Войната консолидира украинците. Сега, в тази ситуация не е важно с какъв етнически произходи си, важно е какъв се усещаш. Сред моите студенти има украинци, руснаци, българи, кримски татари, евреи. Някои от тях са бежанци, родом от окупираните след 2014 г. и след това и от 24 февруари 2022 г. от Русия територии - от Луганска, Херсонска и Донецка области.
Това споделя историкът доц. Александър Середа, преподавател в педагогическият институт в Одеса.
Той е един от малкото историци османисти в Украйна, с майка българка и баща украинец. Има докторат по история от България, учил е в Истанбулския университет, където е един от основателите на катедрата по Украинистика.
Срещаме се с него в центъра за ветерани от войната в Одеса, а след това и в една от учебните зали на института, в който преподава в една от изпитните дати на първокурсниците по история и измежду поредната поредица от сигнали за потенциални въздушни атаки.
България и Украйна - особено в южната си част имат много обща история, казва още Александър Середа. Не само защото и двете са били дълго време част от Османската империя и делим едно море. Имаме много общи неща и в начина на третиране на Руската империя към българите и украинците.
Има редица доказателства за полицейският натиск и произвол, на който са били подлагани българите.
За такъв говорят в спомените си и Георги Раковски - най-големият противник на изселването на българи в Бесарабия след поредицата Руско-Турски войни през XVIII-ти и XIX-ти век, и Христо Ботев, и Иван Вазов, и много други.
Един от примерите, които са малко известни в България, е и отношението към украинските българи (бесарабски, таврийски и др.) в края на 70-те години на миналия век, когато по времето на бившия Съветски съюз българското етническо малцинство започва да настоява за достъп до българско образование и култура. Тогава руснаците започват да се обръщат към него като "български нацисти" и изпращат голяма част от протестиращите българи в Сибир.
Същата идеология и терминология използват сега руснаците в Украйна, разказва Середа. Убеден е, че сегашните студенти (17-18 годишни) са бъдещето на Украйна. Да, всеки един от тях може да има сред предците си българи, руснаци, гагаузи или други, но всички те тук се усещат украинци.
Те израстват в тази война, в тази борба за самоопределянето на Украйна. Няма нито един, който да има някакви проруски настроения, те са наясно и със ситуацията и с това, в каква борба се намират, посочва Александър Середа.
Разговорът с него може да чуете в звуковия файл.
Едни от най-красивите планински райони на Земята. Така дълбокият познавач на изтока и запленен от географията пътешественик Красен Желязков описва местата през които премина това лято. Над 2500 км. изминати за три седмици из суровите планини Памир и Тиеншан в държавите Таджикистан и Киргизстан е приключение, което той сподели първо за слушателите на..
Социалното и емоционално развитие на децата от детските градини бе един от акцентите в събитието, на което Варна е домакин - „Дни на иновациите в образованието“. Мотото е учене чрез преживяване за по-ангажирани деца, учители и родители . Децата от детска градина „Мир“ във Варна дадоха пример как се учат един от друг по време на..
"Кой е Вашият будител на 2024 г.?" С този въпрос Българското национално радио се объръща за поредна година към гражданите на България, а стотици от вас вече посочиха своите фаворити сред 10-те номинации. БНР организира за 11-та кампания „Будител на годината“. Избира го аудиторията с гласуване в сайта на медията. Възможността..
Роботите и роботизираните системи не могат да изместят човешкото присъствие в туризма. Така коментира темата за навлизане на изкуствения интелект Илин Димитров, съветникът на президента по въпросите на туризма и бивш министър на туризма. Туризмът е услуга, където човек помага на човека. В нашия сектор се прилага лично отношение, което няма как да..
Мъж и жена, изпаднали в безизходица, живеят на улицата вече месеци, заедно със своите кучета. Намерили са подслон под балкон на жилищна сграда на бул. "Чаталджа" във Варна. Сигнал за хората в беда подаде в редакцията на Радио Варна Пламен Градев. Той е уведомил полицията, сигнал е изпратил и до Община Варна. Оттам посочиха, че са запознати със случая..
Националното читалище на слепите „Луи Брайл 1928“ гостува на 17 октомври 2024 г. във Варна с изложба на 10 триизмерни макета на световноизвестни сгради. Това съобщи за Радио Варна председателят на читалището Йордан Младенов. Те ще бъдат представени от 15.30 часа в Културния дом на слепите на ул. „Петко Стайнов“ №3. Макетите са изработени..
От животоспасяваща операция се нуждае компютърният инженер Калоян Илиев Димитров. 24-годишният млад мъж е роден в Провадия, но в момента учи и работи във Варна. Калоян е завършил специалността "Компютърно инженерство" в Технически университет – Варна, в момента завършва и магистратурата си по „Системи с изкуствен интелект“. Той преподава информатика..
Разкъсана облачност
Ясно
