Градската художествена галерия “Борис Георгиев” във Варна представя самостоятелна изложба на Ангел Атанасов - скулптор, чиито творчески интереси са съсредоточени върху чистите форми. Изложбата включва 12 скулптури, изработени в бронз и 4 в дърво, обединени от името “Мелодия и ритъм на формата”.
Ангел Атанасов завършва Националната художествена академия в София през 1988 г. Има трета награда от биеналето по скулптура в Торонто, Канада през 1990 г. Участва в симпозиуми по скулптура (1991 и 1996 г.) и в изложби в Нидерландия (1991 и 1998 г.). Дванадесет години (1999 - 2011 г.) е бил преподавател по скулптура, колега на проф. Божидар Козарев в Националната художествена академия в София.

Роден във Варна и преминал през артистичната общност във фабрика “Вулкан” през 90-те години, Ангел Атанасов си спомня как една неделя, докато работил в ателието си там, се появили нидерандци, оценили високо неговите скулптури и рисунките му с въглен и креда върху сива хартия, и го поканили на симпозиум в своята страна. Това се оказало ключов момент за кариерата му на артист. Последвало и посещение на галеристка, също от Нидерландия, която била във възторг от композиционното решение на дървените му скулптури, стъпили на точки в равнината.
Идеите си за изложбата, с която гостува в родния си град, Ангел Атанасов споделя пред Нина Локмаджиева:
“Почти всички скулптури са затворени композиции на тема сложни производни пространствени тела - това е е част от моята ориентация. Опитвам се да класифицирам пространствените тела, защото освен основните и допълнителните тела, за които всички знаят, има и сложни, за които не се говори - те не са дефинирани. За мен това представлява голям интерес - защото виждам потенциалните възможности чисто пространствено и пластично да се изразят много нови композиционни принципи и да бъдат обхванати стари. Свързано е и с моята преподавателска работа през годините. Тогава съм си задавал въпроса как може да се обясни езикът на скулптурата по начин, който да бъде ясен. Как да си служи човек с неща, които са общочовешки. Обръщам се към пространствените тела, тъй като навсякъде по света те са си пространствени тела, докато при образа - другото начало на пространственото изображение - има така да се каже регионалност, има различия. Докато, например, една пирамида навсякъде се възприема като пирамида, един конус като конус. Това е универсален език на формите, който обаче не отрича образа, а точно обратното - може да достигне до ползването и на образ, но чрез формите, свързани с езика на скулптурата. По принцип скулптурната форма е една хармония между чистите пространствени тела и образа, дори и в Древна Гърция е така. Неслучайно тогава са имали геометричен канон, който е пространствен канон, и са го ползвали. Затова в гръцката скулптура има елементи, които не са натурна форма, а чиста скулптурна форма - езикът на скулптурата е малко по-сложен, той не е езикът на натурата.
В българското изкуство, и не само в него, винаги много ме е впечатлявало творчеството на Любомир Далчев - композиционните му похвати, които са много силни, и безспорното използване на условна форма във фигурите. Така както е в композицията със Самуиловите войници - той стига до неща, които са много дълбоко в езика на скулптурата - като форма, като разположение на композициите, като конструкция на самите фигури - динамиката, по която се показват - темата се изразява чрез езика на пространството и на формата - нещо, което е много впечатляващо за мен. 
А съвременното изкуство малко или много тръгва от Африка, в Западна Европа от 60-те до 90-те години на миналия век много са работили в тази посока - чисти пространствени тела, докато в България това не е било прието, тъй като конюнктурата у нас е свързана главно с образното начало, другото е било смятано за формално изкуство. Соц изкуството не е пълно, защото не прави връзка между тези две начала - изключвайки едното начало, то няма как да е пълно. А хармонията между тези две начала е много важна. При Бранкузи, например, все още има образи, докато аз се старая да акцентирам вниманието върху пространствените тела. Харесвам неговата изчистеност и опростеност - той е еталон на миналия век като скулптор. Но бих казал, че в моите занимания няма отричане на нищо, има едно дълбоко проникване. Ползвам и елементи, характерни за образа - неизбежно е, когато работиш с едното, ползваш и другото - само на ниво активност на пространството, а не като реално пренасяне. Темата при мен е композиционното решение - дали е вертикална, или хоризонтална композицията, какви са връзките между фасадите и въздействието върху пространството и каква ще бъде степента на пластичността. Това са моите теми, тема е и самото формоизграждане като възможни композиционни принципи - затова и повечето ми скулптури са затворени композиции - те не атакуват пространството, както го прави една отворена композиция, която поема въздух.”
Изложбата може да бъде видяна до 18 май.
Със скулптора разговаря Светлана Вълкова:
Как се запалихте по скулптурата? Вашият път как започна?
В академията се запознах с професор Божидар Козарев и така беше съвсем естествено потънах в света на скулптурата. Помагах в ателието като студент и така започна всичко.
Тук периодът Вулкан важен ли беше за Вас?
Разбира се, тук имаше възможност да общувам с много колеги да видя много различни позиции, начини на работа и може да се каже, че в някаква степен това ме обогатило. Тук се служиха неща, които са много важни. Пристигнаха холандци, които ме поканиха на симпозиум о отидох веднъж, после още веднъж, после трети път. Така че това се оказа много важен момент за оформяне на представите ми за изкуството като цяло.
Какво представяте в тази изложба във Варна?
Това е част от един проект, свързан с ориентациите ми относно композирането ми с пространствени тела, които практически са едни т.нар. от мен конструктивни пространствени пластични съзвучия. Пространството и пластичността са двата основни компонента на скулптурата. За мен това е изключително важно човек да може да се изразява чрез пространство и пластичност без да се скрива зад разказа на образа, силата на образа или нещо друго. Това става един чист скулптурен изказ. Представям един проект с предимно затворени композиции. Някои композиции са симетрични, търсена симетрия. Тази структурност, която в момента е завладяла целия свят, води до едно оказване от разсъждения, от общуване е с миналото, с нещата, които са се случвали. Структурността отказва от миналото, докато конструктивносотта е желание да общуваме с миналото.
Интервю със Scott Vogel (TERROR) „Only the Hard“! Така се казва турнето на хардкор титаните TERROR, което на 29 ноември ще събори пространството за алтернативно изкуство и култура в София „Топлоцентрала“. Поканата е от „141“ и „EventEase“. TERROR водят със себе си DEATH BEFORE DISHONOR. RISK IT!, а на сцената ще се качат и родните герои LAST..
Ирена Ангелова има над 20-годишен опит в музиката. Заминава за скандинавските страни, когато е едва на 21 години, и изгражда успешна кариера в Дания, където се установява да живее и твори. Копнежът по родината обаче е толкова силен, че един ден тя решава да се върне в България. Завръща се и към красотата на българския език, а след дебютния ѝ..
Цветан Цветанов е автор и водещ на радиопредаванията "Аларма" и "Заедно след полунощ: Вавилонската фонотека" по програма "Христо Ботев" на БНР, редовен автор на "Портал Култура" и неуморен организатор на концерти под шапката на "Аларма пънк джаз", попълващи празните полета между стойностната музика извън стандартите и българската публика...
„Колосът“ на Силвия Плат излезе за първи път на български език. Стихосбирката на американската писателка е в превод на Румен Павлов. Той е носител на награда "Перото" за дебют за стихосбирката "Отвор". Румен Павлов признава, че преводът на единствената излязла приживе стихосбирка на Силвия Плат, започва донякъде случайно. "Имах книгата. Започнах да я..
Най-вероятно кметът на Варна Благомир Коцев ще бъде преместен от София във Варненския затвор в началото на следващата седмица. Това съобщи единият от адвокатите на кмета Ина Лулчева, в предаването на Радио Варна „Позиция“. „Надявам се, че съдът във Варна ще измени мярката на Благомир Коцев. Това той ще може да се върне при семейството си, а и..
През тази седмица от Института за пазарна икономика представиха свой, алтернативен на държавния бюджет, с драстични реформи и орязване на разходите в администрацията, здравеопазването и съдебната система. Така, според експертите, ще се предотврати задълбочаването на дефицита до края на десетилетието и ще се избегне "румънския сценарий". Не говорим..
Малкият бизнес е готов да поеме част от предстоящите разходи, след приемането на Бюджет 2026, но очаква мерки - реформи, достъп до обществени поръчки, инвестиции в инфраструктурни проекти , които дават добавена стойност. Това каза Данко Калчев, съсобственик на семейна стъкларска фирма в Белослав, в предаването на Радио Варна POST..