Как жителите на област Добрич гледат на случващото се в политическия живот на страната?

Добрич

Снимка: Мая Райнова

Една от най-отдалечените от централната власт области в страната – Добрич, продължава своето изоставане по редица показатели. Средната работна заплата по данни на Националния статистически институт я нарежда на 13-то място отдолу нагоре, въпреки че областният център е деветият по големина в България. Област Добрич се подрежда и на незавидната втора позиция по бързина на обезлюдяване, здравното обслужване и осигуреността с лекари на глава на населението също показва колко оправдано би било да се говори вече не само за изоставащ Северозапад, но и за все по-изоставащ Североизток. Проблемите стоят нерешени с години, а населението все по-малко се интересува от дневния ред на политиците, който няма нищо общо с този на хората.

Област Добрич винаги е изненадвала с гласуването си на парламентарните избори и е подреждала партиите, участващи в тях, по различен от резултата за страната начин. Въртележката от избори обаче през последните три години показа, че и тук гласоподавателите са спрели да вярват в идващия спасител и обикновено се доверяват на вече познатите политически лица. Така на изборите на 2 април миналата година на първо място те подредиха ГЕРБ-СДС, следвани от ПП-ДБ, Възраждане останаха трети, а след столетницата на пето място чак останаха ДПС. На следващите избори – тези на 9 юни тази година, първи отново са ГЕРБ-СДС, но ДПС стремглаво се подредиха на втората позиция, Възраждане отново са трети, четвърто място получиха БСП за България, а сребърните медалисти от 2 април ПП-ДБ останаха на пето място и дори без депутат от област Добрич в Парламента. Единствената константа си остава избирателната активност, която традиционно е много по-ниска от средната за страната, като на 9 юни тя е едва 28.37%.

Как жителите на отдалечената и забравена с десетилетия област Добрич гледат на случващото се в двете най-стабилни по време на прехода партии в България – ДПС и БСП?

Според някои твърде много време се отделя в медийното пространство на вътрешнопартийните борби, които трябва да се решават в самите партии. Запитаните споделят мнението, че това ще доведе до отлив на избиратели.

За казуса с ДПС виждат превес като електорална подкрепа на фракцията на Ахмед Доган, но не изключват да има изненади и везната да се наклони в полза на Делян Пеевски, благодарение на лостовете, с които се опитва да постигне надмощие.

Според едни от анкетираните случващото се в БСП е отдавна планирано и има намеса отвън, според други столетницата е изживяла своя живот.

На какъв език трябва да започнат да говорят политиците, за да бъдат чувани посланията им от народа и има ли шанс предизборната кампания да се отрази на избирателната активност, която също върви стремглаво надолу, дори и в случаите на избори две в едно.

Хората са единодушни, че вече са се наситили на езика на омразата, но гласуването е право и задължение

Поколението, родено през 2003-та, 2004-та година, получи правото да участва в изборите в самия старт на политическата криза. Отрази ли се тя върху младите гласоподаватели?

Оказва се, че политическите сътресения отблъскват младите хора от политиката и те губят интерес.

На 27 октомври в община Добричка жителите ще гласуват отново на избори две в едно. Техният глас ще се отрази и в референдума за и против инвестиционните намерения за изграждане на ветроенергийни централи. А дали това действително ще оправдае надеждите за по-висока избирателна активност поне в тази община предстои да видим.

Как жителите на областта гледат на случващото се в политическия живот на страната, имат ли останали надежди за правителство и управляващи, които да мислят за техните проблеми и каква активност очакват на предстоящите избори за Народно събрание на 27 октомври чуйте в репортажа на кореспондента ни в Добрич Мая Райнова.