Който има куче – знае. Всеки следващ ден е по-вълнуващ от предишния.
Започва така. Рано, преди изгрев слънце някой се опитва да ме избута от леглото, след като цяла нощ е полагал неистови усилия да ми внуши, че мястото ми е на земята, докато неговото е тук – горе: да се шири на два персона по диагонал и царствено да изпъва лапички. То, милото, отдавна се опитва да ми обясни правилата на този дом, но аз съм си твърдоглава. Както и да е, преди да падна от леглото, жизнерадостната атмосфера ме поглъща напълно. Скачане, лай, кучешки целувки и всички екстри, които вървят с тях.
Добре де, добре. Ставам. Бързо си вземам душ и дисциплинирано се строявам до вратата за излизане. Да, обаче настроението на сладурчето се е променило. То демонстративно се пльосва върху леглото, отправя ми най-невинния поглед и бавно притваря очи, готово за втори сън. Аз отвръщам с любезна покана за разходка, продължавам с опит за строги и напълно безрезултатни команди и накрая преминавам към горещи молби.
- Моля ти се, миличко! Нали искаше да излезеш на разходка? Нали бързаше? Хайде да вървим. Много те моля!
Половин час по-късно, точно преди да получа нервен срив, домашният ми любимец царствено излиза от стаята, прави няколко парадни обиколки на коридора и лениво се просва в краката ми. После размисля, вероятно мотивиран от обещанието за вкусна закуска след разходката, и бавно вдига лапичка, за да му сложа каишката. Браво, най-прекасно кученце на света! Благодаря ти, че си тъй послушно и любезно!
Още не сме тръгнали, а вече съм изтощена.
Излизаме. Кучето ми оглася улицата с весел лай и се втурва към младеж, който носи шест кафета. Грешка! Носеше шест кафета допреди да се стресира от летящата насреща му пухена топка и да разлее част от безценната течност. Той намръщено се обръща към мен:
- Ама, моля ви се! Узаптете този звяр! Всеки ден едно и също. Кафето не може да стигне до колегите ми. /Впрочем, звярът е дванайсет килограма и изглежда като блага плюшена играчка. Дори у мравките не предизвиква страх. Но вместо да препоръчам на събеседника да си купи очила, аз кротичко отвръщам:
- Извинявайте. Кучето просто ви се радва.
- Те и колегите ми се радват, но не ме лаят.
Е, това вече е спорно. Сигурно не лаят, но може и да не му се радват чак толкова. Аз обаче нямам време да го осветля по темата, тъй като кучето ми рязко променя сферата си на интереси и се втурва с отдаденост да разравя някаква купчинка пръст.
До нас веднага изниква старец и държи сметка какво толкова усилено търси домашният ми любимец. Ами ако подкопае основите на сградата? На квартала само това му липсва: сгради, рухнали вследствие на кучешки своеволия и човешка небрежност. Тя и без това държавата се разпада, дай сега да унищожим и сградите.
Боже, ако кучето ми знае, че една плитка, невинно изкопана дупчица, може да повлече след себе си такива бедствия, да не кажем цял апокалипсис, вероятно ще се заключи у
дома, ще си поръчва всичко по интернет и никъде няма да мърда, докато не се убеди, че светът е в безопасност. Старецът настоява за отговор.
- Какво копае кучето?
- Трюфели, - отвръщам аз. – Копае за трюфели. Ще ставаме богати.
Как продължава разходката и забогатяваме ли от трюфели ще научите в следващото издание на рубриката „Лесна работа“.
Автор: Даниела Иванова
Във все по-богатата програма на Варненския фестивал ‘‘Опера в летния театър‘‘ едно заглавие изпъква пред останалите. Мюзикълът ,,Аладин‘‘ е най-новата продукция на ТМПЦ – Варна и заедно с мюзикълите ‘‘Дух‘‘ и ‘‘Парижката света богородица‘‘ е лауреат на програмата на фестивала. С премиерата си на 18 юни мюзикълът покори сърцата на..
Три дни ще празнува своята 70-годишнина Университетска ботаническа градина – Балчик от 25 до 27 юли, когато ще се проведе арт изложение сред цветята. Събитието се организира съвместно с фондация „Добруджа – история, традиции, култура“, като ще бъдат представени занаяти, изкуства, лични срещи с творците, образователни работилници като тъкане,..
Понастоящем във Варна се работи по общо 12 проекта за реставрация на архитектурни паметници . Сред тях е и т.нар. „Софийска банка“, поято сега виждаме само укрепването и съхранянето на пластиката на покрива. Предизикателството по нейната реставрация е заради достъпа до имота, който е през чужд имот. В същото време има и не малко примери за..
На 24 юли честваме паметта на света великомъченица Христина. Мъченицата Христина живяла през III век в град Тир, където баща ѝ, Урбан, бил владетел. Когато се родила, родителите ѝ ѝ дали името Христина, което не било според тяхното езическо мъдруване, а по Божий промисъл, предопределил живота ѝ в служба на Бога. Момичето било невероятно красиво и..
Клавирен рецитал изнесе в рамките на Международния фестивал "Варненско лято" снощи Антонио Паван. Той е само на 11 години с българо-италиански произход, а биографията му вече е забележителна, репертоарът му се простира от барока до XXI век, свирил е в престижни зали в Италия, където живее, и в Европа, печелил е само първи награди от конкурси, често..
Предстои едно изключително вълнуващо и заредено с обич събитие във Варна, което ще събере на едно място представители на природозащитни организации, доброволци, любители на животните и всички хора със сърца, отворени за доброто. В събота, 27 юли, от 10:00 до 22:00 часа, на входа на Морската градина в морската столица ще се проведе фестивалното..
Мока мус е цветът на 2025 г. - той създава усещане за лукс и мекота и напомня за кремчетата от детството ни. Именно този цвят диктува самата мода, а другите актуални нюанси на лято 2025 са ментово зелено, цвят праскова, съчетан с пастелно синьо, както и всички пастелни гами. Това обобщи за предаването "Новият ден" модният експерт Румяна Димитрова...