Dire Straits Legacy: Автентичността е нещото, което издържа проверката на времето

Рок легендите от Dire Straits Legacy бяха част от първия фестивален ден на Breeze by Exit във Варна. Празничният концерт събра хиляди край Пантеона. 

Групата е в състав Алън Кларк (кийборд), Тревър Хорн (бас), Дани Къмингс (барабани), Фил Палмър и Джак Сони (китари), саксофонистът Мел Колинс (член на King Crimson, свирил с Нопфлър, Роджър Уотърс, Ерик Клептън и цяла плеяда рок суперзвезди). Добавени са и трима италиански топмузиканти като Марко Кавилия, който изнася соло-вокалите точно в специфичния, леко меланхоличен стил, на Марк Нопфлър.

"Щастливи сме да бъдем тук", категорични са Dire Straits Legacy. С тях разговаря Мартин Николов:

Групата носи името DIRE STRAITS LEGACY. Как виждате наследството на Марк Нопфлър?

- Може би това е отговорът на въпроса. Това е наследство от песни и музика. В тях има много дълбочина, много качество. Тук не говорим за някакви леки поп парчета. Тук става въпрос за комбинация от много умно съзнание и музикална креативност. Това е наследството, което ще остане. То ще просъществува през годините. Минаха много години и все още е наследство, защото всеки, който открие тази музика за първи път и ако наистина я чуе, ще го съзнае. Тя ще става още по-дълголетна. Мисля, че в това се крие наследството и качеството на песните на DIRE STRAITS. Така го чувствам. Ще мине време и ще има хора, които тепърва ще откриват музиката на DIRE STRAITS.

Тридесет и повече години по-късно променили се значението зад музиката на DIRE STRAITS?

- Музиката се промени от дните на DIRE STRAITS. Но тя остава свързана с нашето поколение. В публиката ни има фенове, които са били свидетели на излизането на албумите. В същото време през сцената си и техните деца, които си пускат записите на родителите си. В същото време и те имат деца, които слушат техните колекции. Изглежда, че музиката на DIRE STRAITS се пренася и преминава от едно поколение към друго. Знаете, че новото поколение няма как да попадне на записи на групата, ако не ги чуе от родителите си. Мисля, че така се предава музиката на DIRE STRAITS днес.

Днес обаче младото поколение слуша музика в TikTok.

- Предполагам, че всичко зависи от средата. Къде точно се слуша музика. Ако си пускаш само по десет секунди, е, тогава късмет. Но ако си я пускаш вкъщи? Виждаме много младежи на нашите концерти. Това ни казва, че начинът, по който се възприема музиката, може да бъде променен. Много е трудно да се каже по какъв начин другите възприемат музиката, нали? За мен тя е толкова добре написана. Посланието в нея не се е променило. Понякога хората се чудят за значението на дадена песен. За какво се отнася, каква е темата, за какво е „Money For Nothing“. Те се интересуват. Питат ни за една или друга песен. Т.е. проявяват любопитство. Но ако се отделят едва по десет секунди, а вниманието на младите е като на рибите, музиката на DIRE STRAITS няма шанс при тях.

- Мисля, че е много впечатляващо да отидеш на концерт и да видиш една група как свири на живо. Защото децата не знаят какво е това. Преди дни на един саундчек дойде едно петгодишно хлапе, дали имаше и пет години, което не беше виждало жива банда. Това е страхотно.

Това е като победа за хубавата музика.

- Ситуацията беше от днес. По време на саундчека. Ние не репетираме песните, а просто правим проверка на звука и дали се чуваме. Намираме се в парк. Видях няколко деца, които бяха напълно учудени, че някой свири на барабани и групата всъщност има жив барабанист. Изглежда, че преди никога не са виждали подобно нещо.

Ако музиката на DIRE STRAITS беше създадена днес, щеше ли да има същия успех, както в миналото?

- Не знам дали ще бъде успешна днес. Едва ли някой би бил успешен, ако започне да пуска музика като на DIRE STRAITS в днешните времена. Също така ако Марк Нопфлър започваше сега, може би щеше да харесва друг стил музика.

- Днес е невъзможно да бъде създадена подобна музика. Имаме една песен "Telegraph Road". Тя е 14 минути. Днес подобна песен е невъзможна. В TikTok искат 14 секунди, не 14 минути.

Тогава кое е по-лошо за един артист – да не бъде разбран или да бъде разбран погрешно?

- Не, не знам отговора. Не се тревожа за тези неща. Това е другото нещо, което съм постигнал с трупането на опит. Ставаш малко по-корав. Знаеш ли, и както Алън казва, ние правим каквото искаме и не губим време да се чудим дали всички са добре. Вече сме малко стари за подобен тип мисли.

Как се постига автентичност днес в пост-автентичен свят?

- Постоянно мисля по този въпрос. Всеки се опитва да бъде автентичен, което е почти противоречие. Или си автентичен, или не. „Опитвам се да бъда автентичен“. На мен това ми се струва смешно. Все едно се опитваш да бъдеш готин. Е, или си готин, или не си. Това е противоречие. Но всъщност автентичността е нещото, което издържа проверката на времето. Времето минава и автентичността остава като добре построен замък или нещо подобно. Това е просто.

- Най-важната част от това да си музикант е да откриеш себе си. Да намериш собствения си глас и звук, да бъдеш себе си. И не е никак лесно. Ето защо актьорите не стават страхотни музиканти, а музикантите не стават страхотни актьори, защото актьорите прекарват целия си живот като някой друг. Днес има много музиканти, които се опитват да бъдат някой друг.Те слушат Ерик Клептън и след това  започват да му подражават. Те могат да свирят в страхотни и големи групи, но звучат основно като Ерик Клептън. Всъщност той е автентичният, не те. Разбира се, че всеки е повлиян от всеки. Важното е да не се опитваме да копираме, а да бъдем себе си, както се опитвам да правя аз.

- Веднъж всъщност питах Марк за създаването на песни, защото много се интересувам от тази материя. Както всички ние всъщност. И той ми каза: "Ако искаш да знаеш как се пишат страхотни песни, трябва да се върнеш назад в историята, колкото е възможно най-рано. И да започнеш от там да си проправяш път напред. Тогава ще започнеш да разбираш материята. Тогава ще си избистриш цялата картина". Послушах го. Взех нещата сериозно. Върнах се в началото на музиката и започнах да слушам най-ранните възможни записи. Пусках си онези стари пукащи записи, които не звучат много добре. И ми се наложи да работя здраво, за да си избистря картината. За мен автентичността идва от здравата работа и упорития труд от слушането на на музика в дълбочина. Няма как да си добър композитор, като само обираш крема от тортата. Трябва да се гмурнеш в дълбокото. Трябва да започнеш от самото начало. Без значение какво всъщност означава началото за теб. Започни от там и тръгвай напред. В противен случай какво правиш. Обираш крема и толкова. Нещо, което много хора се опитват да правят днес. Музиката се разделя на автентична и повърхностна.

- Съгласявам се с Дани. Ако се върнеш назад и започнеш да слушаш блус китаристите от 20-те и 30-те, те не са свирили по правила. Тогава такива е нямало. Дори не са знаели как да си настройват китарите. Така че какво изкарат, това е. И то е работело. Това ги прави уникални. Разликата с днешните времена е, че сега всеки знае как да настрои правилно китарата.

Целия разговор на Мартин Николов с Dire Straits Legacy чуйте в звуковия файл: