Обикновено през април се сещаме колко мила ни е Земята и колко много обичаме природата. Като стана дума за това, време е да спазя неотдавнашно обещание и да доразкажа история за туризъм.
Връщам се във времето и ето ме като дете.
Дойде ли април, с мама стягаме раниците и се втурваме напред – към природата. По онова време намирам природата за красива, но за изключително опасна.
Докато групата се наслаждава на приказни гледки, аз може да съм в поетично настроение, но не се увличам. Сигурна съм, че наоколо дебне кръвожадна мечка и следи всяка моя стъпка.
Може да сме в рая на приказните пейзажи, но в детската ми глава се върти друг филм. В него мечката набързо се е докопала до мен, вече ме е изяла, погребват ме с духова музика и две снимки. Първата - естествено моя. Втората - на мечката, която така безцеремонно е покосила живота ми още преди съществената му част да започне. Точно се унасям в страхотното парче, което оркестърът свири в моя чест, внезапно водачът прекъсва неистовия галоп на фантазията ми. Обявява кратка почивка. Спираме. Запасите с храна ме привличат като магнит. Набързо изгълтвам десетина милинки. Така и така ми предстоят мечка, апокалипсис, духова музика... Поне да ги посрещна добре нахранена.
В следващите часове, вместо очакваните от мен драми, се случват радост, красота, чист въздух, априлски сняг в планината. Така стигаме до финалното пързаляне. Стръмно е.
Внимателно наблюдавам как останалите се спускат по премръзналите камъчета. Спирам да мрънкам в момента, в който осъзнавам, че няма как да остана сама тук, насред нищото, при положение, че цялата група славно се изтегля надолу. Скоро съвсем ще притъмнее. Кой знае къде е онази мечка, която в сладките си мечти ме вижда на солидни порции .... Може в мислите й да фигурирам върху поднос от естествен материал, с лимонче в устата и артистично нахвърляни по мен борови клонки. За цвят и за разкош. Сигурно е някъде наоколо и бърза, бърза към мен. Тогава вземам категорично и смело решение. Сядам по задни части върху камъните и си представям, че съм на пързалка. Групата, на която й трябват минимум десетина-петнайсет минути да стигне до дискретната пътечка, онемяла от изненада, наблюдава шеметното ми спускане. Минута, не повече. Супер рисковано, но за сметка на това кратко и с успешен финал. Мечката е измамена, аз се приземявам в краката на смаяните си спътници и... ще живея.
Днес гледам на всичко това по съвсем различен начин и съм безкрайно благодарна на мама, която без да обръща внимание на вечното ми детско мърморене, ми показа цял един изумителен свят. Свят, който всеки миг очарова с прелестните си картини, прегръща с ухание на борове, дарява ни свободата на опияняващия си въздух, посреща ни с усмихнатите личица на цветята, добавя настроение с пухкавите бели облачета, които жизнерадостно се гонят по небето и закачливо променят формите си. Свят, който въздейства с всеки детайл – от мистичния звук на ехото, което се търкаля по баирите до сладкия аромат на горски боровинки.
Днес е денят на Земята. Тя заслужава нашата обич и грижа. Всяко докосване до природата носи усещане за щастие. Разполагаме с това невероятно богатство.
Лесна работа е да го пазим и ценим.
Само така ще можем да му се наслаждаваме година след година, поколение след поколение.
Автор: Даниела Иванова
Програмата за начално обучение по плуване за деца от 6 до 8-годишна възраст на басейн „Приморски“ продължава след 28 юли, обявиха организаторите от ОП „Спорт - Варна“. Те припомнят, че първият курс на обучението по плуване за деца започна на 30 юни и продължава до 25 юли. Вторият курс ще се проведе в периода от 28 юли (понеделник) до 23 август..
С изложбата "Паметта за Васил Левски в нашия град" Държавният архив във Варна отбелязва 188 години от рождението на Апостола. Експозицията беше открита днес в сградата на Архива. Изложбата представлява обединени експозиции, които целят да съхранят и покажат уважението на варненци към делото на Васил Левски. Един от акцентите са 10 табла с 14..
Група деца от Варненската академия за развитие на интелекта изчисти градинката на Севастопол тази седмица. Доброволците събраха фасове, чашки, лъжички и хартия и дадоха добър пример за местните. „От 12-13 години Варна е непоносимо мръсна. За съжаление не само фирмите, които почистват, не си вършат работата, не само гражданите са безсъвестни!..
За пореден път виненият фестивал WINEkend 2025 ще събере във Варна младите технолози и винари. Около 30 малки семейни, градски или крафт винарни ще представят над 300 вида вина, произведени в България, каза за Радио Варна един от организаторите - Владислав Ванков. Тази година темата на фестивала е посветена на "Духът на 90-те", време не толкова далеч..
Днес до обяд облачността бързо ще намалее до слънчево, а валежите постепенно ще спрат. Само над Югоизточна България облачността до обяд ще остане значителна, там на места е възможно да превали. Ще духа умерен над Североизточна България временно силен вятър от запад-северозапад, който следобед ще отслабва и по крайбрежието ще се обърне от юг-югоизток...
39 години от създаването си отбеляза днес Университетската многопрофилна болница за активно лечение "Света Марина" във Варна. Своята благословия отправи Негово Високопреосвещенство Варненският и Великопреславски митрополит Йоан. Приветствие беше поднесено от ректора на Медицинския университет във Варна проф. Димитър Райков, както и от проф. Силва..
Един от най-цветните “празници” в дигиталния свят - Световният ден на емоджитата - се отбелязва днес. Малките цветни символи, които използваме все по-често, произлизат в края на 90-те години от японския художник Шигетака Курита. Ако се чудите защо точно на 17 юли, погледнете емоджито за календар - на него е изписана именно тази дата. Тя беше..