Johnny Gioeli (AXEL RUDI PELL, HARDLINE): Нищо не става за една нощ

Интервю с Johnny Gioeli (AXEL RUDI PELL, HARDLINE)

Немският китарен герой Axel Rudi Pell и бандата му тази година са част от афиша на фестивала „Midalidare – Rock In The Wine Valley”. Малко по-рано през годината групата издаде и албума „Risen Symbol”. Също така певецът Johnny Gioeli представи и нова песен в дует със Светлана Близнакова – Sevi. Три повода отново да се чуем с Johnny Gioeli, който даде специално интервю за „От другата страна”.

Интервюто с Johnny Gioeli (AXEL RUDI PELL, HARDLINE) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 8.07.2024 година, както и в предаването „Евробокс” на програма „Хоризонт” на БНР.

От другата страна - Привет, Johnny, радвам се, че отново имам възможност да разговарям с теб. Беше на Джулая в Тутракан. Обаче разбрах, че ще останеш в България цяла седмица.

Johnny Gioeli - Имам толкова много приятели в България. Като семейство са ми. Така че сега, когато планирам графика си, го правя така, че да остана тук малко повече заради приятелите ми. Примерно имам шоу в Тутракан или София, без значение къде и съм превърнал България в моя домашна база. Предстои ми пътуване до Германия и когато ми се отвори времеви прозорец, се връщам в дома ми в България.

От другата страна - Имаш къща в България?

Johnny Gioeli - Временна къща, защото имам чудесни, щедри и прекрасни приятели в България.

От другата страна - Какви с ти впечатленията от България по принцип?

Johnny Gioeli - Това е страна на велики хора, които искат да успеят и да са добре. Както и да правят добро. Виждам го в хората тук. А по това те са много различни в сравнение със САЩ. Тук виждам хора, които са доволни и са щастливи с обикновения живот, който водят. Което е също много различно от Америка. Там всеки иска, иска, иска, постоянно повтаря, че се нуждае от повече, постоянно има нужда от още, имам нужда, имам нужда… Тук в България хората приемат онова, което имат и се чувстват щастливи. На това казваме, че са много истински. Когато говоря с някой българин, знам, че го познавам. Няма нищо скрито зад него, нищо потайно. Разбирам този човек и това ми харесва. Прекрасно нещо. Все още виждам много възможности пред България. Виждам, че има много неща, които могат да са по-добре. Виждам много неща, които биха могли да са по-добре за българите. И смятам, че това ще стане. Най-великото нещо, което се е случило, е музиката. Няма значение дали пея в голям град или в малък като Тутракан. Знам че изговарям името погрешно, но хората приемат и обичат музиката. На какво по-добро място да бъдеш? Винаги имам много концерти в България. Защото обичам хората. Ако не беше така, нямаше да стъпя тук.

От другата страна - Съвсем скоро отново имаш концерт в България. Този път с групата на Axel Rudi Pell ще участвате на фестивала „Midalidare – Rock In The Wine Valley”. Имате и нов албум „Risen Symbol”. Какво ще изпълните на този фестивален концерт?

Johnny Gioeli - На първо място ще отбележа, че мина много време от предишния ни концерт в България. Мисля, че са повече от 10 години. Последния път май бяхме в Каварна и то преди много време. Както и да е. На „Midalidare” ще бъде много вълнуващо. Винаги изпълняваме нашие традиционни хитове. Сещаш се – големите ни песни. И имаме най-малко три или четири композиции от новия ни албум „Risen Symbol”. Очакваме огромна публика. Очакваме невероятно шоу. Следващата седмица си тръгвам от България за основните репетиции, за да се убедя, че шоуто тук ще бъде съвършено. Аз съм силен и готов да разтърся феновете.

От другата страна - Как запазваш настроението си при всичкото това пътуване, концертите? Как запазваш тази лудост?

Johnny Gioeli - Ще ти призная, че и аз остарявам. Сега съм на 56, през октомври ще стана на 57. И пътуването започна да ми се отразява. Започва да боли. Когато бяхме на по 20 години и бяхме в рокендрола, можехме да останем будни по три дни без прекъсване. А днес, ако остана буден едно денонощие, след това се нуждая от две седмици почивка. Но ще ти призная, че за енергията ми има два източника. Първият е моята благодарност. Защото всеки ден, в който се събуждам, съм благодарен, че все още мога да пея, че имам участия. Смятам, че ако си благодарен, оставаш винаги щастлив. Това е първият източник. Вторият е здравето ми. Аз винаги се грижа за здравето си. Радетел съм за здравословния начин на живот. Сещаш се за тези бягащи пътеки в залите. Винаги съм казвал, че се надявам да умра в добро здраве на една такава бягаща пътека. Не искам да умра в някой клуб. За мен да съм възможно най-здрав, е много важно. Това са двата извора. Бъдете благодарни, бъдете толкова здрави, колкото можете да бъдете и от тези два източника идва енергията, от която се нуждаете.  

От другата страна - Понеже с Axel Rudi Pell Ви предстои участие на фестивал, би ли споменал три неща, които ти помагат да оцелееш там?

Johnny Gioeli - Много е трудно. Трите неща – трябва да имаш хотелска стая с климатик, най-малко два литра вода и най-добрия технически екип на света, за да сме сигурни, че всичко е готово и наред. Защото фестивалните участия са много бързи. Не ми трябва алкохол, не ми трябват цигари, не ми трябва бира. Имам нужда от тези три неща.

От другата страна - Проверявал ли си теглото си след като слезеш от лятна фестивална сцена?

Johnny Gioeli - Да, правя го. Губя най-малко един килограм по време на шоуто. Основно се потя. Знам го. Буквално съм си цедил тениската и водата просто се излива от нея. Защото откачам, катеря се, правя всякакви луди неща. Така че свалям поне един килограм. И пия по два литра вода всеки ден, всеки ден.

От другата страна - Преминаваме към новия албум на AXEL RUDI PELL. Обикновено Axel пише музиката и текстовете. Успяваш ли да ги приемеш като свои, да ги припознаеш, за да ги изпееш, както трябва?

Johnny Gioeli - Много добър въпрос. Страхотното при Axel е, че той е отворен към промени от моя страна. Не съм толкова загрижен за лиричното съдържание, защото той е композиторът и текстовете пресъздават неговата визия. Аз обаче съм много по-свързан с мелодиите. Когато се свържа с песента, той ми позволява да използвам мелодиите, които звучат в главата ми. Дори и да не съм автор на текстовете, работя с него по вокалните линии, за да съм сигурен, че са абсолютно перфектни. И това всъщност ми осигурява моята връзка с неговата музика. Не трябва да се забравя, че това е групата на Axel Rudi Pell и неговата представа за музиката. Самият аз искам да окажа необходимата подкрепа на неговата визия. Така че изобщо не се притеснявам, че не съм автор на текстовете и музиката. А и така или иначе той винаги кара всички музиканти да се чувстват част от песента. Така че нямам нищо против.

От другата страна - Каква е тайната на дълголетието на този състав на групата? Защо ти стана певецът с най-дълъг стаж при него?

Johnny Gioeli - Въпросът предполага повече от един отговор. На първо място имаме страхотни приятелски отношения. Като братя сме. Аз познвам Axel. Axel също ме познава. Познавам настроението му, доброто му настроение, лошото му настроение. Той познава моето добро и лошо настроение. Знаме как да живеем заедно в музиката. Номер едно са отношенията ни. Номер две е връзката ни с музиката. Когато за първи път чух как е пял Jeff Scott Soto в песните на групата, си казах, че ще бъде лесно. Аз съм израснал с музиката на BLACK SABBATH, RAINBOW, DIO, SCORPIONS, пораснал съм с нея и когато чух AXEL RUDI PELL, разбрах, че няма да имам проблеми. Обичам този тип музика и ми е лесно да я изпълнявам. Това са причините. Може и да не е за вярване, но сме заедно 26, 27 години. Дори самият аз не го вярвам. Но, когато се съберем, все едно работим само от година. Все едно сме в първата година на съвместната ни работа. Радваме се като малки деца. Понякога в музиката и бизнеса откриваш правилните хора. Правилния екип. С Axel съм в правилния отбор. Чувствам се сигурно, комфортно, няма тайни, няма изненади. Знам какво получавам, когато съм с групата на Axel Rudi Pell.

От другата страна - В новия албум „Risen Symbol” правите кавър на „Immigrant Song” на LED ZEPPELIN. Вашата версия е по-дълга от оригинала. Обаче какво е най-важното, когато правиш кавър на известна песен? Лесно ли се постига баланса между уважението към оригинала и авторите и собствената идентичност?

Johnny Gioeli - Отговори на въпроса. Важно е да се покаже уважение към артиста, който е създал песента. И второто нещо е да я направиш така, че да звучи като теб. С нашата версия Axel Rudi Pell показва, че обича оригинала и казва, че това е начинът, по който ние звучим, изпълнявайки тази велика композиция. Правил съм това с песни на QUEEN. Имам предвид, че не искаш да се опитваш, да бъдеш по-добър от Freddie Mercury. Защото просто няма по-добър от него. Ти просто отдаваш чест на този изпълнител, показваш уважение към песента, изпълнявайки я в твоя стил. Винаги се опитваме да правим точно това, когато с AXEL RUDI PELL правим кавъри.

От другата страна - Кога един кавър се превръща в подигравка? 

Johnny Gioeli - Когато отидеш твърде далеч и избягаш от контекста. Аз например не се чувствам комфортно, когато кънтри песен е превърната в метъл. Виждал съм също така как дадена песен се използва за забавление и подигравка. Според мен, отдалечаването твърде много от оригиналната композиция, е проява на неуважение.

От другата страна - Направили сте много квъри с AXEL RUDI PELL. Има ли песен, които ти се иска ти да беше написал?

Johnny Gioeli - Много добър въпрос. Би ми се искало ние да сме авторите на „Hallelujah”. Определено на тази песен. „In The Air Tonight” на Phil Collins от GENESIS също. Когато чуя нашата версия, все се чудя, защо ние не сме създали песента. Тези двете със сигурност. Определено „Hallelujah”, защото няма значение в кой край на света се намираме, няма значение коя е страната, какъв е езикът, каква е религията, какъв е цветът, когато изпълняваме „Hallelujah”, всеки я знае.

От другата страна - Четвъртата песен, която направихте със Светлана Близнакова – Sevi „Kill a Man”, е също кавър.

Johnny Gioeli - Разбрах за този американски артист Jelly Roll. Той е наистина голям човек с татуировки по цялото лице. Бил е дълго време в затвора заради наркотична зависимост и незаконни неща. Бях толкова привлечен от него и го следях от близо, защото пише основно за онова, което е преживял по време на възстановяването си. Бях толкова впечатлен от начина, по който се е възстановил и докато е бил в затвора, е създал невероятни песни. В тях заявява, че няма да изкара живота си по затворите, а ще направи нещо с този подарък живота. Той е много религиозен. Много религиозен човек. Когато албумът му излезе и чух песента „Kill a Man”, останах поразен. Веднага си казах, че искам да направя моя версия, защото неговата е по-поп дори леко кънтри. Буквално чувах как двамата със Sevi правим дует. Песента е за една изключителна жена. Напомни ми за Светла. Тя е толкова енергична, толкова красива и талантлива, че само със силата си, може да убие всеки. Казах си, че това е песен за перфектния дует. Авторът на песента е Jelly Roll, а ние й направихме кавър. Надявам се, че нашата версия, която ще бъде издадена първо в България, ще се разпространи по света и хората ще разберат за този велик човек Jelly Roll. Той е велик религиозен човек. Надявам се, че нашата версия, ще отведе слушателите към неговата, след което те ще открият целия му албум, който е феноменален.

От другата страна - Кога най-накрая ще изкарате дуетен албум със Sevi?

Johnny Gioeli - Знаех си, че ще попиташ. Работим върху него. Не му казваме „Duet”, а „Do It”. Защото ние сме изпълнители и със Sevi работим много здраво. Тя става рано, аз ставам рано, работим, работим, работим. Така че ще го направим („Do It”). Това означава „давай, направи го”. Албумът е на път. В процес на разработка е. В момента работим заедно по тежка музика.

От другата страна - Пееш в AXEL RUDI PELL, HARDLINE, ENEMY EYES. Как балансираш с гласа си, превключвайки тези различни вокални стилове?

Johnny Gioeli - Добър въпрос и ми се искаше да имам отговор. Но нямам. Просто нещо се случва, когато започвам да пея определения стил музика или когато запея песни на HARDLINE. Все едно си сменям главата. Имам три и ги заменям. Не знам, приятел, наистина не знам. В секундата, в която хвана микрофона в AXEL RUDI PELL и нещо се променя. Не трябва да мисля, не трябва да се насилвам, просто благодарение на Господ, нещо се случва. Не знам, нямам отговор.

От другата страна - А какво мислят феновете на HARDLINE, когато те чуят как пееш в AXEL RUDI PELL и какво мислят феновете на AXEL RUDI PELL, когато чуят вокалите ти в HARDLINE?

Johnny Gioeli - Не знам как точно и какво точно става, но за щастие заради това съм най-благодарният човек на света. Всичките ми проекти се преплитат. Музиката, която създавам за игри, „Live & Learn” на CRUSH 40, която е основната тема на играта „Sonic Adventure 2” на „Sega” стана част от най-новия филм на Джим Кери, който ще излезе в края на тази година и песента е включена в него, номиниран съм за член на Академията на Грами, номиниран съм за звезда на Алеята на Славата в Холивуд… Едновременно се случват толкова много неща. И за щастие фенът на CRUSH 40 харесва HARDLINE, фенът на HARDLINE харесва AXEL RUDI PELL, той от своя страна харесва Sevi. Всичко работи едновременно. А това е много рядко, когато имаш хора в различни проекти. Не знам. Просто съм много благодарен и щастлив с всичко това. Феновете ми харесват всичко. Мога да издам една песен и те веднага ще оценят изкуството в тази песен. Страхотно е.

От другата страна - Кое клише в рок музиката те дразни най-много?

Johnny Gioeli - Много добър въпрос, но се страхувам, че нямам отговор. Мисля, че всеки музикант се връща много назад във времето с кожените панталони и кожените якета. Мисля, че тези хора се нуждаят от календар. За да осъзнаят, че сме вече 2024 година и да започнат нещо ново и оригинално. Понякога, когато видя някой, облечен по този начин, си задавам въпроса, защо го прави, защо се е облякъл така. За мен това е смешно. Аз все още нося моите рокендрол дрехи, но не прекалявам, защото съм наясно, че е 2024, а не 1984. Това е смешно за мен. Донякъде. Подобно облекло.

От другата страна - Най-лошата идея, която си осъществил?

Johnny Gioeli - В живота ми най-глупавата идея, която някога съм реализирал, е да имам ресторант. Не го правете. Направете всичко друго, но не отваряйте ресторант. Дори не искам да коментирам повече. Това е бедствие. Ресторантите са бедствие. Предпочитам да съм беден музикант и да свиря на китара или пиано, отколкото някога отново да притежавам ресторант. Никога повече. 

От другата страна - Какво би казал на хората, които твърдят, че в рок музиката вече не се прави нищо оригинално?

Johnny Gioeli - Мисля, че това е нонсенс. Пълни глупости. Мисля, че навсякъде има страхотна рок музика. Дори повече от всякога. Мисля, че е повече от всякога. Заради телефоните и Интернет лично аз днес съм във връзка с музиканти и то невероятни музиканти по целия свят. И мога да си сътруднича с тях и да правя страхотна музика. По мое мнение днес има толкова много невероятна музика от когато и да било. Разбира се, че имаме нашите класически герои, имаме VAN HALEN, METALLICA, имаме KISS и IRON MAIDEN, всички тези класически банди. Но ако погледнеш по-дълбоко, в момента ще попаднеш на невероятен талант, който създава невероятна рок музика. Невероятна! И понякога е толкова хубава, че направо искам да се откажа. Може би трябва да спра, защото тези момчета са просто фантастични. Изумен съм от съществуващия талант.

От другата страна - Коя песен е саундтрак на живота ти днес?

Johnny Gioeli - „In The Hands Of Time”! HARDLINE от 1992, албума „Double Eclipse” и песента „In The Hands Of Time”. Защо? Защото това беше любимата песен на баща ми и неговата мантра в живота. Всички хубави неща в живота се случват навреме. Нищо не става за една нощ. Изисква се упорита работа и след това идва втория стих от „In The Hands Of Time” – „И когато най-накрая постигнете онова, което искате, трябва да сте благодарни за него”. Това е моята мантра.

От другата страна - Благодаря ти за това интервю.

Johnny Gioeli - Преди да се разделим, ще ти разкажа една забавна история. За първи път съм във Варна с AXEL RUDI PELL. Бяхме заседнали, защото със самолета ни имаше проблем. Трябваше да почакаме. Така, хапвах салата. Имахме още малко време, а бях още гладен. Поисках още една порция. Попитах дали мога да получа още една и сервитьорът закима с глава нагоре-надолу. В Америка това означава „не”. А в България – „да”. И аз като не разбирам, му се примолих. Казах му, че съм гладен, че ще си платя, само да ми донесе още една салата. Той продължи да кима. И накрая просто не издържах и учудено казах „Защо ми отказва?”. Защо казва „не”? Това беше при първото ми идване в България. Днес знам, че кимането с глава при вас е на обратно.