Бивши възпитаници и преподаватели се събраха в закритото ОУ "Христо Ботев" в село Кардам

Училище със 120-годишна история днес посрещна първия учебен ден с празен двор и без биенето на първия звънец. Основното училище „Христо Ботев“ в граничното село Кардам, община генерал Тошево, бива закрито с решение на Общинския съвет на 25 април тази година. Сградата, в която обучение са получили хиляди деца, завинаги затвори врати, а пред тях днес се събраха бивши учители и възпитаници.

Основното училище „Христо Ботев“ в Кардам е създадено на 8 декември 1903 г. Тогава местна жена си дарява къщата, където децата започват да се учат на четмо и писмо. С идването на румънската власт училището е закрито. Впоследствие отново с усилията на местните хора дейността му е възстановена и децата от всички съседни села се обучават в него. Сградата става малка, затова и бива открита и през 1972 г. е открита новата сграда, в която се обучават всяка година над 700 деца.

Много хора избираха село Кардам за място за живеене заради училището и гарата. Днес вече нямаме училище, а влакът няма да идва до нашето село, споделя с болка кметът на Кардам Георги Събев.

"Губим почва под краката си, нямаме я държавата зад гърба ни... Агонията продължи няколко години - ясната идея да запазим училището, но това стана невъзможно. Децата паднаха до критичния минимум", поясни Георги Събев. Нямаме ясен хоризонт за бъдещето на село Кардам, допълни кметът.

Тревожни за бъдещето на село Кардам са и всички бивши учители и възпитаници на училището тук, които днес развълнувани и натъжени чуха за последно химна и издигнаха знамето пред сградата, събрала хиляди спомени.

Любка Димитрова е учила в ОУ "Христо Ботев", пенсионирала се е там като преподавател. "Трагедия е за мен закриването на това училище", подчерта Димитрова.

"Болна съм - 800 деца учеха тук, а днес да няма нито едно... Жалко за селото - то си отива", коментира Мита Каракашева.

Със сълзи на очи си спомня миналите години дългогодишната преподавателка по Български език и литература Павлина Найденова. "Въпреки че това решение беше очаквано - намаля много броят на децата, болката в душата ми си остава! Всеки ден виждам тук това училище, и се питам - можеше ли нещо да се направи?", каза Найденова.

79-годишната Янка Желева, която е с 40-годишен стаж като учител по руски език, допълва, че днес се чувства като в траур. "Не мога да преживея такова нещо", категорична е Желева.

Така завършва историята на училището в село Кардам, населено място, което от години се бори за правото си да има нормален път до границата с Румъния, хората да не живеят в страх от преминаващите денонощно тежкотоварни камиони, населено място, което по думите на неговите жители има богато минало и несигурно бъдеще.

Подробностите чуйте в репортажа на кореспондента ни в Добрич Мая Райнова.