Лесна работа: Професионалисти

Получих странно обаждане по служебния си телефон. Имам обичая да се представям, когато отговарям, за да не губим взаимно времето си и да изчистим още в зародиш всякакви грешки и недоразумения. Събеседникът отсреща, воден от силата на инерцията също се представи и ми съобщи, че е от колекторска фирма. Най-любезно изчаках да разбера какво точно има за съобщаване. Ето как протече разговорът:

Той:

- Искам да Ви кажа, че разговорът се записва.

Аз:

- Чудесно. Слушам Ви.

Той:

- Ъ..ъ.. Искам да Ви кажа... А! Какво точно? О! И аз не зная какво искам да ви кажа. Я, чакайте! След малко ще Ви се обадя.

И затвори.

Това беше. Честно, стана ми забавно. Цял следобед в паузата между работните епизоди, си припомнях странната ситуация и абсурдния диалог, в който бях въвлечена. И той не знаел какво иска да ми каже. Твърде вероятно е просто да се стресна от визитката, с която стартирам служебни разговори. И ако е бил опит за измама, просто увяхна, съсечен в корените. Другият вариант е човекът да е осъзнал, че греши номера. За трети вариант не се сещам, тъй като от този телефон повече не пожелаха да ме потърсят. Но докато се смях на случката, си представях какво нещо е професионализмът.

Някой да Ви търси по телефона и щом проявите спокойно любопитство каква е целта на обаждането, да се окаже, че и той не знае защо точно звъни.

В случаите на възможни измами това, че хората отсреща не са професионалисти, разбира се, е много хубаво. Това по някакъв особен начин вероятно ни предпазва от проблеми и загуби. Но аз няма да забравя друг случай, когато по обява намерихме майстор, който да нареди тротоарни плочки в двора. Дойде мил, възпитан човек с ръце, които не изглеждаха загрубели от някакъв тип физическа работа, но казах си: „Не обръщай внимание на детайлите! Може пък това изобщо да не е показател“. И продължихме напред. Само че, докато сипеше пясъка по доста странен начин и нареждаше плочките не както се очаква това да бъде направено, въздишка по въздишка, успяхме да откопчим биографията на човека. Оказа се завършил икономика и задълго не успял да се реализира по специалността. Тогава взел решение да пробва късмета си с майсторски труд, защото... сигурно е по-лесно и по-доходоносно.

Лесно ли било? Няма да забравя гротеската, в която се набутахме ние – нищо неразбиращите клиенти, опънали канап от ъгъл до ъгъл, за да обясняваме нагледно на въпросния майстор, че плочките трябва да са подредени равно, а не да рисуват картина на Айвазовски, примерно „Деветата вълна“. Беше незабравимо преживяване.

По същия начин, по който се почувствах, когато в новооткрито заведение сред природата, до приятно малко градче, си поръчахме пъстърва, а момичето, което според мен за първи и последен път през живота си носеше сервитьорска табла именно в този ден, ни донесе пастърма. Малка, но бих казала, твърде осезателна разлика.

Отстрани професионализмът изглежда лесна работа, но човек има дълъг път да извърви, докато действително го постигне. И със сигурност има нужда от знания, отдаденост, опит и желание, за да продължава по пътя. Останалото е понякога нелепо, а в други случаи може да е дори пагубно за въпросния човек и за жертвите на професионализма му.