Лесна работа: Хмм...

Изборната тема още не е отшумяла, а това е добър повод в рубриката „Лесна работа“ да се включим в голямото мислене с някои скромни разсъждения по отношение на обществената хармония.

Ние – избирателите отдавна сме наясно, че пари няма, цените се качват, данъците са недостатъчни, минималната работна заплата трябва да се повишава, за да се увеличават осигурителните вноски и всичко лошо расте, а доброто се крие в урните на следващите избори. Може тук-таме да са ни останали някакви претенции, но разбираме, че е по-здравословно просто да ги преглътнем, за да не губим излишно своето безсмислено време и безценното време на избраниците си. Изглежда сме постигнали пълна обществена хармония.

Само ние – добрите стари избиратели разбираме и дълбоко ценим избраниците си, които от важни срещи, тържества, коктейли и събития нямат време дори да се огледат. Нямат време за личен живот, докато денонощно коват светлото бъдеще и уреждат важни държавни дела с мъчителни и титанични усилия по яхти, джакузита, вили и спа-центрове. Знаем, че страничните ефекти на тази нечовешка борба за налагане на изключителни идеи и политики, обикновено се проявяват в аромат на стогодишно уиски, удоволствен блясък в очите и приятно шумолене на банкноти. Приемаме тези утвърдени исторически ценности с разбиране.

Нашите кротички делнични подвизи се свеждат до това всяка вечер да сядаме пред телевизора в очакване на добри новини. Вместо тях ни залива информация за скандали, поскъпване, престъпления и други нелицеприятни неща. Въздишаме тъжно и за утеха преминаваме към чуждестранните канали. Поне да погледаме добрите новинни на чуждите избиратели.

Ние сме като добрата стара съпруга, която при вида на биреното коремче и гневното изражение на мъжа си, в търсене на нещо хубаво, се фокусира в чаровните му правилно оформени уши. Така и ние с тъжно примирение откриваме, че някои наши избраници може и да не вършат полезни неща, но по-добре така, защото има други, които откровено са вредни. Има и трети – те пък не са супер смислени, но поне говорят приятно. Човек винаги трябва да открива доброто и да се концентрира върху него. Това прави деня по-спокоен и света по-симпатичен.

А избаниците ни? Малко са като Сатоши Накамото, само че наопаки. За него знаем, че е създал нещо уникално, т. е. доказал се е, но никой не дава категоричен знак да го е виждал, така че по отношение на съществуването му информацията е доста мъглява и неясна. За избраниците ни се знае, че ги има, предизборно ги виждаме и ги чуваме силно-силно. Особено, когато си спретват скандали. Обаче продуктът изглежда неопределен и неясен.

А след като толкова години ни повтарят едно и също, не че нямаме нови въпроси, но подозираме отговорите, предвиждаме резултатите, не вярваме много-много, не се измъчваме с детайли, като цяло - отминаваме с отегчение. За съжаление обикновено настъпва моментът, в който почти всички следващи заприличват на онези преди тях. Процесът понякога е мъчителен, а резултатът – подозрително еднакъв. Въпросът е: „Докога ще правим едно и също в очакване на различен резултат?“.

Все пак времето е ограничен ресурс.

Добре е да го ценим и да го ползваме по подходящ начин.

Автор: Даниела Иванова