Geoff Bub (JUNGLE ROT): Страхотно е, че можем да се срещнем и да говорим лице в лице с всички фенове

Интервю с Geoff Bub (JUNGLE ROT)

Американската дет метъл банда JUNGLE ROT ще направи първи концерт в нашата мила родна страна на 21.07.2024 година. Поканата е от „Sofia Waste Water System”. Мястото – традиционно за подобни танцови забави - „Grindhouse Skateboard Club” в София. Съпорт бандите са CONCRETE, ПРОКАЗА и UNBAPTISED. Интервюто с китариста на JUNGLE ROT Geoff Bub стана бързо. Докато изпратя мейла, предоставен ми от организаторите и уговорката стана. И докато аз бях в Радио Варна, Geoff Bub се включи от един паркинг за камиони някъде преди Щутгард, Германия. Денят беше ветровит, думите на Geoff бяха отнасяни от вятъра преди да стигнат до България. За това помолих приятеля Цветан Рачев да удари едно рамо при превода.

От другата страна– Привет,  Geoff, как е турнето дотук?

Geoff Bub – Вече е четвърти ден, страхотно начало за групата. Започнахме от„In Flammen Open Air” в Германия. Беше страхотно. Бяхме два дни. Пристигнахме и петък ни беше свободен ден. Гледахме NAPALM DEATH. Те бяха страхотни, можеш да си убеден в това. KRISIUN също.

От другата страна– Имаш ли любима екстремна метъл група за живо изпълнение?

Geoff Bub - Когато говорим за екстремни банди, обичам да се връщам назад в миналото. Харесвам DEICIDE и някои от старите американски групи. Тогава те са били екстремни. Може би вече не звучат толкова екстремно днес, но за мен все още са много яки.

От другата страна– А към сегашния момент?

Geoff Bub - Днес слушам повече блек метъл. И то доста атмосферичен блек метъл. Свирих с една група миналата година – много мелодична блек метъл банда. Такива неща предпочитам да слушам в свободното си време.

От другата страна– Какво свирите на това турне - повече от новия албум „A Call to Arms” или сборка от най-добрите песни на JUNGLE ROT?

Geoff Bub - Все още сме в цикъла за "A Call to Arms" и сетлистът е съставен от песни от него. Така ще бъде докато не изкараме друг албум.В момента работим и върху нова музика, но не бързаме. Все още не сме готови да издадем нищо от предстоящия албум. Така че поне една трета от сета ни е от "A Call to Arms". Свирим четири или пет песни от него.

От другата страна– Какво предпочитате - фестивали или клубни концерти?

Geoff Bub - Различно е. Ако трябва да съм честен, бих предпочел да свиря пред 10 000 души на фестивал. Но последните няколко вечери ме убедиха,че малките клубни концерти също могат да са много забавни и невероятни. Страхотно е, че можем да се срещнем и да говорим лице в лице с всички фенове. Някои от които са пътували от далечни места. Примерно в понеделник вечерта клуба беше препълнен. Изкарахме си страхотно. Знаеш, в клуб няма как да става въпрос за голяма публика. Всъщност не знам дали имам предпочитания. За да съм честен, харесвам и двата варианта такива, каквито са.

От другата страна– Най-добрият комплимент, който сте получавали от феновете?

Geoff Bub - Двамата с Dave Matrise постоянно си говорим по тази тема. Смятаме, че най-добрият комплимент, който можем да получим, е от хора, които казват, че са ни гледали за първи път и че вече са ни фенове. А те може би просто са попаднали на подгряващата група. Голям комплимент е, когато хората дойдат да ни гледат на живо. Двамата с Dave сме напълно убедени, че най-големият комплимент, който сме получавали от фенове, е когато дойдат и ни кажат, че сме се превърнали в тяхната нова любима банда, извинявайки се, че не са ни гледали преди. И то в ситуация, при която може би не сме били хедлйнъри или просто те не са идвали преди на наш концерт. И ние открадваме шоуто.

От другата страна– Бандата е създадена през 1992. Сега има много метъл групи,но кое е главното предимство на JUNGLE ROT?

Geoff Bub - Не знам дали съществува някакво предимство. Чудесно е, че сме запазили инерцията от началото на 90-те. Мисля, че се справяме по този начин от самото начало. Не знам дали има някакво значение, когато имаш музиката, която е разпознаваема. Непрекъснато се появяват и изчезват групи. Виждаш го постоянно. Аз съм в JUNGLE ROT вече 20 години. Може би Dave има волята да продължава с тази банда. А не всяка група има подобен лидер. Той е вече 30 години в системата. Това всъщност е нашето предимство. Да имаме лидер като Dave.

От другата страна– Тайната зад дългият живот на JUNGLE ROT?

Geoff Bub - Това е Dave, както отбелязах. Имало е много случаи,когато сме мислели,че трябва да спрем, защото, може би, някое турне никак не се получава. Или има някакви други причини. Или просто е време да се откажем, или просто постепенно да забавим темпото. Но Dave винаги успява да ни убеди, че трябва да продължим. Винаги намира начин да ни мотивира. Той е нещо като инструктора по подготовка във въоръжените сили или нещо подобно. Винаги намира начин да продължим напред. Всяка група трябва да има лидер като него. Друг плюс е, че сме израснали като група. Пътуването по турнета вече не е толкова брутално, колкото беше в началото на 2000 година,когато аз се присъединих. Сега пътуваме много по-комфортно. Всъщност не много, но достатъчно. Обичаме това което правим и обичаме да измъчваме себе си.

От другата страна– Има ли нещо,което хората не знаят за JUNGLE ROT,а ти би искал да е повече известно?

Geoff Bub - Не знам. Вече сме активни толкова години, но с времето става все по-трудно. Получаваме много съобщения защо не свирим тук или там. Трудно е. Имам деца. Всеки има личен живот извън групата. Истината е,че JUNGLE ROT не са достатъчно големи, за да се издържаме само от групата и трябва да работим и други неща.Бих искал хората да осъзнаят колко е трудно да поддържаме тази банда. Караме го буквално на мускули. Нямаме корпоративен албум, който да ни издържа. И става все по-трудно с всяка година. Предполагам, че просто трябва да се отдадем на момента и на преживяванията.

От другата страна– Има ли пределна възраст за свирене на екстремен метъл?

Geoff Bub - Не мога да си представя NILE с 80-годишен Karl Sanders или как 80-годишният George Kolliasправи хипер бързи двойни каси и бластбийтове. Не знам, времето ще покаже. Екстремният метъл разчита много на барабанистите си. Т.е. разчита на физическата форма. Обаче не съм виждал, някой толкова ограничен, колкото звучи. Възрастта очевидно все още не се отразява на екстремните банди. George Kollias все още е на абсолютно ниво и се справя много добре. Steve Asheim от DEICIDE е все още абсолютна машина и може да изсвири всичко от тяхната музика. Опитвам се да се сетя и за други примери. Но тези двамата наистина изследват границите на скоростта на свирене през годините.

От другата страна– Може би и технологиите помагат днес.

Geoff Bub - Технологията се разви и барабанистите вече могат да ползват технически трикове при изпълнението на двойните каси. Новите инструменти наистина облекчават нещата, ако ги сравняваме с 90-те. Техниката на ударните се разви много. Определено е изминат дълъг път, но барабанистите от 90-те са измисляли начините на свирене, за това и толкова обичаме дет метъла оттогава. 

От другата страна– Какво мислиш за еволюцията на дет метъла през годините - от началото досега?

Geoff Bub - Не слушам много от новият дет метъл,не го следя. Дори не знам дали на това, което се появява през последните три-четири години, все още му казват дет метъл. За мен дет метълът е музиката от 80-те и 90-те. Дори по-скоро от 90те. Като че ли пропускам нещо което да е създадено след 2019. Не знам. Май сега всичко е деткор. Сега има много банди,които са слам. Това брои ли се? Мисля, че тях ги наричат дет метъл. Но сламът например е стар. Първи бяха INTERNAL BLEEDING. Те са древни динозаври. Не знам дали има някакво развитие. Сякаш харесвам едно и също. Не виждам голяма промяна честно казано - сега записите са с по-добро качество, приложенията са по-добри, усилвателите са вече по-прецизни, групите звучат по-стегнато. Казахме за оборудването на барабаните. Предполагам, че това е някаква еволюция. И единственият начин стилът да се развива.Това е моето мнение.

От другата страна– Посленият албум на JUNGLE ROT е отпреди две години. Какво предпочитат феновете според теб - стария материал или новия?

Geoff Bub - Борим се постоянно с това положение. Не свирим много неща от първите ни два албума. Може би само две или три песни. Получихме повече внимание, когато подписахме с „Victory Records”. Преди това, след моето присъединяване, включихме в музиката си и слам брейкдауни и повече траш елементи. Което беше по-различно от ранния JUNGLE ROT. „Victory Records”откриха нови възможности пред нас, но в различна посока. За някакъв определен момент дори променихме начина на създаване на песните. Имаше времена, в които искахме новата ни музика да звучи като в дебюта ни "Skin the Living". В крайна сметка обаче, въпреки опитите, песните винаги се получаваха по-съвременни и като новите ни неща. Не знам как да го обясня. В един момент се отказахме и решихме, че няма да се опитваме да повтаряме миналото, ще свирим онова, което ни харесва. Правим го, както го чувстваме. Каквото излезе, това е. Със сигурност обаче има разлика с JUNGLE ROT от миналото. През последните 15-16 години виждам по концертите ни много хлапета. Първият албум на групата, който са чули, сигурно е бил „Kill on Command”. Или са родени през 2012, 2013, 2014. И дори не са били запланувани, когато през 1996 групата е издала „Skin the Living”.

От другата страна– Смяташ ли, че JUNGLE ROT получиха каквото заслужават?

Geoff Bub - Този въпрос трябва да го зададеш на Dave. Не знам,може би не съм аз човекът, който трябва да реши, какво заслужаваме. Странен въпрос… Работим със сигурност здраво,пътуваме,срещаме различни хора - това е повече отколкото можех да се надявам, когато станах част от групата. Дори не очаквах, че ще обиколя света, както го правя днес. Със сигурност ще е хубаво да видим от него повече и да получим малко повече. Но не мога да гарантирам, че го заслужваме. Понякога срещам групи с големи договори и страхотни турнета, но някак си фалшиви. И не им се получава. Изчезват и после не чуваме нищо за тях. Приемам положението, в което се намираме. Усмихвам се и гледам да си изкарам добре.

От другата страна– Колко брутални ще бъдат JUNGLE ROT в следващия албум?

Geoff Bub - Според барабаниста ни Spenser Syphers повече. И съм съгласен с него. Последният албум „A Call to Arms” се получи по-мелодичен и имаше доста траш. Никаква бруталност, ако изключим „Population Suicide”. В новия албум ще сме по-брутални. Както казах по-рано, опитваме се да върнем олдскуул елементите от ранните години на групата. Но те наистина не се получават по начина, по който ние си мислим, че трябва да се получат. И все пак си мисля, че се справяме доста добре в тази посока. Така че брутализмът в новия ще бъде повече от последния.

От другата страна– Мелодиите проблем ли са за бруталността на дет метъла?

Geoff Bub - Бруталността си е в музиката,не знам дали мелодията й пречи. Нещата опират до идеята. Или я имаш, или не. Може би сме вече на възраст. Може би просто трябва да дойдете на наш концерт и да ни гледате. Има хора, които мислят, че въобще не сме тежки. Можеш да си пуснеш видеа от социалните медии и да прецениш. Може и да не сме най-тежката група на света, но никога не можеш да знаеш каква ще бъде реакцията на феновете.

От другата страна– Каква е крайната цел на творческата Ви работа?

Geoff Bub - Крайната цел е да можем, да свирим колкото се може по-дълго. Това е вече част от живота ни. Искме да продължим да записваме и да издаваме музика или просто да се събираме и да джемим заедно. Колкото повече, толкова по-добре.

От другата страна– Имаш ли съвет към новите дет метъл групи?

Geoff Bub - Има две неща, които винаги казвам на младите банди, които отварят нашите концерти. Опитайте се да останете заедно. Опитайте се да останете заедно поне 3-4 години. И запишете албум. След като го издадете, ще разберете дали нещата Ви се получават. Трябва да разберете как работите заедно. Можете ли да преодолявате трудностите. Бъдете продуктивни. Преминете ли през тези две стъпки, ще сте способни да преживеете всичко.