Нестинарка: Жаравата има невидима сила, която те води в танца

Нестинарство е един от най-старите български обичаи и за първи път е документиран писмено през 1862 г. от Петко Р. Славейков. На 3 юни по стар стил отбелязваме празника на св. св. Константин и Елена. Характерни за този празник са нестинарските танци, които са сложен комплекс от обредност и вяра. Днес е запазен само в няколко села в планината Странджа – Българи, Кости и Бродилово. Нестинарски тиаси има в Северна Гърция. Те са наследници на изселените от българска Странджа нестинари, говорещи гръцки език. Нестинарството – така наречено “ходене върху жар с боси крака” се е родило още преди Христа, като езически ритуал изпълняван от древните траки. С танцуване върху жарта, изпаднали в транс, те посрещали настъпващото лято, възхвалявали името на бог Слънце, който носил със себе си огъня и го молели да ги дари със здраве, успех и плодородие през годината. През 2009 г. ритуалът е включен в Списъка на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство. Според някои историци обичаят се свързва с езически ритуали, запазили се от времето на траките. Богът слънце призовава и дава знак на своите "служители“ да влязат в жарта и това е прословутото "прихващане”. В предаването "Новият ден" нестинарката Десислава Жекова разказа своята лична история - от първите стъпки върху жаравата, какво означава огънят да те "прихване" до това къде ще танцува днес. Тя е родена в Добрич, била е част от танцов ансамбъл "Добруджа".  Покрай танците се запознава с нестинари от добруджанското село Малина, където 17-годишна "прохожда" на жаравата и така вече 25 години до днес. И въпреки, че нестинарства като хоби, Десислава казва без колебание "Това е любовта на живота ми".  Жаравата, огънят е като мой приятел, нещо което ме зарежда, като одушевена невидима сила, която те хваща и те повежда. Винаги танцуваме с иконата на Светите Константин и Елена, това е едно от нещата, които носят нестинарската енергия, те ни закрилят, помагат и водят. Ако не уважаваш светците и огъня, той си го връща. Случвало ми се е да се изгоря, защото съм влизала не със страхопочитанието и с вярата, а защото така съм решила, по скоро напук, е тогава се изгарям. За нестинарите нестинарският танц винаги е свещенодействие, сподели още Десислава Жекова.

Настинарството - древен обичай, жив и днес

Негови изследователи са академик Михаил Арнаудов, последван от автори като Росица Ангелова, Иваничка Георгиева, Валерия Фол, Ружа Нейкова, Диана Радойнова, Анчо Калоянов и др. Според едни хипотези това е обичай, наследен от древните траки и техния култ към Дионис-Сабазий. Според други корените му се крият в древногръцките мистерии, в шаманските практики или в почитта към слънцето, чийто земен еквивалент се явява огненият кръг. Допуска се също ирански или персийски произход.

Названието „нестинари“ идва от гръцкото „анастенариа“ и означава буквално „в огнището, в огъня“, т.е. нестинарите са хора, които играят върху огън. Наистина ритуалната игра в жаравата е най-емблематичната черта на нестинарството. Танцът в жаравата е само най-видимата и ефектна част, но по-съществени са дълбоко духовните й аспекти. Т. нар. прихващане е особеното състояние на транс и свързване със сакралното, в което нестинарите пребивават, преди да влязат в жарта и по време на самата огнена игра. Тогава някои от тях получават и пророчески прозрения.

Според християнското учение свети император Константин Велики въвежда християнството като официална държавна религия във Византия, а наред с него се чества и паметта на майка му Елена, благочестива християнка, по чийто почин бил открит честният кръст на Голгота. В представите на нестинарите обаче се очертава един по-различен образ: светецът, наричан свети Костадин, Светока, Великия Баща или Костадин Сребърния, се явява главен наместник на Бог на земята, а Св. Елена е негова жена. Светокът е добър; той осигурява здраве, благополучие и мир на своите „деца“, но в замяна те трябва да го почитат, да не допускат да бъде „обиден“ и стриктно да изпълняват необходимите ритуали. 

Св. Костадин се явява на своите избраници с определени искания, предсказания за бъдещи събития или предупреждения за предстоящи наказания. Виждат го, облечен в бяла риза и окичен с три наниза жълтици, да седи на специално приготвен За него стол и да пророкува. Според играещите в огъня той върви пред тях и ръси вода със сребърен ибрик, та гаси въглените, затова и те не изгарят нозете си.