Не са достатъчни средствата за археологическите разкопки на Варненския халколитен некропол. Това потвърди д-р Владимир Славчев, ръководител на археологическия екип. Нужни са около 50 000 лева, с които ще се удължи работата на терен и археолозите ще се приближат към пълното проучване на източния район на некропола.
Регионалният исторически музей във Варна търси средства за археологически разкопки, а набирането на по-големи суми ще позволи по-продължителна теренна работа. Остатъкът ще бъде прехвърлян за проучванията през следващия сезон, като археолозите си поставят за цел пълното изследване на източната част на некропола до края на 2026 година. "Трябва да можем да разчитаме на държавно финансиране за археологически проучвания", подчерта в интервю за Радио Варна д-р Славчев. С него разговаря Светлана Вълкова:
Кое прави Варненския халколитен некропол уникален обект със световно значение?
Варненският халколитен некропол е най-ранното свидетелство за наличието на властови структури и разделение по йерархия в обществото. Поради тази причина откриването му се превръща в световна сензация, тъй като преди това се е приемало, че най-ранните подобни разделения започват в Месопотамия и Египет около 1000 години по-късно.
Какво се случва от откриването на некропола през 1972 година до ден-днешен?
Веднага след откриването на некропола и постъпването на предметите във Варненския музей, багеристът Райчо Маринов показал мястото на намиране на археолозите. Още тогава е организирано пресяването на отнетата пръст и започва археологическото проучване на некропола. Благодарение на големите усилия и целогодишната работа първият етап от разкопките приключва през 1991 г. За това време са проучени около 6500 кв. м и 300 гроба от некропола. Въпреки това не можем да сме сигурни колко е голям той и докъде продължава. След края на първото проучване поради най-различни причини работата беше прекъсната. През 2021 година решихме да започнем отново и оттогава вече работим три сезона.
Кои са най-интересните находки от некропола?
Всеки един от златните предмети от некропола е интересен, защото са много малко в световен мащаб. Варненското злато е най-ранното обработеното злато в света. Голяма част от предметите не се срещат никъде другаде, защото са производство на местни майстори. Най-голямата атракция са двете фигури на говеда от гроб номер 36. Те са нещо, което не се среща никъде другаде. Освен тях има цяла поредица от изделия, които показват не само висок естетически вкус, но и изключително високо технологично майсторство. Предметите от Варненския некропол показват изключително ценни сведения за ранната металургия и нивото на технологичните умения през тази епоха. Те са изработени от естествено злато, което не е разредено с мед и сребро.
Подобни проучвания изискват и сериозни средства. Досега как се финансираха разкопките на този обект?
През 2021 г., когато започнахме проучването, кандидатствахме за държавно финансиране и получихме такова. Следващата година отново работихме с държавни пари. През миналия сезон Община Варна най-накрая ни протегна ръка и ни осигури средства. Проблемът с финансирането на археологическите проучвания в България е, че това е редно да става с държавни средства. Съгласно Конституцията всички находки, които се намират под земната повърхност, принадлежат на държавата. Следователно е нормално и обяснимо собственикът да поеме грижата за това проучване. Когато става въпрос за проучвания, които трябва да решат важни, научни и музейни задачи, какъвто е случаят с Варненския некропол, ние трябва да разчитаме на държавно финансиране.
Тази година обаче Община Варна няма да даде средства. За държавата още не е ясно.
Ние в момента сме в кампания за подаване на проектите за финансиране. Проблемът е, че парите, които държавата е предвидила за археологически проучвания, са много малко. Те са също толкова, колкото бяха и през 2022 г. Оттогава минималната работна заплата скочи почти двойно. Така че дори и да спечелим държавно финансиране, то няма да ни стигне и за три седмици работа. Миналата година със съдействието на Община Варна получихме финансиране за още един месец работа. Тази година обаче такива средства не бяха включени в бюджета. Ние сме в началото на кампанията и трябва някак си да си планираме археологическия сезон. Става въпрос за един немалък научен екип и работници. Планирането в нашата държава през последните години е изключително сложно. Тази нестабилност пряко се отразява и на крайните резултати. 
Каква сума е необходима за разкопките това лято?
Миналата година бюджетът, с който правихме разкопки за един сезон, беше 50 000 лв. от общината и 40 000 лв. от държавата. Тези пари стигнаха за два месеца работа. Ако тази година бъдат направени различни съкращения, мисля че бихме се вместили в рамките на 55 000 лв. Ние ще кандидатстваме за максималния размер държавно финансиране. Всеки един лев отгоре ще удължи нашата работа на терен и ще ни приближи до решаването на проблема с проучването на югоизточната граница на некропола.
Има ли шанс големи корпорации да се включат в тази дарителска кампания?
Това зависи не само от тях, но и от нас. Ние трябва да бъдем тези, които са активни и да показваме каква е идеята. Колкото повече хора разберат за това, че ние събираме средства и колко важен е Варненският некропол, толкова повече хора ще откликнат на нашата молба. Да се надяваме, че все още духът на благотворителността е жив у българина. В крайна сметка това, което искаме да направим, е да бъдем полезни на народа. Не трябва да забравяме, че Варненският некропол не е наша собственост. Той е притежание на нашата нация. Това, че ние имаме шанса да сме на място, където са живели такива хора, ни дава и отговорност да запазим тяхната памет и да ги представим на останалите части от Европа и света в най-добрия възможен вид. Да можем да си кажем: "Ето това са предшествениците ни и благодарение на тях ние сме тук." Цялата политическа система в света всъщност води началото си от процесите, които са се случили преди около 6500 години тук, във Варненско.
Целия разговор на Светлана Вълкова с д-р Владимир Славчев чуйте в прикачения звуков файл:

Цветан Цветанов е автор и водещ на радиопредаванията "Аларма" и "Заедно след полунощ: Вавилонската фонотека" по програма "Христо Ботев" на БНР, редовен автор на "Портал Култура" и неуморен организатор на концерти под шапката на "Аларма пънк джаз", попълващи празните полета между стойностната музика извън стандартите и българската публика...
„Колосът“ на Силвия Плат излезе за първи път на български език. Стихосбирката на американската писателка е в превод на Румен Павлов. Той е носител на награда "Перото" за дебют за стихосбирката "Отвор". Румен Павлов признава, че преводът на единствената излязла приживе стихосбирка на Силвия Плат, започва донякъде случайно. "Имах книгата. Започнах да я..
Най-вероятно кметът на Варна Благомир Коцев ще бъде преместен от София във Варненския затвор в началото на следващата седмица. Това съобщи единият от адвокатите на кмета Ина Лулчева, в предаването на Радио Варна „Позиция“. „Надявам се, че съдът във Варна ще измени мярката на Благомир Коцев. Това той ще може да се върне при семейството си, а и..
През тази седмица от Института за пазарна икономика представиха свой, алтернативен на държавния бюджет, с драстични реформи и орязване на разходите в администрацията, здравеопазването и съдебната система. Така, според експертите, ще се предотврати задълбочаването на дефицита до края на десетилетието и ще се избегне "румънския сценарий". Не говорим..
Малкият бизнес е готов да поеме част от предстоящите разходи, след приемането на Бюджет 2026, но очаква мерки - реформи, достъп до обществени поръчки, инвестиции в инфраструктурни проекти , които дават добавена стойност. Това каза Данко Калчев, съсобственик на семейна стъкларска фирма в Белослав, в предаването на Радио Варна POST..
Изложбата "Наша земя" събира в едно творчеството на две художнички, обединени от любовта към акварела - Полина Лазарова и Даниела Драгнева. Откриването на експозицията беше вчера в Арт център – галерия М&М във Варна. Изложбата включва над 50 платна, вдъхновени от красотата на българската природа и на българските народни танци, както и от личните..
Интервю с Faruk Aydın Toksöz и Onur Çobanoğlu (ALKERA) „ProgVibe Balkans“ е двудневен фестивал, посветен на прогресив рока и метъла, с фокус върху съвременната балканска прогресив сцена. В рамките на събитието, което е на 21 и 22 ноември, ще се представят изпълнители от България, Гърция, Турция и Румъния, които разкриват богатството и..