Ако го вземем насериозно, има да се чудим къде сме попаднали и какво правим там.

А всъщност всички ние по принцип сме бели, пухкави и добри. Просто понякога го забравяме. Приятна доза добро настроение винаги може да ни го припомни.

Така и с пилешкото, за което стана дума и което няма да повторим, но това по никакъв начин няма да наруши плановете. Ще празнуваме от цялото си сърце. Впрочем вече го правим. Започнахме днес. Планираме празникът да трае поне до края на седмицата. Не че от декември насам не се изтощихме от юнашка веселба, но любовта и виното заслужават уважение и би било най-малкото неучтиво да не отбележим тези прекрасни поводи за наздравица.

Защото има три забележителни неща, които човек трябва да прави от цялото си сърце: да обича, да се смее и да празнува.

Да обичаме всеотдайно и безгранично.

Да се смеем весело и искрено. Защо весело? Защото има много други видове смях, които определено не са толкова здравословни.

Да обичаме безгранично. Да решим кое ни прави щастливи и да не го пускаме. Колко е простичко! И може да е клише, но е вярно. Обличаме си най-красивите дрехи и празнуваме живота и любовта във всичките й възможни проявления.

И не спираме, докато не направим себе си и хората, които обичаме, щастливи.

Не зная какво предпочитате да празнувате в тази забележителна февруарска седмица, която започна днес, но съм сигурна в едно - първата наздравица ще бъде за любовта. В различните съдби тя има различни лица и имена, различни форми, различно време, живот, прояви и посоки.

Но да! „Любовта дълго търпи и е милостива“. „На всичко вярва, на всичко се надява“ и никога не преминава.

Желая ви вдъхновяваща празнична седмица и любов да изпълва погледите, сърцата, мислите, намеренията, думите и живота ви.

Има ли любов, щастието е лесна работа.