"Вой" - една история за крехкия баланс, отговорността и любовта в света на вълците и хората

Той се казва Александър Петров, а литературният му псевдоним е Александър Скалд. Със страст говори както за работата си като еколог в голяма природозащитна организация, така и за писането, и за проучванията за докторската си дисертация върху лисици и белки и тяхната роля в различни екосистеми, за родното си място в Северозапада, за увлечението си по скандинавската митология и за странстващите северни поети от времената на викингите - скалдове. 

Тази вечер от 17.30 часа ще бъде на Алея на книгата в шатра № 19 на Издателство "Ерове", за да се срещне с читателите на своя дебютен роман "Вой" и да разказва за света на вълците и хората, а той умее да го прави увлекателно, повярвайте!

Изненадва ме с признанието си, че като ученик откровено мрази биологията и след училище избира специалност "Българска филология и история", работи като учител и радиожурналист... "Но каквото е писано да стане, то ще стане" - споделя Александър. - "На 24 години преоткрих дивата природа чрез каузите на хора, посветени със сърце на грижата за нея. Хора, които умееха да общуват, а не просто да говорят за природата. Постепенно се впуснах като доброволец, после завърших магистратура по екология, а в момента съм докторант в Пловдивския университет и подготвям дисертацията си, която изучава лисици и белки и тяхната роля в различни екосистеми". 

Питам Александър какво мисли за все по-разгорещената дискусия за съдбата на вълците в Европа, която се движи от крайност в крайност - от призиви за масово унищожаване на популацията до обявяването им за защитен вид и заговаряме за баланса... "Истината е някъде по средата. Хората в едната крайност са тези, които отглеждат животни и това е прехраната или бизнесът им, те се опитват да ги защитят по всякакъв начин. На другия полюс има хора, които никога не са отгледали и едно животно и нямат представа за усилията и за изпитанията пред животновъдите. От гледна точка на екологията е важно да отбележим, че вълците са един от т. нар. ключови видове. Това означава, че имат ключова роля за баланса в дадена екосистема, на която принадлежат. Има един изключително показателен пример за ролята на вълците в екосистемата на Националния парк "Йелоустоун". Там решават да ги изтребят напълно, за да се размножат свободно елените и така да създадат условия за лов. Елените се размножават обаче прекалено, ловът не може да регулира достатъчно популацията, започват да разрушават крайречните гори, следват наводнения, после суша, изчезват видове и т. н. Така след няколко години решават да върнат вълците в екосистемата, като внасят малка канадска глутница и постепенно районът се възстановява. Вълците принуждават елените да се движат, а не да водят заседнал начин на живот, горите израстват, заселват се отново разнообразни видове животни, реката е пълноводна, връщат се бобрите, те строят бентове, а вирчетата край тях се изпълват с риба, дори видрите се завръщат... Ето така работи една екосистема в баланс и вълците са, както казах, един от ключовите видове за това."

В романа "Вой" историята на огромния черен Ахернар - единак, който броди из планината и се опитва да събере глутницата си в света, доминиран от човека, се преплита със съдбата на един млад еколог и на една жена-ловец, които се борят срещу бракониерството и незаконните кучешки боеве. Има ли любов, питам младия автор. "Да, има любовна история, даже две. Едната е за вълка, който губи любимата си вълчица Шедир заради бракониерите... Втората е историята на Катя и Атанас, които в своето приключение да защитят дивата природа, се сближават. Не бих казал, че е типичната любовна история, защото точно, когато мислят, че са се опознали, разбират, че и двамата крият нещо мрачно в душите си, което ги е променило непоправимо... Следващият ми роман, който вече обмислям, ще е точно за този мрак вътре в нас, за това, че дори да сме "добри хора", неизбежно имаме нашата сянка и тъмна страна..."

Ето и някои отзиви от читатели за дебютния роман на Александър Скалд „Вой“:

"Пълнокръвни герои, за които милееш, колкото и да са изпълнени с мрак, естествено звучащи диалози (нещо, което откривам тоооооолкова рядко в родната литература), важни теми като мястото на човека в природата и конфликта ни с другите ѝ представители: това са малка част от нещата, които ще откриете във „Вой“.– Виктория

"Досега в родната литература ми липсваше точно тази история за гората, разказана от осъзнатия човек. Онзи смирен човек, който знае, че не е господар на природата, не е неин пазител, нито собственик, а само малка частичка от Великата Майка." – Райна Максимова

"Увлекателна история стил магически реализъм (гадните неща са реалност за съжаление), която ни образова за собствената ни природа и взаимоотношенията ни с нея." – Илияна Аракелян

"Има природа, динамика, напрежение, емоции - Александър Скалд е успял да събере между тези страници не един, а цели два свята - човешкия и животинския." – Мария - Никол

Разговора на Валерия Василева с Александър Скалд можете да чуете в звуковия файл.