Коментар: Късият ум и дългият език

Както е казал Ерих Мария Ремарк: „Нищо не е така уморително, както слушането на празни приказки“. За мен вчерашният ден беше поредният празник, в който ни заляха с точно такива приказки.

Сигурно ще се възмутите, че нарекох празни приказки думи като: свобода, достойнство, единение, саможертва, безкористност. И с право ще сте възмутени. Ето защо искам да уточня, че за мен са празни приказки, защото са изречени от празнодумци. Имам предвид повечето ни политици, разбира се. Тези, които като латерни повтарят едно и също на всеки празник. /Някои от тях, като един бивш министър, дори си мислят, че боевете на Шипка са били на 3 март/.

Но не за Националния празник ми е думата, а за празнодумците и популистите, от които изобилства политическия ни живот. Толкова дълго родните политици практикуват празноговоренето, че са го усвоили почти до съвършенство. Започвам да си мисля, че имат едни и същи учители по празноговор. В същото време обаче непрекъснато правят опити да ни втълпят, че зад кухите им фрази се крият смислени политически тези и послания. Сенека е казал, че „Какъвто е човекът, такава е и речта му“. Тогава питам се какъв е човекът, който говори не за меморандум, а за мораториум или пък този, който си мисли, че ще се разберем, защото той е прост и ние сме прости.

Ама верно сме прости. Ако не бяхме, щяхме ли да търпим да ни правят на глупаци?! Не само политиците ни заливат с безсмислената си логорея. От рано сутрин, та до късно вечер, слушаме всякакви политолози, социолози, влогъри, блогъри, коментатори и тем подобни доморасли анализатори, които също нищо смислено не казват, но пък това неказване толкова добре им се получава. Придават му такава хубава форма, че слушаш, слушаш и се възхишаваш как плавно и ритмично говори тоя от екрана, как думите му се леят, леят. Докато самият говорещ не се измори и не се отегчи от звука за собствения си глас. Когато млъкне и се замислиш върху чутото, разбираш, че този толкова добре говорещ човек, нищо смислено не е казал.

А знаете ли какво им е на пиарите, когато трябва да цитират казаното от такъв политик или анализатор.

Не знаете? И по-добре! Защото е къртовски труд да се шлифоват откровени глупости до приемлива за казване и написване форма. И когато пиарът е изтрил морно чело, публикувал си е материала, получава обаждане от съответния политик, който го обвинява, че е изопачил думите му. Решава да го цитира дословно. И пак обаждане. „Какво си написал?! Аз такива глупости не съм говорил“, вика политика в слушалката и си вярва, а си вярва, защото сам не се чува какви ги говори.

Та... нашата невинна жертва, сглупила да работи като пиар, слуша политика как лае в слушалката и си мисли за Бащата на комедията Аристофан, според когото: „Късият ум обикновено има дълъг език“.

У нас такива дълги езици има колкото искаш.