Интервю с Martijn Westerholt (DELAIN, екс-WITHIN TEMPTATION)
Нидерландската симфонична метъл банда DELAIN е част от фестивала „Мидалидаре – Рок в долината на виното”, който тази година е между 12 и 14 юли. Отново в село Могилово. DELAIN ще излязат на сцената през първия фестивален ден, когато хедлайнъри са ACCEPT. През миналата година бандата издаде новия албум „Dark Waters“ с обновен състав. Два повода за разговор с лидера на DELAIN Martijn Westerholt, който даде специално интервю за „От другата страна”.
Интервюто с Martijn Westerholt (DELAIN, екс-WITHIN TEMPTATION) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 22.04.2024 година.
От другата страна - Привет, Martijn, виждам, че зад теб има една грамота. Какво мислиш за музикалните награди днес? Имат ли същата стойност, както в миналото?
Martijn Westerholt - Грамотата е от „Wacken”. Не е награда. Дори не помня защо са ни я дали. На нея е написано „Благодарим Ви за подкрепата”. Иначе по отношение на наградите, зависи как е направен подборът. Ако феновете могат да гласуват, то наградите имат по-голяма стойност. Вместо да се раздават от жури или комисии, където нещата са обвързани с политиката. Така че не мога да дам конкретен отговор. Хубаво е, когато спечелиш някакво уважение, но за мен е по-важно, когато някой фен дойде и ми каже, че харесва музиката ми и онова, което правя. От къде си всъщност?
От другата страна - От Варна. Вие свирихте наблизо – в Каварна на фестивала, който се провеждаше там, но след смяната на властта, всичко остана в миналото.
Martijn Westerholt - Спомням си, че в София свирихме със SABATON и на концерта дойде вътрешният министър на страната. Но това беше преди близо 10 години.
От другата страна - Мислиш ли, че предразсъдъците по отношение на феновете на метъла още са валидни?
Martijn Westerholt - Винаги е имало предразсъдъци. В тях като че ли има някакво очарование. Да, те дразнят, но в същото време са и очарователни. Защото метълът е общество. Нещо като „Братя на Метъла”, ако ме разбираш. Което от своя страна предизвиква тези предразсъдъци. Хората си мислят, че метълите са сатанисти и за това не искат в тяхното село да се правят концерти. Такива неща.
От другата страна - Миналата година издадохте новия „Dark Waters” с изцяло обновен състав. С какво новите музиканти са по-добри от старите?
Martijn Westerholt - Не мисля, че „по-добри” е правилната дума. В същото време не бих искал и да съм политически коректен. И го казвам напълно искрено. Всеки им талант. Всеки е добър в едно или друго. Например новият ни китарист е невероятен по отношение на представянето на музиката ни, има страхотен глас. Предишният ни китарист беше невероятен в шреда и солата. Новият ни басист прави страхотни ревове. Те са тежки и дълбоки, някаква лудница. При смяната на стари с нови музиканти губиш някои качества, но печелиш други.
От другата страна - По какъв начин новият албум на DELAIN „Dark Waters” запълва съдържанието зад името?
Martijn Westerholt - Добър въпрос. След раздялата имах нужда от съдържание, което достатъчно добре да представя ДНК-то на групата, за да продължи тя да отговаря на името DELAIN. На първо място композиторският екип е същия. Аз винаги създавам музиката на групата със съдействието на една и съща личност. Работя така от първия албум на групата. И това е Guus Eikens. Този аспект е същия. В същото време в състава се завърнаха предишни членове като китаристът и барабанистът. Двамата са свирили с нас и преди. Отново работим с някои гости като бившият басист на NIGHTWISH Marko Hietala. Той е участвал в много албуми. За основния звук на DELAIN е отговорен същият продуцент, както работим и със същите инженери, които правят смесването и мастъринга. Използваме услугите на същия артист за оформлението на диска. Така че много неща остават същите. И дори хората да си кажат, че има по много от същото, а някои ни харесват такива, за други се повтаряме, няма как да удовлетворим всички.
От другата страна - Колко дълбоко може да потъне слушателят в „Dark Waters”?
Martijn Westerholt - Дълбочината на албума се съдържа в разпознаваемия звук, който отново е тук и който само ние като DELAIN можем да сътворим. Това е нещо много важно за „Dark Waters”. В същото време този звук е като отпечатък, който пулсира от албума. А той се дължи на стила на работа и създаване на музиката, в комбинация с продукцията, както и с начина на свирене.
От другата страна - Как се постига автентичност в пост автентичен свят?
Martijn Westerholt - Всъщност е много лесно. Всичко опира до създаването на изкуство от душа и сърце. Става въпрос за страстта. Става въпрос за това да не ти пука какво мислят останалите, защото създаваш онова, което искаш и харесваш. Разбира се, че тук се намесва и надеждата, че след като всичко е готово и феновете ще го харесат. Но няма да започнеш работа по нов материал с мисълта, дали някой ще хареса музиката. Прави онова, което ти допада, следвай сърцето си и дори да е сладникаво, е важно да е истинско. А това ще ти донесе автентичност.
От другата страна - Тогава има ли допустим компромис, който музикантът може да си позволи по отношение на неговото изкуство?
Martijn Westerholt - Компромисът е много мръсна дума, когато става въпрос за изкуство. Смятам, че никога по никакви причини не трябва да се допускат компромиси с изкуството. Ако го правиш няма да проработи. Когато някой харесва червено вино, друг – бяло, а трети предпочита розе, ако ги смесиш, няма да се получи нищо. Смятам, че същото се отнася и за музиката. Никакви компромиси.
От другата страна - А каква е ролята на артиста в обществото тогава?
Martijn Westerholt - Неговата роля е да вдъхновява. Да вдъхновява хората. Да внесе в живота им импулси, които да резонират с тях. Смятам, че това е ролята на един артист.
От другата страна - Кое е по-лошо за един артист – да не бъде разбран или да бъде разбран погрешно?
Martijn Westerholt - Най-лошото е да бъде разбран погрешно. Защото, ако бъде разбран погрешно, означава, че има послание, което е напълно ужасно и грешно. А ако не бъде разбран, означава, че всъщност няма достигнато послание.
От другата страна - Като DELAIN къде откривате предизвикателството в отправянето на послания днес?
Martijn Westerholt - Добър въпрос. Къде се крие предизвикателството в това? Смятам, че всеки сам поставя предизвикателства пред себе си. Както казах и по-рано, бъди истински със себе си. Бъди свободен, защото свободата в креативността, създава красота. Така че всеки от нас е сам за себе си в опасност, ако се изразява по определен начин. И в същото време всеки от нас носи в себе си решението.
От другата страна - Как се постига баланса в тази вътрешна борба?
Martijn Westerholt - Разбира се, не трябва да смущаваш хората. Не трябва да вадиш онази част от себе си, която нагрубява. Изкуството е различна плоскост. Винаги съм казвал, че аз не се занимавам с политика, а с музика. Някои артисти смесват политиката с музиката. Не казвам, че това е погрешно. Не е. Но това не съм аз. Аз искам с моята музика да избягам от реалността. Така че за мен политиката не е от значение, когато става въпрос за музика. Обичам политиката, намирам я за много интересна. Намирам историята за много интересна, но не обичам да я намесвам в музиката. Това се отнася за мен и моите разбирания.
От другата страна - Негативните коментари в Интернет помагат ли на DELAIN по някакъв начин?
Martijn Westerholt - Определено го правят. Ако има отрицателни коментари, хората започват да говорят за тях. Получаваш голямо внимание и трафик, което означава, че те се вълнуват от групата. Ако всичкото това липсва, означава, че никой не се интересува от теб и ти не си актуален. Клишето, че лошият коментар е също коментар, е напълно вярно.
От другата страна - Направихте ли нещо ново в „Dark Waters”, което липсва в предишните албуми на DELAIN?
Martijn Westerholt - Това е добър въпрос. Има такова, но ще ти дам много скучноват отговор. Всяка песен е различна, но това едва ли ще те удовлетвори. Другото нещо, разбира се, е гласът. Мнозина споменават, че новата ни певица Diana Leah прилича в някои отношения на предишната ни вокалистка Charlotte Wessels. Разбирам тези твърдение, но в същото време с Diana в музиката на DELAIN има и много разлики. Нейният глас е по-висок. Тя е по-поп ориентирана, отколкото Charlotte. И това прави разликата. Песните са различни, гласът на Diana ги откроява по различен начин. Това са основните неща.
От другата страна - По какъв начин използва тази разлика в процеса на създаване на музика?
Martijn Westerholt - Така че гласът й да изпъкне в правилния момент. Той е по-висок, по-светъл. С него можеш да създадеш един вид повече контраст в композициите. Можеш да го противопоставиш на по-тежките китарни рифове. Да противопоставиш тежестта на лекотата. Някои хора харесват този поп подход, други смятат, че поп музиката не струва. Не можеш да удовлетвориш всички, но съм забелязал, че основно нашите фенове ни подкрепят безрезервно и са много лоялни към DELAIN, и приемат положително начинът, по който звучи групата днес.
От другата страна - А защо много хора смятат, че комерсиализмът е лошо нещо?
Martijn Westerholt - Защото смятат, че си се продал. Ако говорим като цяло, а не за мен или за DELAIN, думата „комерсиално” означава пари, означава продажби. Ако някой от поп музиката ми каже, че се занимавам с групата заради парите, аз му отговарям, че ако е така, нямаше да избера музиката. Аз го правя, защото музиката е моята страст и просто я харесвам, а ако при теб не е същото, всичко е наред. Все пак става въпрос за вкус. А няма как да се караме за него. Случайно на мен музиката ми харесва. Не мога да се сдържа и за това я създавам. Обаче има и такива крайности, когато някой излезе с мнението, че се занимавам с музика, защото е безопасна сфера. Напротив, въобще не е безопасно. Защото създаваш музика в света на метъла. И ако тя е по-лека или поп ориентирана, ще се сблъскваш точно с такива мнения. Което по никакъв начин не означава, че си намерил сигурност.
От другата страна - Тогава какъв е факторът за успех на една група днес?
Martijn Westerholt - Смятам, че това са продажбите на билети за концертите. Стриймовете са също индикация за успеха. Колко често феновете си пускат твоята музика в платформите за споделяне. И другият факто са билетите. Но двете неща са съвсем различни, защото има артисти, които имат много стриймове, но не продават билети. И обратното – музиканти, които продават много билети, но популярността им в платформите не се мултиплицира по същия начин при продажбата на билети.
От другата страна - Връщам те отново на новия албум на DELAIN „Dark Waters”. Има ли нещо в творческия процес, което днес усещаш по-близко до себе си, отколкото в миналото?
Martijn Westerholt - Това, което намирам днес за по-удовлетворяващо е, че съм привлякъл нови музиканти. Това означава, че са налице нови предизвикателства и нови неразработени сфери, които предстои да бъдат изследвани. Една от тях е гласът на Diana. Наистина чувствам удоволствие да работя с него, което ми липсваше в миналото. Този елемент е много удовлетворяващ.
От другата страна - Как се намира баланса между стария и новия DELAIN?
Martijn Westerholt - Това е въпросът. Когато издадеш нещо, ти го даваш на света. И тук стои вечният въпрос какъв ще бъде отговорът. Всеки артист живее в собствен балон. И не знам кой как се справя с това предизвикателство. Когато става въпрос за създаване на музика, за да съм напълно искрен, я създавам с един и същ човек, както винаги. Напълно съм наясно какво ще се получи. Правим онова, което правим и защото сме ние, сме сигурни, че тя както винаги ще носи нашия отпечатък. Което от своя страна предоставя същата идентичност. Забавната част е, че хората не го очакват. Те си мислят, че щом целият състав е сменен, музиката ни няма да звучи като DELAIN. А е точно обратното - „Dark Waters” е албум на DELAIN. Аз самият никога не съм се съмнявал в това, защото знам откъде идва музиката.
От другата страна - Предимствата и недостатъците за един музикант да се стреми към съвършенство в работата си?
Martijn Westerholt - Добър въпрос. Предимството е, че като перфекционист, не допускаш посредствено изпълнение. Винаги искаш да достигнеш следващото ниво, да направиш най-доброто, на което си способен, да си сигурен, че то носи съответното качество. За това е необходим перфекционизмът. Но, както с всичко друго в живота, е необходим баланс, защото можеш да се изгубиш. Има артисти, на които има отнема години, за да създадат един албум. Което може да доведе до загуба на автентичност. Ако си изпял нещо и тръгнеш да го поправяш, защото днес с наличната техника, можеш да поправиш всичко, т.е. можеш да си поиграеш толкова много, че в крайна сметка то да изгуби човешкия си произход. А това е опасно за един артист. Така че не бъдете чак такива перфекционисти в това направление, защото онова, което правите трябва да е истинско и искрено.
От другата страна - Ти какво не си позволяваш в студиото?
Martijn Westerholt - Когато имам вокална линия напълно да я е редактирам. С определени програми можеш изцяло да я промениш. Ние използваме автоматични настройки, но го правим с определена цел. По този начин постигаме ефекта, който искаме. Примерно не надуваме гласа толкова високо, че да не може да бъде изпят. Но носи съответния ефект. Някои хора роптаят заради тези настройки, но това също е вкус. Просто някои неща не харесват на теб, но не и на други. Не харесвам използването на корекциите, за да се прикрие непрофесионализма. Ако ме разбираш какво имам предвид. В леки нюанси го разбирам, но за да прикриеш некадърност, това вече не е добре. Ние използваме много автоматични настройки. Например за интрото на песента „Moth to a Flame”. Там има много. Направихме го обаче с причина. Искахме да звучи клинично, а не толкова акустично. Използваме ефектите за такива неща. Но в определени случаи може да е дразнещо.
От другата страна - Как прехвърляте студийния звук на сцена?
Martijn Westerholt - Много хора си мислят, че докато работят нещо в студиото трябва да го направят така, че да го изкарат после на живо без да го променят. При мен подобен компромис не съществува. В студиото компромиси не се правят. След като запишем албума, тогава започваме да мислим как тези песни ще звучат на живо. Може да има части, които не можем да изсвирим, защото на сцената няма да разполагаме с достатъчно китаристи. За това или прескачаме частта или не свирим песента. Това са изборите, които трябва да направиш. За щастие това не ни се случва често, но при композирането не трябва да се правят компромиси, само защото нещо би прозвучало по различен начин на живо.
От другата страна - Кой е твоят най-„Spinal Tap” момент?
Martijn Westerholt - Обичам ги тези моменти. Спомням си, когато бях с предишната ми банда WITHIN TEMPTATION. Започнах една песен на пиано в различна октава. Тогава певицата Sharon den Adel трябваше да се включи след влизането на групата. Но когато бандата започна, песента беше в различна тоналност и трябваше да спрем. Това беше истински „Spinal Tap” момент. Имам още един. Свирихме в Кливланд. Не можех да намеря пътя към сцената. А бяхме в Кливланд. В една голяма зала. Все едно бях във филма. Беше много забавно.
От другата страна - Кой е най-странният коментар за музиката на DELAIN, на който си попадал?
Martijn Westerholt - Постоянно ни казват, че се занимаваме с музика, защото е комерсиално. Отговарям, че ако наистина го правим заради парите, трябва да махнем всички китари. Все пак нещата трябва да се правят по правилния начин. А ние не се занимаваме с музика заради парите. Разбира се, че е страхотно да можем, да си плащаме сметките. Но ако исках да изкарвам пари, щях да правя нещо друго.
Интервю с Marco Mendoza (екс-WHITESNAKE, екс-THIN LIZZY, екс-THE DEAD DAISIES) Басистът Marco Mendoza е бил част от групи като BLUE MURDER, THIN LIZZY, WHITESNAKE, BLACK STAR RIDERS, THE DEAD DAISIES, JOURNEY. Работил е с Ted Nugent, Bill Ward, John Sykes, Tommy Shaw, Tim "Ripper" Owens и кой ли още не, и кой ли още да. На 22 и 23 декември..
На 15 декември, неделя, в пространството за изкуство „Ателието“, двама млади автори представиха съвместна изложба живопис, рисунка и фотография. Това са Кирил Стефанов и Даниел Колев. Двамата са приятели от години. За съвместната им проява са избрали името „Изложба“. Нищо повече и нищо по-малко, както твърди Кирил Стефанов. "Той показва фотографии от..
Силна година изпращат българските киносалони. Това се дължи до голяма степен и на успеха на филма "Гунди - легенда за любовта", излязъл в средата на октомври. Това обобщи за Радио Варна председателят на Асоциацията на българските киносалони Божидар Илиев. Той е съсобственик на новата киноверига, която ще отвори врати във Варна на 21 декември. Деветте..
Ако проeктобюджетът за 2025 година бъде приет, следващата година дефицитът ще нарасне лавинообразно, бедните ще станат още по-бедни, а богатите - по-богати. Такава прогноза направи Иван Костов - бивш министър на финансите и бивш министър-председател. Той сравни ситуацията с 1994 година и времето на правителството Жан Виденов, когато по думите му е..
Помагалото „Феноменът художествена деформация в детското изобразително творчество" – научно издание, предназначено за учители от специалността „Предучилищна и начална училищна педагогика“, както и за широк кръг читатели, излезе на бял свят, след като в средата на тази година от общинския бюджет на Балчик бяха отпуснати средства за издаването му...
Няма ясна представа какво се случва със средствата, отпускани за общинското предприятие „Градски транспорт“, каза за обзорното предаване „Позиция“ общинският съветник от ПП/ДБ Михаил Луков. Според него одитът на дружеството е описал една позитивна картина, която не отговаря на действителността. „Има много критики към ТАСРУД, но те си изпълняват..
Обяснението на синдикалния лидер на КНСБ Пламен Димитров защо имаме такава предложена макрорамка на бюджет 2025-та е, че вината е на депутатите, които тази пролет гласуваха единодушно разходи, които сега се питат "от къде са?". В обзорното предаване на Радио Варна "Позиция" той припомни, че тогава те са гласували изменение на закона на МВР,..