Лесна работа: По-щастливи през лятото

Месец юли е прекрасен. Иска ми се никога да не свършва. Да има още лято, още приказно море и безкрайни слънчеви дни на плажа.

Сигурно не съм сама в това. Та кой не обича да има още от хубавото, да получава повече, да преживява повече радостни мигове?

Всъщност, като оставим лятото настрана, по-добре ли е да имаш повече? Да печелиш повече пари; вместо десет костюма, в гардероба си да подредиш петдесет; вместо двайсет чифта обувки – осемдесет; вместо една вила, да имаш по една на морския бряг, на океана, в планината...

Да знаем, че се прибираме у дома, където ще можем да похапнем любимо ястие и да допълни към него чаша хубаво вино, това определено оправя настроението в края на деня. Особено, ако междувременно планираме приятна почивка на плажа. Така че, да сме добре материално, това е подходяща основа, върху която лесно се гради щастие.

Вярно - има и друго. При положение, че всичко е постигнато, човек започва да изисква от съдбата и от себе си още бонуси. Дори често размива границата между бонуси и щуротии.  През 90-тте години на централната алея в престижен наш курорт често срещахме двойка, гордо разхождаща кокер шпаньола си. Какво отличаваше сладурчето от другите домашни любимци? Златният ланец на шията му. Много широк и тежък. За да няма колебания по отношение на скъпоценния метал, на каишката висеше сертификат.

Предполагам, че собствениците бяха изчерпали списъка за купуване на неща, които ги правят по-щастливи и отмятаха допълнителен списък - за престиж, или за каквото там смятаха, че е ценно за тях. С две думи бяха стигнали до етап, в който от имотното им състояние се възползваше кучето. Защото колкото повече притежаваме от нещо, толкова по-малко радост ни носи то. Първият ден на плажа или на почивка в планината е прекрасен, на петия вече сме свикнали, на седмия сме отегчени, а на десетия твърде вероятно е вместо радост, да изпитваме неистово желание да стегнем куфарите и да бягаме в обратна посока. Икономистите наричат този ефект "закон за намаляващата пределна полезност" и той обяснява факта, че някои държави и хора стават все по-богати, но това не ги прави по-щастливи.

Допълваме, че хората са склонни да се адаптират към нарастващото богатство. И това е феноменът, наречен „хедонистична бягаща пътека“, което ще рече, че непрекъснато вдигаме летвата за онова, което искаме или мислим, че ни е необходимо, за да бъдем щастливи. Амбициите увеличават скоростта на бягащата пътека, защото отново и отново ни карат да изпитваме неудовлетворение от постиженията си.

И в този задъхан и амбициозен свят, бяхме станали свидетели на чудна гледка: на една полянка до изключително оживена пътна детелина в Мадрид, се беше разположил катун. Разпънати палатки, силна музика, смях и веселба, бягащи деца, свободно пасящи коне. Един шарен, безгрижен, шумен и весел свят. Контрапункт на другия – големия, изнервен, претоварен и преуморен свят на намаляваща пределна полезност и бягащи хедонистични пътеки.

Беше сюрреалистично. Два взаимноизключващи се варианта на житейски избори. Два полярни свята, случайно и за кратко попаднали на едно място. И всеки от техните представители търси щастие. Вероятно мнозина го намират.

Всъщност животът обича да устройва шеги, да създава уникални миксове от култури и картини, да показва, че няма рамки, че светове, които изглеждат нелепо един до друг понякога откриват радост в еднакви неща.

Ако лятото е сред тях, да го живеем жадно и с вдъхновение.

През лятото хората изглеждат много по-щастливи.