Близки, приятели и колеги изпратиха журналиста Иван Гарелов, който почина на 3 септември. Той бе в кома след тежка черепно-мозъчна травма, която получи при инцидент през месец юли. Поклонението пред Иван Гарелов бе в софийската църква „Св. Седмочисленици“.
Сред присъстващите на поклонението бяха президентът Румен Радев, политици и журналисти.
Ще го запомня завинаги като човек, като професионалист, като явление, като легенда, каза пред медиите журналистът Бойко Василев. Може би, най-голямата от многобройните заслуги на Иван Гарелов беше, че той създаде демократичния телевизионен език на младата българска демокрация. Само това да беше - е много, каза още Василев.
Гарелов беше от малкото, които създаде школа, имаше ученици, научи ти на професионализъм и на ценности, заяви пред медиите журналистът Уляна Пръмова. Той беше много жизнен човек. Ужасно много уважавах в него качеството да живее в днешния ден, да иска да изживее днешното време, а миналото само да му е биография. Така ще го запомня само с добри чувства, каза Пръмова.
Той може да бъде запомнен с много неща, но най-вече с това, че беше безкомпромисен към репортажа, каза пред медиите журналистът Весела Петрова. Ако в него няма всички компоненти, репортажът не е, или статията, книгата не е. Считам, че е привилегия, че съм го познавала. Той е създал журналисти. Това не всеки го прави. Много малко хора създават, заяви Петрова.
Животът:Въпреки че родителите му били против да учи журналистика, той не се отказва. Завършва Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност „Журналистика“. Още когато е във втори курс на университета, започва да работи във вестник „Студентска трибуна“.
През 1964 г. взима първото си интервю с Лили Иванова. След като се дипломира, е назначен във вестник „Народна младеж“.
В БТА Гарелов започва работа през 1969 г. заради гръцкия език, който научава, след като завършва университета. Тогава отива за пет месеца в Гърция по линия на Комитета за културни връзки с чужбина. През 1972 г. публикува пътепис за Света гора в списание „Паралели“ на БТА. В агенцията работи до 1972 г. като редактор.
Марко Семов е човекът, поканил Иван Гарелов да работи в Българската телевизия през 1973 година за новосъздадената редакция „Публицистика“, след като прочита пътеписа му за Света гора. Първото му телевизионно интервю е с президента на Кипър архиепископ Макариос. През 1974 г. прави първия си документален филм за Гърция „Гърция без пагони“ за падането на хунтата. Следват поредица от документални филми – за гражданската война в Ливан – „Идвам от Ливан“. В страната отива за първи път през 1976 г., без да е командирован. С оператора Иво Нешев заминават за Кипър, откъдето ги прекарват с лодка до Ливан. Снима също в Близкия изток, където взима присърце палестинската кауза.
Покрай военните си командировки Иван Гарелов се сдобива и със син – палестинеца Ахмед, когото Иван Гарелов снима в Ливан през 1979 г. Тогава Ахмед е 13-годишен. През 1982 г. съдбата отново ги среща в Бейрут по време на обсадата на града. Иван Гарелов го открива в квартал Бурж Барнже, го взима със себе си и тайно го прекарва през границата. Довежда го в България, където Ахмед завършва първо гимназия и след това медицина. Връща се в родината си Ливан през 1992 г. Седем години по-късно Иван Гарелов е в Ливан, където се среща с него, а той вече има три деца.
През 1979 г. прави документален филм за Камбоджа – „Къде сте доктор Тиенг Терпи“. Този филм се ползва в американски университети като помагало за драматургия на документален филм, изучава се и в Нов български университет. Може да напише томове за своите пътешествия и срещи по света – Китай, Танзания, Зимбабве, Мозамбик, Израел, Гърция. Автор е на повече от 30 документални филми от Ливан, Израел, Кипър, Гърция, Виетнам, Камбоджа, Афганистан.
Дългогодишен водещ е на предаването „Панорама“ по Българската национална телевизия. Наричан Мистър Панорама, Иван Гарелов започва да работи в предаването осем години след неговото начало. Първоначално е заместник-главен редактор и продуцент на предаването, а от декември 1979 до 2000 г. е постоянен водещ. От 11 септември 2000 г. до 14 септември 2001 г. е директор на „Новини и актуални предавания“ в "Нова телевизия". От 2004 до 2007 г. е водещ на телевизионната игра „Вот на доверие“ по Би Ти Ви.
Иван Гарелов е обучил журналисти, сред които са Маргарита Михнева, Асен Агов, Райчо Райков, Иван Константинов, Веселина Патракиева, Бойко Василев, Елена Йончева, Валя Ахчиева, Емилия Иванова, Евгения Атанасова, Ива Петрони.
Председател е на управителния съвет на сдружението за награди за телевизионна журналистика "Свети Влас“, което през 2022 година присъжда наградите за 12-а поредна година.
В началото на 1986 година Иван Гарелов издава първите си две книги - "Идвам от Израел" и "Атила срещу Афродита". През 2013 г. представя първата си мемоарна книга „Недалеч и неотдавна“, написана по повод неговата 70-а годишнина. Книгата е разказ от първо лице за реални събития, които са станали част от световната политика. На 25 февруари 2016 г. Иван Гарелов представя книгата си „Тук и сега“, фокусирана върху предаването "Панорама" и историята на журналиста, останал в паметта на зрителите с фразата си "Часът и мястото на срещата са известни“. През 2017 г. издава „Ще ни побъркат. Вторият живот на написаното“, в която събира своите най-значими статии и коментари, публикувани в българския печат от 1989 до края на 2016 г. През 2022 г. издава „Неизпратени писма до Маргарита“.
Конституционният съд образува дело по искането на президента Румен Радев за това три текста от Конституцията да бъдат отменени. Президентът сезира повторно КС за двойното гражданство и служебното правителство Става дума за новия ред за назначаване на служебен премиер, за парламент, действащ и при служебно правителство и за двойното гражданство..
Обживяването на градските райони и създаването на градски пространства трябва да се случва цялостно. Процесът във Варна е дълъг, а проблемът се крие в недостатъчно редовната комуникация между гражданските организации и администрацията. Това заяви в интервю за предаването "Пост Фактум" по Радио Варна а рх. Венцислава Недялкова, председател на..
Свободно работно място за директор на Средно училище "Христо Ботев" в Балчик обяви Регионално управление на образованието (РУО) Добрич. Настоящият директор Станислав Николов се пенсионира. Мястото е свободно от 8 декември. Трудовият договор е срочен, за шест месеца, за времето докато позицията бъде заета въз основа на конкурс. Желаещите могат да..
Варненският административен съд отхвърли исканията на "Пазари" ЕАД за спиране на изпълнението на заповедите на кмета на Община Варна за премахване на повече от 40 преместваеми обекти, в района на Колхозния пазар. Съдебните състави са отхвърлили исканията, защото считат, че твърденията на дружеството за потенциални имуществени вреди от изпълняването..
Няма достатъчно кандидати за съдебни заседатели, алармират от Районния съд в Добрич. Мандатът на досегашните е изтекъл на 1 юли тази година и е удължен поради липса на нови желаещи да заемат позицията. Ситуацията според съда е тревожна, тъй като част от старите съдебни заседатели са се отказали и това може да доведе до забавяне на делата...
Допълнителни 370 хиляди лева ще отпусне община Варна за провеждането на частичните местни избори за районни кметове. С парите ще се платят възнагражденията на членовете на секционните избирателни комисии за балотажа. Първоначално в края на септември общинските съветници гласуваха план-сметката на кметската администрация за частичния вот - 1..
Окончателните данни на Индекса на местната почтеност за 2024 година на Асоциация „Прозрачност без граници“ ще бъдат официално публикувани и споделени на 10 декември. Това съобщи във Варна координаторът на проекта към асоциацията Кремена Чобанова. Тя участва в кръгла маса в сградата на Областната администрация на тема „Индекс на местната система..