Проф. Магдалена Легкоступ: Мечта на патриарх Неофит беше предметът "Религия" да стане част от задължителната училищна подготовка

Днес изпращаме Негово Светейшество - блажено починалия българския патриарх и Софийски митрополит Неофит. "Неговата благословия носеше много силен печат върху човека, когото благославяше", коментира в интервю за Радио Варна богословът проф. д-р Магдалена Легкоступ, декан на Православния богословски факултет на Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". По думите ѝ част от нашата почит и уважение към него е да продължим делото му и да се борим религията да стане част от задължителната подготовка в училище. "В този предмет освен невероятните ценности, които религията предава, се получава изключително необходимата за всички времена религиозна грамотност, която предпазва от фундаментализъм, от тероризъм, както и от този синдром да не разпознаваме ученията - кои са класическите, кои са деструктивните спрямо обществото, духовни движения", допълни проф. Легкоступ. С нея разговаря Светлана Вълкова: 

В каква ситуация Патриарх Неофит става глава на Българската православна църква? Защото винаги и политическата, и социалната обстановка в една държава влияят върху църквата.

Негово Светейшество патриарх Неофит поема много тежък кръст - на обединител, на миротворец - във време, когато все още тежките проблеми на разкола бележат живота на църквата. Той като епископ и като митрополит, а после и като патриарх, носи този кръст с особено упование и с особен принос към Българската православна църква и българския народ. Защото именно на него се падна този тежък кръст - да примири, да обедини, и то не с някакви действия, носещи едно насилствено обединение, а с благост, мир и своята дипломатичност, която произлиза от неговата любов и искреност. 

Всички миряни, анкетирани за това с какво ще запомнят патриарх Неофит, първото, което казват е: "Той беше един изключително благ човек".

Това дори при случайния допир с него, въпреки че няма нищо случайно, го усещаше всеки, докоснал се до него. Очите, които са прозорец на душата, излъчваха тази благост. Неговата благословия носеше много силен печат върху човека, когото благославяше. Защото този прозорец на душата му - неговите очи, бяха проводник на божията благост. Това беше един истински монах, истински християнин, истински епископ, истински митрополит, истински патриарх, с когото наистина трябва да се гордеем. И не на последно място - един истински българин, който никога не забрави, че може църквата да е отделена от държавата, но църквата не е отделена от народа си.

Донесе ли някаква промяна той?

Тъй като в Христа истинската промяна носи мир, а не революции, точно това беше благодатната промяна. Времето, в което изострените противоречия на 90-те години отшумяха и останаха назад, и църквата започна да извършва своето дело в един мир.

Какъв човек, с какви качества трябва да бъде неговият наследник според Вас?

Това е труден въпрос, защото аз ще кажа личното си мнение. На първо място е важна диалогичността и тази приемственост в дипломатичността на Негово Светейшество. Работа с обществото, което се състои от семейства, т. е., насоченост към семействата. Религиозното образование в храмовете да се насочи към младите хора, които да възпитат своите деца в истината на вярата. И тук искам нещо да добавя, което забелязвам, че не се акцентира, във всичко, което имах възможност да слушам, което се коментира във връзка с кончината му - огромната му роля за религиозното образование в държавните училища. Негова мечта беше предметът "Религия" да стане част от задължителната подготовка. За съжаление това не можа да бъде достигнато до този етап. Но той не спря своите дипломатически срещи с всички министър-председатели с министри на образованието. Той много работеше в тази посока. Именно с неговото благословение се случи историческото дело на Българската православна църква да издаде учебници след 70-80 години пауза, тъй като последните учебници, които е издавала БПЦ, са били през 1936-1938 година и след което няма нищо и именно сега, в 21 век, вече са факт  12 прекрасни учебника със съвременни методи, с невероятен дизайн с много точно прецизирани богословски и художествени текстове, с прекрасно оформление, които са одобрени от министъра на образованието и българските деца от 1. до 12. клас могат да бъдат обучавани

Част от нашата почит и уважение към покойния патриарх е да продължим делото и да се борим религията да стане част от задължителната подготовка. България има такива странни разбирания, които категорично ни отделят от общността на страните-членки на ЕС, където изучаването на религията се смята за много съществена част от гражданското възпитание и се разглежда от Съвета на Европа като въпрос на националната сигурност. В този предмет освен невероятните ценности, които религията предава, се получава изключително необходимата за всички времена религиозна грамотност, която предпазва от фундаментализъм, от тероризъм, както и от този синдром да не разпознаваме ученията - кои са класическите, кои са деструктивните спрямо обществото духовни движения.

Бог да прости Негово Светейшество и вечна и блажена да е паметта му!