Интервю с Robin McAuley (MICHAEL SCHENKER FEST, BLACK SWAN, екс-MSG)
По традиция на 30 юни срещу 1 юли на много места в страната посрещаме единствения и неповторим Джулай морнинг. На Камен бряг също, както традицията повелява - има концерт.
Тази година първото юлско слънце дойде с ERIDAN с вокалиста на Michael Schenker и BLACK SWAN Robin McAuley, който даде специално интервю за „От другата страна“, със съдествието на Нелиан Николова, организатор на феутивала „Изкуството е…” в Монтана. Robin McAuley и ERIDAN ще участват и на рок фестивала в Банско на 20 юли.
Интервюто с Robin McAuley (MICHAEL SCHENKER FEST, BLACK SWAN, екс-MSG) е излъчено в „От другата страна“ на 24.06.2024 година, както и в предаването„Евробокс“ на програма „Хоризонт“ на БНР.
От другата страна - Привет, Robin, Би ли споделил спомените си от първото ти гостуване в България? Беше в Монтана.
Robin McAuley - Точно така. Страхотната Нелиан Николова организира всичко. Монтана е нейният роден град. Това, което направи концерта специален, беше шоуго с Johnny Gioeli от HARDLINE, както и с Doogie White, който беше в RAINBOW и в MSG. Тогава се срещнахме с деца със специални нужди в училище в Монтана. След което направихме концерта и той беше фантастичен. Получи се прекрасна вечер. За няколко дни свършихме много работа. Разбира се бяхме на сцената с ERIDAN, страхотна банда, която свири и с трима ни. Сега на Джулая на Камен Бряг отново ще бъда с тях. Както знаеш, ERIDAN са местна група. Нелиан ги кани, за да свирят с различни артисти. Музикантите са страхотни. Ще бъде голяма забава.
От другата страна - Този път какво сте подготвили?
Robin McAuley - Заради Джулай морнинг, ще завършим концерта с „July Morning”, откъдето идва и името на фестивала. Ще изпълним някои песни на MSG, на BLACK SWAN, както и композиции от соловите ми албуми. Повечето от тях са издадени като сингли. Ще е забавно.
От другата страна - Какво всъщност знаеш за Джулая?
Robin McAuley - Знам единствено, че концертът е много рано сутринта. Мисля, че трябва да поспя преди това, колкото мога. Шоуто ми май ще започне в пет часа. Но всичко е наред. Хубаво е, когато има предизвикателства. Знам, че традицията е кръстена на песента на URIAH HEEP и е много специално събитие. Всичко започва предишната нощ на 30 юни и продължава до изгрева. Предполагам, че българите обичат да купонясват по цяла нощ. Нямам търпение да стана част от празника. Ще ми е за първи път. Участвал съм в някои телевизионни програми, в които ми се е налагало да пея много рано сутрин. Може би не чак в пет сутринта.
От другата страна - Но цял концерт едва ли?
Robin McAuley - Определено не цял концерт, а една или две песни. Джулая ще бъде интересно преживяване. Но знаеш ли, мисля, че ще бъде страхотно. И много забавно. Ще трябва ди изпия много кафе.
От другата страна - Джулай морнинг е празник на свободния дух и свободата, за която трябва всеки ден да се борим.
Robin McAuley - Мисля, че има голяма символика в това да се отбелязва толкова рано с настъпването на новия ден. Моментът е едва ли не духовен. И наистина е много важно хората да бъдат свободни, да могат да се изразяват. А посрещането на изгрева на слънцето в пет сутринта, е нещо много специално.
От другата страна - И ти ще трябва да изпълниш „July Morning” на URIAH HEEP.
Robin McAuley - Точно така. Това ще бъде последната песен от концерта. URIAH HEEP са ми много добри приятели. Ето и малко история. Певецът им Bernie Shaw беше част от една английска група GRAND PRIX. Аз също бях част от нея, като замених Bernie. Phil Lanzon, клавиристът на URIAH HEEP, беше клавирист и в GRAND PRIX. След толкова години и двамата продължават да са в URIAH HEEP. Имаме специално приятелство и специална връзка. Преди две години с Michael Schenker имахме концерт в Колмар, Франция. URIAH HEEP също участваха. Аз пътувах от летище „Хийтроу“ в Лондон до Франция със самолет. Бяхме заедно и си спретнахме страхотен разговор. Между другото разговарях с Phil и му казх, че ще изпълнявам „July Morning“ на фестивала. Той веднага попита, дали може да се присъедини към мен. Казах му, че ако иска, да идва… Нямам търпение да стана част от Джулая.
От другата страна - По-различен аранжимент на „July Morning ли ще направите?
Robin McAuley - Ще направим всичко възможно да я изпълним по-близо до оригинала. Определено, че аз ще пея. Ще я направим така, както искаме да я чуем. Не сме променяли нищо. Запазихме я напълно същата, както в албума. Разбира се, че BernieShaw продължава да я изпълнява с URIAH HEEP. И я правят по техния начин. При тях изпяването е малко по-различно. Аз ще я изпълня по-скоро като David Byron, отколкото по начина, по който URIAH HEEP я изпълняват днес. Разбира се, че ще имаме репетиции и ще се постараем да я усъвършенстваме по възможно най-добрия начин. Така че, когато и публиката я чуе, да отбележи, че я правим страхотно. Надявам се. Ще бъде много специален момент, когато пея песента и слънцето изгрява. Също така всички я познават. И се надявам всеки да се чувства толкова добре, колкото мен в пет сутринта, за да я изпеем заедно.
От другата страна - Връщам те на MSG. Ако бяхте взели златна или платинена плоча, днес къде щеше да бъдеш? Мислил ли си по този въпрос?
Robin McAuley - Не гледам на нещата по този начин. По-скоро смятам, че с MSG създадохме страхотна история. Мисля, че нашата основна цел беше музиката сама по себе си. Както и песните. Миналата седмица свирихме на „Sweden Rock Festival”. Преживяването беше невероятно. Пред нас имаше море от хора, хиляди души. Фестивалът се получи страхотно. Атмосферата беше жестока. Когато с MSG излязохме на сцената, беше шумно, беше лудо. Невероятно е, че нашата музика, създадена през 80-те и днес звучи съвременно. И ние продължаваме да я изпълняваме. И в същото време тя продължава да ни носи удоволствие. Това е тайната. Определено не ни е скучна и не е просто поредния концерт. Излизаме и нямаме търпение да започнем. Все още, когато се качваме на сцената, сме нервни, защото това правим и обичаме да правим. Опитваме се да се потопим надълбоко в песните, за да дадем на публиката всеки път, когато свирим, нещо ново. Тази музика продължава да ни носи удоволствие. За мен тя е все още толкова свежа и обичам да я изпълнявам. Обичам да правя концерти и по-специално да участвам на фестивали, защото атмосферата е различна от концерта в зала. Концертите на открито са друг вид преживяване. Дори самите хора, които посещават фестивали, са по-различни. Кой знае, може на Джулая да изпълзят от платките в пет сутринта. Виж, всичко все пак опира до музиката. Тук не става въпрос за това какво говорят хората. Дали и какво по-точно заслужаваме. Моментът е, когато излизаме на сцената като банда. Това е моментът, нашия момент, моментът, в който публиката ще разбере колко са велики тези песни на живо. На някои банди, които са свирили през 80-те и продължават днес, им е трудно вече. Някои са добри, други не толкова. Ние все още се опитваме да изпълним песните така, че да звучат толкова силно и завладяващо, колкото винаги са били. Това е наистина много важно за нас. Ще ти кажа, че Michael Schenker като китарист и много добре познат китарист, е все още на върха. Той продължава да свири невероятно. Влез в YouTube и виж клиповете от „Sweden Rock”. Той е феноменален. Всеки от групата свири чудовищно. Страхотно е. Все още се вълнувам, когато изпълнявам тази музика. Когато чувството изчезне, ще се сбогувам със сцената.
От другата страна - Има ли пределна възраст за концерти и въобще за рок музиката?
Robin McAuley - Не мисля. Колкото по-дълго си способен, колкото по-дълго гласът ти е на ниво, физически си във форма и си здрав, продължавай. Това е отличен въпрос. Бих искал да намеся достойнството. Мисля, че е възмутително, ако на един артист не му достигат възможностите да свири така, както го е правил. И да го прави по грешните причини. Нашите са, че искаме и се забавляваме. И честно да ти кажа, смятам, че сме все още много добри в това. Има много коментари за нашите концерти, в които хората казват, че звучим по-добре от 80-те. Причината е, че вече го няма онова напрежение. В онези години то беше навсякъде. По време на създаването на албумите, по време на турнетата за тяхното представяне. Звукозаписните компании постоянно ни притискаха с исканията си за хит, с това, че сме длъжни да създадем още един хит. За да се получи една песен, тя трябва да извира от душата и сърцето. Тя трябва да съдържа в себе си страстта, с която е създадена. Днес напрежението вече го няма. Не го изпитваме. Просто излизаме и се наслаждаваме на музиката. Всеки го казва, но е самата истина.
От другата страна - Всички познават MSG, но след толкова години музиката на групата продължава ли да е все още недооцена?
Robin McAuley – За някои групи като SCOPRIONS, BON JOVI, JOURNEY или WHITESNAKE, харесвам DEF LEPPARD, имаше подготвени различни сценарии, други звукозаписни компании и продуценти. Това ги превърна в наистина много големи и много успешни. В същото време имаш групи като MSG, които създадоха страхотни песни, но не със същото ниво на реклама зад музиката. Ние направихме онова, което всички останали направиха. Но по нашия начин създадохме звука на MSG и MSG като звук. MSG се превърнаха в култ. Все още има толкова много хора, които харесват групата. Може би MSG не са на нивото на DEF LEPPARD, BON JOVI, WHITESNAKE или SCORPIONS, но когато хората чуят името, веднага се сещат за песни като „Anytime” , „Give Me Your Love”, „Love Is Not A Game” или „Never Еnding Nightmare”. Те веднага разбират за какво става въпрос. Просто нивото най-вероятно е друго. Но когато ни видят на сцената, ги връхлитат спомени, че познават много добре песните. Това отново е отличен въпрос. Нямам представа какво си мислят хората. Сигурно си казват, че MSG не са големи колкото DEF LEPPARD, JOURNEY или WHITESNAKE, но продължават да ни харесват. Когато аз отида на някой концерт, искам да чуя музиката така, както я помня. Не искам да слушам някакво посредствено изпълнение, не искам да си тръгна от концерта с чувството, че е бил ужасен. Не искам да се чувствам така. Искам възхищението да продължава. Когато ние сме на сцената, искаме да сме сигурни, че когато публиката си тръгне, тя ще го направи с идеята, че отново ще дойде да ни гледа. За мен това е най-доброто, което можеш въобще да постигнеш. Смятам, че е важно да си професионалист и да вземаш много сериозно начинът, по който ще представиш своето шоу. Наистина е много важно. Ако ти е все едно, публиката ще ти обърне гръб, защото ще види, че нещата се получават ужасно. Защото ще разбере, че ти като изпълнител просто бройкаш поредния концерт. А за мен да си посредствен, не е никак правилно.
От другата страна - Коя е твоята лична музикална революция?
Robin McAuley - Знаеш ли, израствайки, а това беше в Ирландия, аз съм ирландец, там, по радиото през деня не пускаха рок музика. През деня звучеше основно поп музика и някакви класации като „Top 40”. За това и слушах много артистите, издавани от лейбъла „Motown”. Те наистина са моята основа. Обичам ги и до днес. Те продължават да са толкова силни, както винаги са били. Тези песни и тогава, и сега са страхотни. Изпълнители като THE FOUR TOPS, THE TEMPTATIONS, THE PLATTERS… Мога да продължа да изброявам. Толкова са много. Също така имаш Marvin Gaye, Smokey Robinson… Продължавам да ги слушам и днес. Пускам си ги вкъщи. Когато си взема почивка от музиката, постоянно слушам „Motown”. Музиката е толкова велика. Спомням си всичко. След което открих, разбира се, THIN LIZZY с техните страхотни мелодии и китарни хармонии. И съм направо благословен, защото години по-късно имах възможността да свиря и да записвам с Brian Robertson и Scott Gorham от THIN LIZZY. Записахме много материал заедно. Никога не съм мислел, че това ще се случи точно на мен. Буквално си сбъднах мечтата. Впоследствие попаднах на Paul Rodgers и FREE. Бях много изненадан. Имаме това бяло момче, който пее соул. В същото време аз исках да съм барабанист. Свирех доста време. Исках да съм велик барабанист, но бях посредствен брабанист. Наистина ужасен. Винаги обаче съм пял допълнителните вокали. Така останалите от групата, в която свирех, постоянно ми повтаряха, че би трябвало аз да съм певеца. А никога не съм искал да съм вокалист. Дори самият аз не се смятам за певец. В главата ми аз винаги съм барабанист. Аз съм барабанист, харесвам ритъма, винаги излизам с по някоя идея. Но да се върнем на въпроса. Вдъхновението ми винаги са били „Motown”, след което FREE и THIN LIZZY. След което, разбира се, идват BOSTON, FOREIGNER, WHITESNAKE, а днес харесвам SABATON. Също така майка ми беше страхотна акордеонистка и вкъщи винаги е звучала музика. В ирландската традиционна музика има толкова много страст. Продължавам и днес да я слушам. От 35-36 години живея в Лос Анджелис и постоянно пускам ирландска музика на приятелите ми. И на тях им харесва. Заради мелодиите, страстта, понякога мъката и разбитите сърца. Жена ми, например, е от Виена, Австрия. Тя ме срещна с толкова много класическа музика. Посещавал съм Виенската опера. Двамата имаме близнаци, момчета, които са вече на по 25 години. Но когато тя беше бременна с тях и след това, двамата постоянно слушаха Моцарт, Бетовен, Бах. В дома ми винаги е звучала и класическа музика. Смятам, че е много важно, без значение, в кой жанр се подвизавам, а при мен това е класическия рок да имам и да познавам широк спектър от музика. Има толкова много музика и толкова много страхотна музика. Всеки трябва да се опита да изслуша колкото се може повече от нея. Имам много приятели, които никога няма да си пуснат едно или друго и постоянно се чудят как аз мога да го слушам. Отговарям им, че това е музика и те трябва да си отворят ушите, и да слушат. Не е задължително да я изпълняват, но трябва да я чуят и да видят какво правят останалите. Това е много важно.
От другата страна - През миналата година издаде третия си солов албум „Alive”. Кой е Robin McAuley в „Alive”?
Robin McAuley - Този албум ми даде възможността да работя с много различни музиканти. И в същото време да пея по различни начини, докато създавах мелодиите и текстовете. Едноименната песен е примерът как създавам композиции, когато стане дума за соловите ми албуми. Същото се отнася и за „Standing On The Edge”. Вече работя по следващия ми солов албум. Когато си тръгна от България, трябва да участвам с MSG на „Barcelona Rock”, след това съм в Унгария и веднага след като се прибера, започвам записите на следващия ми албум. Мисля, че ще е малко по-тежък от „Alive” и „Standing On The Edge” като звук и продукция. Но по отношение на текстовете и мелодиите всичко си остава също толкова силно. Надявам се, че слушателите ще разберат посланията. Те няма да са задължително лични преживявания. Източникът им ще бъде всичко, на което съм бил свидетел. Надявам се, че слушателите ще ги разберат и ще ги приемат. Това се случва около мен в момента. Не обичам да пиша за политика. Остави политиката на политиците, което май е доста лоша идея.
От другата страна - Кой е твоят най-„Spinal Tap” момент? Или може би най-рокендрол момент?
Robin McAuley - Мисля, че двата вървят ръка за ръка. Мисля, че това е един и същ въпрос, зададен по два различни начина. Наистина ме закова. Не знам, наистина… Спомням си нещо, което едва ли е свързано с въпросите. Но мисля, че е някак си „Spinal Tap” момент. Става въпрос за времето, когато бях вокалист на FAR CORPORATION. Тогава издадохме като сингъл „Stairway To Heaven” на LED ZEPPELIN. Мисля, че само във Великобритания продаде над 2 милиона копия. Получихме доста внимание от пресата. Направихме едно телевизионно участие на живо в Берлин по немската ZDF. Участвахме в шоуто "Rockpop". През деня репетирахме. Уточняваха се позициите на камерите за шоуто същата вечер. В някакъв момент китаристът ни ми подхвърли, че май вижда Robert Plant, който стои недалеч от мен и ме сочи с пръст. Отговорих му, че греши и Robert Plant няма как да е тук. Обърнах се в указаната посока, а Robert Plant стоеше на една от други сцени с неговата група и ме сочеше с пръст. Зад нас на голям черен фон, беше изобразена сребърна стълба, която води към небето. А Plant поглеждаше мен, след което фона, след което пак мен. Моментът може да не е чак толкова „Spinal Tap” обаче не знаех, че той ще е на същото място Надявах се да изчезна, както в „Star Trek”. Искаше ми се да се изпаря на момента. Спомням си, че бях леко нервен, защото Robert Plant ме сочеше с пръст. А аз се опитвах вътрешно да му обясня, че идеята не е моя, а на продуцента. Направихме си много снимки заедно. Беше нещо като римейк, защото „Stairway To Heaven” никога не е издавана като сингъл от LED ZEPPELIN. И се оказа огромен успех за FAR CORPORATION. Наистина огромен. Никой не го очакваше. Ние също. Спомням си, когато Bobby Kimball от TOTO дойде в студиото заедно с мен за записите на композицията и двамата отказахме да изпеем песента. И двамата смятахме, че няма как да стане. Все едно правим нещо нередно. Боговете щяха да слязат от небесата и да ни унищожат. Не искахме да я запишем, но го направихме. Понякога има и такива „Spinal Tap” моменти. И може би този е един от тези, които бих могъл да разкажа по радиото.
Интервю с Marco Mendoza (екс-WHITESNAKE, екс-THIN LIZZY, екс-THE DEAD DAISIES) Басистът Marco Mendoza е бил част от групи като BLUE MURDER, THIN LIZZY, WHITESNAKE, BLACK STAR RIDERS, THE DEAD DAISIES, JOURNEY. Работил е с Ted Nugent, Bill Ward, John Sykes, Tommy Shaw, Tim "Ripper" Owens и кой ли още не, и кой ли още да. На 22 и 23 декември..
На 15 декември, неделя, в пространството за изкуство „Ателието“, двама млади автори представиха съвместна изложба живопис, рисунка и фотография. Това са Кирил Стефанов и Даниел Колев. Двамата са приятели от години. За съвместната им проява са избрали името „Изложба“. Нищо повече и нищо по-малко, както твърди Кирил Стефанов. "Той показва фотографии от..
Силна година изпращат българските киносалони. Това се дължи до голяма степен и на успеха на филма "Гунди - легенда за любовта", излязъл в средата на октомври. Това обобщи за Радио Варна председателят на Асоциацията на българските киносалони Божидар Илиев. Той е съсобственик на новата киноверига, която ще отвори врати във Варна на 21 декември. Деветте..
Ако проeктобюджетът за 2025 година бъде приет, следващата година дефицитът ще нарасне лавинообразно, бедните ще станат още по-бедни, а богатите - по-богати. Такава прогноза направи Иван Костов - бивш министър на финансите и бивш министър-председател. Той сравни ситуацията с 1994 година и времето на правителството Жан Виденов, когато по думите му е..
Помагалото „Феноменът художествена деформация в детското изобразително творчество" – научно издание, предназначено за учители от специалността „Предучилищна и начална училищна педагогика“, както и за широк кръг читатели, излезе на бял свят, след като в средата на тази година от общинския бюджет на Балчик бяха отпуснати средства за издаването му...
Няма ясна представа какво се случва със средствата, отпускани за общинското предприятие „Градски транспорт“, каза за обзорното предаване „Позиция“ общинският съветник от ПП/ДБ Михаил Луков. Според него одитът на дружеството е описал една позитивна картина, която не отговаря на действителността. „Има много критики към ТАСРУД, но те си изпълняват..
Обяснението на синдикалния лидер на КНСБ Пламен Димитров защо имаме такава предложена макрорамка на бюджет 2025-та е, че вината е на депутатите, които тази пролет гласуваха единодушно разходи, които сега се питат "от къде са?". В обзорното предаване на Радио Варна "Позиция" той припомни, че тогава те са гласували изменение на закона на МВР,..