На 12 април отбелязваме Международния ден на авиацията и космонавтиката. Датата не е избрана случайно, защото точно на този ден през 1961 година на борда на космическия кораб "Восток" съветският летец Юрий Алексеевич Гагарин извършва една обиколка на Земята и става първият човек в историята, полетял в космоса.
Тези 108 минути слагат началото на пилотираната космонавтика. Четири години по-рано на 4 октомври 1957 година е поставено началото на практическото усвояване на космоса със старта на първия изкуствен спътник на Земята в Съветския съюз.
Тази година се навършват и 45 години от полета на първия български космонавт Георги Иванов.
На 10 април 1979 г., в 20 часа и 34 минути московско време от космодрума в Байконур, намиращ се на територията на днешен Казахстан, космическият кораб „Съюз-33“ е изстрелян в орбита около Земята. На борда му, след едногодишни специализирани тренировки и подбор, са Георги Иванов и командирът на полета летеца-космонавт от тогавашния СССР Николай Рукавишников. Така в онзи момент България става шестата космическа страна в света след Русия, САЩ, Чехословакия, Полша и Германия.
За полета са създадени изцяло български прибори дело на родни учени. Разработени са и различни видове храни със запазване на вкусовите, ароматните и хранителните качества на продуктите в условията на космически полет. Част от българските разработки на храни продължават да се използват и до днес.
Повече за българския принос в космонавтиката разказва историкът Симеон Кулиш:
Предстои да се случи третото пълно лунно затъмнение за тази година, по-голямата част от което ще може да се проследи от нашата страна днес вечерта, на 7 септември, съобщава Пенчо Маркишки, физик в Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория при Българската академия на науките и в катедра „Астрономия“ на Физическия факултет на..
Десетки хиляди поклонници се очакват във Ватикана в неделя за канонизацията на италиански тийнейджър, наречен „Божият инфлуенсър“ заради усилията му да разпространява католическата вяра онлайн. Карло Акутис, който почина от левкемия през 2006 г. на 15-годишна възраст, ще бъде провъзгласен за първия светец на хилядолетието от папа Лъв XIV на..
Борбата със замърсяването на въздуха е жизненоважна за опазването на здравето и за смекчаване на неблагоприятните последици от климатичните промени. По данни на Health Effects Institute / State of Global Air, замърсяването на въздуха е причина за почти 6% от всички смъртни случаи в България през 2021 г., което означава над 11 000 загубени живота ...
Историческа възстановка на събитията от 1885 година ще започне в 18,00 ч. на пл. „Независимост“ в центъра на града. И тази година актьори ще пресъздадат момента, в който княз Батенберг обявява от Варна за първи път Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Организатори са Народно читалище „Стара Варна - 2010“, фондация „Стара Варна“. Това е..
В условията на променлив български климат и нарастващ интерес към самостоятелно производство на храна, оранжерията се утвърждава като незаменим инструмент за градинарите. Тя осигурява контролирана среда за отглеждане на зеленчуци, билки и декоративни растения през всички сезони, независимо от капризите на времето. От компактни парници за..
На 29 септември тази година най-възрастната жителка на Варна Евдокия Чочева ще навърши 106 години. Тя е родена и израснала в сърцето на града - в Гръцката махала, в близост до един от най-старите храмове в града „Св. прпмчца Параскева“. Отгледала е син и дъщеря, а днес се радва на внуци и правнуци, които живеят в Швейцария и далечна Канада. Повече от..
Младите хора на възраст между 15 и 29 години съставляват 15 % от населението на Варна. В национален мащаб са 5.5 % от всички млади хора в страната (след София и Пловдив), което е значим демографски ресурс. Това обявиха днес от фондация „Силогия”, която проведе проучване сред младите хора във Варна. То е по поръчка на Община Варна, обхваща..