Капитан Димитър Димитров: Когато човек вярва, Господ му дава това, което му е необходимо

Капитан Димитър Димитров, председател на Европейската асоциация на морските капитани и един от известните морски хора на Варна, ни повежда по пътеките на Атон. Всяка година минимум по два пъти в продължение на 10 години той посещава българския манастир „Свети Георги Зограф“. За вярата и харизанството, дарителство чрез труд за българския манастир на Атон и монашеския живот там разказва за Радио Варна капитан Димитър Димитров пред Валерия Василева.

Капитанът коментира, че може би животът му по корабите е изострил някои негови сетива и го е насочил към вярата. През 2013 година Димитров посещава Света гора за пръв път за празника Свети Георги. Той споделя, че първото му впечaтление за манастира е било уникално. „Ние сме земни хора и естествено първото нещо, което правим, е да обърнем внимание на материалното. Искаме да се снимаме и да пипнем всичко. И в един момент разбираш, че понякога започваш да нарушаваш някои правила на живота там, който е изключително различен от живота навсякъде другаде“, допълва той.

Света гора е една автономна монашеска република. Състои се от 20 манастира с игумени. Тя има гръцки губернатор, който управлява административно, а всичко друго е оставено на управление на монасите и игумените на манастирите. „Свети Георги Зограф“ в момента е единственият български манастир там. Димитров казва, че знаейки историята, човек може да стигне до вярата.

Капитанът допълва, че по време на първото си посещение в Атон си е купил сувенири и икони. Докато сега, ходейки там вече 10 години, не обръща внимание на тези неща. „Всичко е временно на този свят и човек трябва вътрешно да го осъзнае. Ако един човек наистина вярва, той никога няма да краде, лъже и прави лоши неща, защото знае, че дори и да се скрие зад ъгъла, някой отгоре го вижда. Това е една морална спирачка към вършенето на неща, които са извън добрите принципи“, посочва капитан Димитър Димитров.

Общуването с монасите му дава благодат. Той усеща промяната в себе си през последните години, като не отдава толкова голямо значение на всичко земно. „Когато човек вярва, Господ му дава това, което му е необходимо. Естествено му изпраща и изпитанията. Аз имам своите и до ден днешен и всеки ден ги имам. Ако приемеш всяко добро нещо, което се е случило, и благодариш на Бог и всяко лошо нещо приемеш като изпитание, което ти помага в бъдеще да се спасиш, тогава по-лесно приемаш нашия земен живот.“, коментира още капитанът.

На есенния празник, продължава разказа си Димитър Димитров, се прави лития с чудотворната икона на Свети Георги, и монасите казват, че който я носи, ще бъде здрав. Капитанът разказва, че понякога дори са ставали боричкания за нея. Димитров е на мнението, че дори само присъствието на литията носи здраве. Преди на Богоявление там са се хвърляли не един, а много кръстове, за да може всички поклонници да извадят кръста. А игуменът на манастира казва, че няма нужда човек да се бори за кръста. Достатъчно е да си потопи краката в светената вода. "Но ние сме хора и обръщаме внимание на материалното", споделя Димитров.

Димитров е посещавал всичките 20 манастира в Атон. Той разказва за пътя, който човек трябва да измине, за да се посвети на монашеството. Първо трябва да се премине през послушание, което продължава около 5 години, понякога и повече. Когато пита игумена защо трябва да са послушници толкова много време, те отговарят: "Тези, които са послушници, са имали семейства. Трябва да се уверим, че те са се отрекли от предишния си живот и се посвещават на Бог."  Там има много строги правила. Молитвата започва сутрин в 3 часа и продължава четири часа и половина. Месо се яде само по празници, а понеделник, сряда и петък са постни дни и не се яде и олио. Тогава монасите ядат само един път на ден, а в останалите дни - по два пъти. В храмовете няма електричество и осветлението е само свещи. Израствайки във вярата всички монаси започват все по-малко да контактуват с външния свят", споделя Димитров. Последната степен се нарича схимонашество. Тези монаси дават обет да ограничат контактите си до определен обем с външни хора, за да могат да се отдадат на молитвата.

За да се посети манастира, трябва да се премине през поклонничество, което трае четири дена или да се даде харизан труд, така нареченото харизанство. Когато Димитров е отишъл за пръв път на харизанство, е имало много малко желаещи. Впоследствие обаче то се е разпространило в България и в момента в края на годината се прави график, защото има много желаещи.

Въпреки, че не е задължително за харизанството, капитан Димитров разказва, че без да си навива аларма се събужда в три часа за молитва. 

В Зографския манастир се пази евангелието на Свети Патриарх Евтимий, ръкописното копие на История Славянобългарска и още значими документи. "Отец Климент винаги казва, че всички хора на 1 януари получават новогодишни подаръци, докато монасите получават своето послушание. Тоест какво ще вършат следващата година", разказва Димитров.

Димитров казва, че там хора не се раждат, а само умират. Тези, които са там, живеят един много различен живот. За капитана Атон е едно много важно място, защото чрез него можем да видим и усетим вярата. Той се надява харизанството да се пренесе и в България, за да съхраним това, което имаме. "Ако разберем, че нищо на този свят не е вечно и нищо материално няма да занесем там, където ще отидем един ден, начина на възприемане на света се променя. От там нататък самият човек се променя", допълва Димитров.

Целия разговор на Валерия Василева с капитан Димитър Димитров чуйте в прикачения звуков файл: